Музей или крепост – новата дилема пред културните институции по целия свят
 Кражбата в Лувъра подчертава пропуските в сигурността, но и поставя въпроса за границата между достъпност и защита на изкуството
Кражбата в Лувъра подчертава пропуските в сигурността, но и поставя въпроса за границата между достъпност и защита на изкуството
&format=webp)
Ден след дръзката кражба на бижута от Лувъра, в културните институции на Вашингтон вече кипи работа. Директори и служители от световноизвестни музеи се свързват онлайн, за да обсъдят как да засилят собствената си защита.
„Направихме преглед на случилото се“, казва пред Associated Press Дъг Бийвър, специалист по сигурността в Националния музей на жените в изкуството, който е участвал в Zoom срещи с представители на Смитсониън и Националната галерия на изкуствата. „Още на следващия ден създадохме план за действие, а на третия, четвъртия и петия започнахме да го прилагаме.“
Подобни разговори се водят в музеи по целия свят, докато експертите по сигурността си задават един и същи въпрос: „Може ли да се случи и при нас?“
В Калифорния вече знаят отговора – полицията разследва кражбата на над 1000 експоната, извършена само дни преди инцидента в Париж.
Баланс между достъпност и сигурност
Много музеи признават, че са изправени пред трудна дилема – институциите съществуват, за да приближат хората до изкуството, а не да ги отдалечат от него.
„Най-важното за нас е преживяването на посетителя“, подчертава Бийвър. „Искаме хората да се връщат. Не искаме да се чувстват така, сякаш са в крепост или в зона с всякакви ограничения.“
Това противоречие се усеща особено силно именно в Лувъра, чийто директор Лорънс де Кар призна, че системата за сигурност е претърпяла „сериозен провал“.
В отворено писмо, публикувано в Le Monde и подписано от 57 музея от целия свят, колеги от сектора изразяват подкрепата си: „Музеите са места на знание и възхищение. Те не са крепости, нито тайни хранилища. Тяхната същност е в отвореността и достъпността.“
Остарели системи и сложна архитектура
Френската полиция също отбеляза, че в Лувъра има сериозни пропуски. Парижкият полицейски началник Патрис Фор обясни пред Сената, че остарелите системи за сигурност са направили музея уязвим.
Франсоа Шатийон, главен архитект на историческите паметници на Франция, добавя, че повечето музеи в Европа се помещават в стари сгради, които никога не са били проектирани да съхраняват произведения на изкуството.
„Лувърът е бил кралски дворец – средновековен, с цялата му сложна структура“, посочва той, цитиран от AP. „Не можем просто да поставим бронирани врати и прозорци навсякъде, защото е станала една кражба.“
Архитектът напомня, че музеите се сблъскват с множество предизвикателства – от сигурност и опазване до адаптация към климатичните промени.
Заплахи
„Винаги воюваш с последната заплаха“, коментира адвокатът и експерт по международно право на изкуството Никълъс О’Донъл. През последните години музеите са съсредоточили вниманието си върху друг риск – протестиращи, които атакуват произведенията с цел привличане на внимание.
„Реакцията на охраната в Лувъра да защити посетителите първо беше правилна“, категоричен е О’Донъл. „В такава ситуация не знаеш дали крадците са въоръжени.“
Но най-трудната задача, според него, остава балансът между сигурността и преживяването.
„Искате хората да взаимодействат с изкуството“, обяснява той. „Да везем например „Мона Лиза“ – човек не може да се доближи истински до нея, стъклото отразява светлината и самата картина се вижда трудно.“
След обира фондацията Prussian Cultural Heritage Foundation в Берлин, която управлява държавните музеи и преживя подобна кражба през 2017 г., също обяви, че ще преразгледа мерките си. В изявление фондацията призова за международно сътрудничество и повече инвестиции в технологии и персонал.
Нови уязвимости
Бийвър очаква, че кражбата в Париж ще подтикне много музеи да затегнат контрола върху достъпа на строителни екипи – традиционно слабо звено в сигурността. Крадците от Лувъра са били дегизирани като работници в жълти жилетки.
„Нашата цел не е да елиминираме риска, а да го управляваме разумно“, допълва той. След като поема поста през 2014 г., Бийвър въвежда система за засичане на оръжие и забранява внасянето на течности. Реакциите били смесени – някои посетители се чувстват по-защитени, други твърдят, че мерките са прекалено строги.
Робърт Каротенуто, бивш ръководител на командния център по сигурността в нюйоркския Метрополитън, предупреждава, че фокусът само върху една заплаха може да създаде нови уязвимости.
„Може да спреш протестиращите, но тогава няма да забележиш хора, преоблечени като работници, които влизат отстрани на сградата.“
Магията на музеите
Патрик Бринли, който също е работил като охрана в Метрополитън, а днес е автор на книга и театрална пиеса за това преживяване, обобщава дилемата:
„Музеите са вълшебни, защото са достъпни. Те позволяват на хората да се изправят лице в лице с предмет на хиляди години – понякога дори и без защитно стъкло. Това е истинско чудо.“
„Трагедията на кражбата в Лувъра е, че подобни събития правят тази магия по-трудна,“ допълва той. „Изкуството трябва да кани хората, а не да ги държи на разстояние. Но когато се наруши общественото доверие, музеите нямат избор – трябва да засилят контрола. И тогава част от чара неизбежно се губи.“
)

&format=webp)




&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)

&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)