Дръзкият план на четирима души за кражба на бижута на стойност около 88 млн. евро от най-посещавания музей в света шокира света.

Но не и самите служители на Лувъра.

„С колегите от месеци си говорим колко невероятно е, че все още не се е случило нищо драматично“, казва Елиз Мюлер, супервайзор на зала и синдикалист в музея, в интервю след кражбата.

Франция и по-специално Париж може и да обича да демонстрира културната си изключителност, но според критиците дързката кражба е поредното доказателство, че държавата не инвестира достатъчно средства в Лувъра, пише POLITICO.

Сигналите за липса на финансиране се трупат в продължение на месеци преди кражбата в неделя, която разкри мащаба на проблема само за няколко минути.

Генералният администратор на Лувъра Ким Фам информира депутатите по време на парламентарно изслушване през февруари за „лошото дори запуснато състояние“ на инфраструктурата и допълва, че е „абсолютно необходимо“ да се направят обновления, включително и да се преразгледа сигурността.

Мюлер твърди, че представители на синдикатите като нея „многократно и настоятелно“ са предупреждавали френското министерство на културата за сериозността на проблемите, свързани с недофинансирането – включително „намаляване на персонала, отговарящ за безопасността и наблюдението“, но без резултат.

Поверителен доклад на Върховния съд на Франция, части от който са били видени от POLITICO, разкрива постоянни забавяния в подмяната на охранителното оборудване, включително камерите за наблюдение. Според източници, една трета от залите в крилото на Лувъра, където е извършена кражбата, изобщо не разполагат с камери.

Одитът, който се провежда редовно, посочва, че темпото, с което инфраструктурата за сигурност на музея остарява, надхвърля инвестициите, направени за решаване на проблема.

Въпреки че френският президент Еманюел Макрон по-рано тази година обяви план за модернизация на музея на стойност между 700 и 800 милиона евро, финансиран чрез частни средства, реализацията му се очаква да приключи едва през 2031 г.

Питър Фаулер, главен изпълнителен директор на британската Westminster Group, която предоставя решения за сигурност за Лондонската кула, подозира, че самодоволството е фактор, от който крадците са се възползвали.

„Колко лесно беше показва колко небрежна е била охраната.“

Бяхме победени

Повече от 230 години след като Луи XVI е гилотиниран точно пред Лувъра, във френската столица отново се чуват призиви за „обезглавяване“.

Първата жертва на парижката левица и крайната десница е министърът на културата Рашида Дати – пламенна и откровена консерваторка, която възнамерява да се кандидатира за кмет на Париж на предстоящите избори догодина.

Дати признава, че успешната кражба може отчасти да се дължи на административни пропуски, но подчертава, че вината е споделена след „четири десетилетия на пренебрегване, през които проблемите бяха замитани под килима“.

„Винаги сме се фокусирали върху сигурността на културните институции за посетителите, а не толкова върху тази на произведенията на изкуството“, отбелязва Дати в интервю за телевизионния канал M6.

Имаше и призиви за оставката на директора на Лувъра, Лоранс де Карс.

Де Карс направи първите си публични изявления след кражбата в сряда пред културната комисия на френския Сенат, горната камара на парламента.

Де Карс бе изправена пред трудни въпроси, поставящи под съмнение нейното лидерство, макар разпитът да се проведе в Сената – място, където тонът обикновено е по-умерен в сравнение с шумната и по-влиятелна Национална асамблея, чиито членове се избират пряко. В продължение на два часа строгата 59-годишна кураторка, видимо напрегната от едни от най-тежките дни в кариерата си, запази достойнство, докато уверяваше, не без затруднение, че процедурите за сигурност в Лувъра са били спазени, въпреки успешната кражба.

„Въпреки усилията ни, бяхме победени“, заяви тя.

Де Кар добави, че през цялата си кариера се е опитвала да привлече вниманието „към състоянието на влошаване и общо остаряване на Лувъра, неговите сгради и инфраструктура“.

След кражбата няколко медийни обявиха, че Де Кар е допуснала финансови злоупотреби и че е разпределила ресурси за неспешни нужди, включително луксозна трапезария. Де Кар отхвърли обвиненията като „изкривени“.

Тя оспори и част от констатациите в изтеклия одиторски доклад, подчертавайки, че няма забавяне в планираните инвестиции за повишаване на сигурността и че документът не отчита новите мерки, които предстои да бъдат въведени.

По време на заседание на кабинета в сряда Макрон призова министрите си да „запазят хладнокръвие“ по отношение на кражбата в Лувъра, докато разследването продължава.

Макрон строителят

Ремонтът на Лувъра трябваше да бъде венецът на културното наследство на Макрон.

По-рано тази година президентът представи амбициозния си план за „ново възраждане на Лувъра“ – мащабна реконструкция, насочена към обновяване на инфраструктурата и повишаване на сигурността, както и към създаването на специална зала за „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи.

След последните събития проектът придоби допълнителна спешност. Според говорителката на правителството Мод Брежон, Макрон е поискал още до следващата седмица да му бъдат представени предложения за ускоряване на мерките за сигурност – включително инсталиране на камери от ново поколение, подобрени системи за периферно наблюдение и нова централна контролна зала.

 Всичко това обаче идва с висока цена. За крехкото малцинствено правителство на премиера Себастиен Лекорню, което вече води трудна битка за овладяване на публичните финанси, докато инвестира милиарди в приоритети като отбрана и реиндустриализация, сигурността на музея може да не изглежда като първостепенен приоритет за държавния бюджет.

„Има бюджетни ограничения, но финансовите обещания за Лувъра са дадени и трябва да бъдат спазени“, подчертава Валери Бод, която представлява персонала на Лувъра в управителния съвет на музея.

„Лувърът се самофинансира в 68% от бюджета си – това е изключително високо. Що се отнася до останалите средства, държавата вече не може да си позволи нови съкращения.“