Ужасно дълги опашки, които превръщат посещението на Лувъра във „физическо изпитание“.

Дъжд, който протича през стъклената пирамида, и „тревожни температурни колебания“, застрашаващи произведенията на изкуството.

Това са предизвикателствата пред най-посещавания музей в света, близо 40 години след последната му голяма реконструкция.

Директорът на музея Льоронс де Кар е изложил тези проблеми в писмо до Министерството на културата още през януари, пише Financial Times.

В него той настоява за спешни ремонти на 800-годишната сграда. Услугите за посетители – от хранене и тоалетни до указателни табели -са се влошили заради рекордните над 8 млн. годишни посещения, двойно повече спрямо предишни десетилетия.

Само седмица след предупреждението на де Кар президентът Еманюел Макрон обяви план за обновяване на Лувъра в рамките на десет години на стойност около €800 млн.

„Това ще бъде Лувър, който е преосмислен, възстановен и разширен, и ще се превърне в епицентъра на историята на изкуството както за Франция, така и за света“, заяви Макрон пред прочутата.

Той обещава нов източен вход за облекчаване на опашките и нова подземна галерия, посветена изцяло на шедьовъра на Леонардо.

Експозицията, която ще продължи до 21 юли, представя 45 дизайнери - от Шанел и Баленсиага до Версаче и Ив Сен Лоран, разкривайки безпрецедентен диалог между изкуството и модата от 60-те години до днес

От Versace до Dior: Какви съкровища показва първата модна изложба в Лувъра

Традицията на президентските културни проекти

Инициативата на Макрон идва след повторното отваряне на катедралата Нотр Дам след пожара през 2019 г. и следва традицията френските президенти да оставят своя отпечатък върху културния пейзаж на Париж.

• През 1977 г. Жорж Помпиду преобразява квартал Бобур със своя „обърнат отвътре навън“ музей на модерното изкуство.

• Валери Жискар д’Естен превръща жп гара от XIX век в музея д’Орсе.

• Франсоа Митеран модернизира Лувъра през 1989 г., като добавя прочутата, тогава спорна, стъклена пирамида на архитекта Йо Минг Пей.

• Жак Ширак създава музея на кей Бранли, посветен на африканското и коренното изкуство.

Жителите на Монмартър протестират срещу „диснификацията“ на квартала, докато Лувърът и „Сакре Кьор“ се задъхват от рекорден брой посетители

Ще оцелее ли Париж под натиска на свръхтуризма?

Пари, проблеми и протести

Въпреки обещанието на Макрон разходите да бъдат покрити от приходи от билети, дарения, търговия и лицензионни такси от Лувъра в Абу Даби, културни експерти изразяват съмнения.

Миналата година Лувърът е отчел брутни приходи от €211 млн. и нетна печалба от едва €19 млн. - далеч под нужните средства, които вероятно ще нараснат с началото на строителството.

Синдикати и културни служители от години предупреждават, че увеличеният поток от посетители поставя музея на ръба. Когато пирамидата е открита през 1989 г., тя е проектирана за 4 млн. души годишно. Днес Лувърът редовно приема над два пъти повече, достигайки 10 млн. преди пандемията.

През юни част от служителите дори напуснаха работните си места спонтанно, принуждавайки музея да затвори за ден.

„Това беше знак за растящо недоволство“, казва Жоел Мурнетас от френската система на националните музеи, цитиран от FT. „Лувърът е пренаселен - жертва на собствения си успех.“

Сред основните оплаквания са остарялата инфраструктура. През 2023 г. изложба бе отменена заради спукана тръба, а ненадеждното отопление и климатизация оставят залите непоносими през лятото и ледени през зимата. Тези ремонти ще погълнат около половината от бюджета.

Посетителите на Националния музей в Краков могат да усетят уханието, докато се взират в очите на Чечилия Галерани

Да помиришеш шедьовър: Музей пусна аромат "Дамата с хермелина" на Да Винчи

„Мона Лиза“ в нов дом

Най-видимият проблем с тълпите е в залата „Salle des États“, където всеки ден по 20 000 души се блъскат, за да зърнат „Мона Лиза“.

Според плана на Макрон шедьовърът ще бъде преместен в специално изградена подземна галерия с много по-голям капацитет, достъпна с отделен билет. Така президентът се надява музеят да достигне 12 млн. посетители годишно.

След откриването на местния Лувър, Абу Даби сега иска да построи музей Гугенхайм. И вероятно никой няма да се изненада, че няма да се пестят средства и усилия, за да се осъществи това

Лувър и Гугенхайм - но в Абу Даби. Емирството строи квартал на културата за милиарди

Лувър за всички или за богатите?

Въпреки че „Мона Лиза“ привлича тълпи, голяма част от колекциите -включително египетските антики и френските живописи - остават по-слабо посетени. Според експерти експозициите, ориентирани повече към специалисти, трябва да бъдат направени по-достъпни за широката публика.

Другата промяна е повишение на цените за посетители извън ЕС. Държавната субсидия вече намалява - през 2023 г. тя е покривала 68% от бюджета на музея, спрямо 58% преди пандемията. Междувременно цената на билета e скочиla с 30% до €22, макар че младежи и ученически групи влизат безплатно.

За да набира средства, директорът де Кар организира бляскави събития под пирамидата и предлага частни турове за богати донори от САЩ до Япония - практика, която среща критики във Франция, където традиционно държавата е гарант за равен достъп до култура.

„Добре е, че ще се подобрят комфортът и преживяването на посетителите“, казва Алексис Фритше, представител на синдикатите в Лувъра. „Но цената е висока: превръщаме се в музей за богатите.“