Поредица от обири в различни европейски музеи променя начина, по който институциите подхождат към излагането на ценни произведения на изкуството. Случаят, предизвикал най-силна обществена реакция, е обирът в Лувъра през октомври миналата година. Макар че Галерия „Аполон“, откъде са взети френски кралски бижута, отваря отново през юли 2026 г., останалите скъпоценности са преместени на по-сигурно място. 

Случаят в Париж далеч не е единственият. На 27 август крадци проникват в музея във Вийена, Югоизточна Испания. Само за четири минути те отнасят изключителна колекция от бронзовата епоха – купи, съдове, гривни и други предмети, сред които близо 10 кг злато.

По-малко от две седмици по-късно извършители влизат в музея „Реноар“ в Кан сюр Мер на Френската ривиера и вземат четири картини. Две са изоставени в близките градини по време на бягството, а останалите все още са в неизвестност. През юли пък крадци, представящи се за обикновени посетители, взимат 2500-годишната златна огърлица от Викс от музей в Бургундия.

Според Европол подобни престъпления рязко се увеличават и стават все по-дръзки. 

„Всеки музей по света в момента е притеснен“, коментира пред BBC експерт по музейна сигурност в Белгия.

Жан-Ив Гориу, ръководител на звеното за организирана престъпност на ЕС в Европол, посочва, че информацията, предоставена от държавите членки, показва „ясно и рязко увеличение на броя на музейните обири от около 2022–2023 г. насам“.

Двама души са проникнали с взлом в последния дом на френския импресионист в Кан сюр Мер и са откраднали четири произведения. При бягството са изпуснали едно от тях. Обирът идва по-малко от година след кражбата на стойност 88 млн. евро от Лувъра

Крадци задигнаха картини за 9 млн. евро от музея на Реноар във Франция

Някои престъпления стават и по-агресивни. Извършителите използват чукове и брадви, за да разбиват витрини, експлозиви, за да проникват през входовете на музеите, както и огнестрелни оръжия за сплашване на служители и посетители. При други случаи музейни работници са нападани или връзвани.

Експертите обясняват нарастващата уязвимост на музеите отчасти със самото им предназначение – те трябва да бъдат достъпни за широката публика.

„Музеите най-вероятно правят всичко по силите си предвид бюджетните ограничения и факта, че по замисъл са отворени за хората“, отбелязва Гориу.

В продължение на поколения тази достъпност позволява на почти всеки да застане само на няколко крачки от египетски саркофаг или ренесансова картина. Но стремежът на музеите да защитят най-ценните си произведения започва да променя преживяването на посетителите.

Нищо не може да замени оригинала

Въпреки че бижутата вече не са изложени в Галерия „Аполон“, посетителите на Лувъра все още могат да разгледат десетки хиляди други експонати. За по-малките музеи обаче загубата дори на един ключов предмет може съществено да повлияе върху интереса на публиката.

Откраднатото през август „Съкровище от Вийена“ не е просто една от многото колекции на местния музей. То е неразривно свързано със самия испански град – десетки предмети от злато, сребро, кехлибар и желязо от бронзовата епоха, които остават скрити в съд в продължение на около три хилядолетия, преди археолог да ги открие през 1963 г.

По подобен начин златната огърлица от Викс е определящият експонат на Musée du Pays Châtillonnais в Бургундия. Накитът с тегло 480 грама е намерен в погребалната камера на келтска жена, починала около 500 г. пр.н.е., и представлява рядка материална връзка с майсторите от желязната епоха в Европа.

Още преди кражбата съществуват две точни златни реплики на огърлицата. Едната дори е изпращана за изложба на друго място във Франция, тъй като музеят отказва да предоставя оригинала.

Разпитите им разкриват, че предполагаемият организатор е останал недоволен от броя на откраднатите бижута

Заподозрените за обира в Лувъра твърдят, че са били наети от трето лице

Музеите отдавна използват копия, когато оригиналите са прекалено крехки, ценни или трудни за транспортиране. Поредицата от скорошни кражби обаче кара някои институции да обмислят по-широкото прилагане на тази практика.

Това лято Доминик Гарсия, председател на френския Национален институт за превантивни археологически изследвания, предлага музеите по-често да заменят особено ценните оригинали с реплики. Новият френски план за музейна сигурност обаче залага на различен подход. Документът, който включва 33 мерки, предвижда най-уязвимите оригинали временно да бъдат сваляни от експозиция, докато не бъдат създадени условия за по-сигурното им показване.

Някои институции вече предприемат такива стъпки. След въоръжен обир през 2024 г. в Musée du Hiéron в Бургундия директорът Мод Сирон спира да излага най-ценните произведения, вместо да рискува те да бъдат откраднати. Парижкият Musée Cognacq-Jay изважда скъп чифт обеци от планирана изложба, а намиращият се наблизо Musée Carnavalet заменя ценен накит с рисунка и брошка с изкуствени камъни в експозиция през 2026 г.

Това не означава, че музеите изведнъж ще напълнят витрините си с копия. Посетителите обаче все по-често могат да попадат на реплики, а понякога и на празно място там, където преди е стояло ценно произведение.

Според Гай Търтън, директор в консултантската компания MHM, която работи с галерии по света, автентичността остава силен фактор за привличането на публика. По думите му срещата с оригинала създава „усещането, че друг човек е изработил, използвал или се е докоснал до същия предмет, понякога преди векове“. Именно тази връзка може да повлияе върху готовността на хората да посетят даден музей и да платят входна такса.

Гобленът от Байо е особено показателен пример. Докато постоянният му дом във Франция е в ремонт, рядкото му гостуване в Британския музей предизвиква огромен интерес. Първата партида билети е разпродадена за един ден, а посетители се редят на опашки, за да видят лично близо хилядолетната бродерия.

За публиката този дебат има значение, защото срещата с копие невинаги носи същото преживяване като тази с оригинала.

„Ако посетителите очакват оригинал и без предупреждение открият реплика, това може да създаде усещане за по-ниска стойност“, обяснява Търтън. „Ако музеят ясно посочи защо използва копие и какво позволява то да бъде преживяно, репликата може да добави стойност.“

Ели Кинг, директор на музейната консултантска компания Crown Cultures и изследовател на преживяването на посетителите, смята, че много хора биха приели показването на реплика, ако знаят, че оригиналът се съхранява на сигурно място заради риска от кражба.

„За посетителите историята, която един предмет разказва, може да се окаже по-важна – особено ако тя им се струва значима и близка“, допълва тя.

Кражбата в Лувъра подчертава пропуските в сигурността, но и поставя въпроса за границата между достъпност и защита на изкуството

Музей или крепост – новата дилема пред културните институции по целия свят

Как може да се промени посещението в музеите?

При най-известните музейни съкровища, които остават изложени, най-видимата последица от поредицата кражби вероятно ще бъде физическата дистанция между посетителя и експоната.

Търтън подчертава, че тя може да има почти толкова голямо значение, колкото въпросът дали произведението е оригинал.

„При наблюденията постоянно установяваме, че посетителите се ангажират по-силно, когато могат да се приближат до даден предмет, да разгледат детайлите и да го видят от различни ъгли“, разказва той. „По-голямото разстояние и по-видимите прегради могат да отслабят тази връзка, особено ако правят преживяването дистанцирано или прекалено институционално.“

Някои подобни мерки вече са стандартна практика. Съгласно британската Government Indemnity Scheme преносими ценности като злато, сребро и бижута трябва да бъдат поставяни в заключени витрини с аларми, а определени експонати трябва да се намират на поне един метър от посетителите. Ако музеят не разполага с достатъчно служители, които да наблюдават подходящо зала с произведения, обхванати от схемата, правилата позволяват помещението да бъде затворено.

Последните кражби засилват вниманието и към произведенията, предоставяни временно на други музеи. Джеймс Ферър, специалист по изкуство и музеи в глобалния застрахователен брокер Lockton, посочва, че застрахователите и културните институции следят особено внимателно мерките за сигурност при заемането на известни произведения. Той обаче подчертава, че целта остава да се помогне на музеите да изпълнят изискванията, а не да се възпрепятства придвижването на експонатите.

„Ние сме тук, за да улесняваме предоставянето на произведения, а не да създаваме пречки пред него“, уточнява Ферър.

Посетителите може да се сблъскат и с по-дебели защитни стъкла или с повече служители в залите. Това само по себе си не означава непременно по-лошо преживяване.

Пример е реставрацията на „Нощна стража“ на Рембранд в Rijksmuseum. Картината се намира зад стъкло, но посетителите могат да наблюдават реставрационните дейности, които обикновено остават скрити от погледа им. Така самата защитна преграда се превръща в част от преживяването.

Докато броят на музейните кражби продължава да расте, посетителите вероятно ще срещат различни решения в отделните институции. Обикновено публиката приема необходимостта от баланс между достъпност, опазване и сигурност, стига причините за ограниченията да бъдат ясно обяснени.

Предизвикателството пред музеите е да съхранят и двете страни на този баланс – да защитят предмети, оцелели в продължение на векове, но същевременно да ги запазят достъпни, за да поддържат интереса на посетителите към тях.