Докъде може да стигне обонянието ни, когато става дума за преживяване на изкуство? Можем ли да се почувстваме така, сякаш сме били там, когато гений създава шедьовър?

Екип учени от Полша и Словения се опитват да дадат отговор на тези въпроси, създавайки аромат по картината на Леонардо да Винчи "Дамата с хермелина".

Посетителите на Националния музей в Краков вече могат да го помиришат, докато се визрат в очите на Чечилия Галерани, пише Euronews.

"Отсега нататък обаче посетителите ще могат да изследват миризмата на историческите обекти по напълно нов и малко проучен начин.", казва Елжбета Зигиер, главен консерватор на Националния музей в Краков.

Колекционирането и търговията с произведения на изкуството се припокриват с данъчните и филантропските консултантски услуги, и служат като котва за изненадващо солидна кредитна практика

Корпоративно изкуство: Как банките привличат свръхбогати клиенти

Разработен чрез химически анализ, флаконът опитва да възпроизведе миризмата на самия предмет.

"Можем да усетим елемента на орехово дърво, защото ореховата дъска е използвана като основа на картината", казва Томаш Савощчук, водещ изследовател на проекта в Краковския икономически университет. "Това е приятна, историческа музейна миризма", допълва той, като също така подчертава, че едно малко подушване е достатъчно.

Флаконът е с формата на писалка и трябва да се сменя на всеки 3 до 4 седмици, тъй като след този период миризмата вече не е същата, обясняват създателите.

Понякога можете да "изгорите" една картина, като я пуснете на търг, ако тя не се продаде правилно или на добра цена

Дилър на изкуство: Тънкостите на един много скъп и необичаен бизнес

В рамките на проекта Odotheka – първата библиотека с аромати на исторически предмети, екипът на Савощчук работи в сътрудничество с Университета в Любляна и Словенския национален музей, за да пресъздаде ароматите на девет други предмета с голямо значение за полското и словенското наследство, като например табакерата на Франц Прешерен, словенския национален поет.

Проектът започва през 2021 г., след като Националният музей в Краков моли Савощчук да оцени качеството на въздуха в стъклена кутия, в която се съхранява картината "Дама с хермелина".

Макар че всеки предмет има мирис, той също се променя с времето в зависимост от това какво се случва и къде се съхранява. По този начин оригиналният аромат на нещо никога не може да бъде уловен истински, но може да се проследи времева линия.

Може ли произведение на изкуствен интелект да бъде изкуство, е въпрос, който няма единодушен отговор сред творците и галериите

Страшно и вълнуващо: Как художниците използват AI, за да творят

"Ние не измерваме и не пресъздаваме оригиналната миризма на предметите, защото имат своя собствена история. Наясно сме, че по историческия си път са били на различни места и са били подложени на различни консервационни обработки.", казва ученият.

"Миризмите са по-силни на убеждаване от думите, външния вид, емоциите или волята", пише германският писател Патрик Зюскинд в романа "Парфюмът: Историята на един убиец" от 1985 г.

От десетилетия местата за изкуство обмислят как да направят преживяването по-завладяващо за посетителите чрез мултисензорни техники.

Profit.bg

Анонимен ценител купи картина на Пикасо за рекордните 139 млн. долара

"Ние от изследователския екип се шегувахме, че сега това е почти 4К разглеждане на забележителности, така че не само да използваш очите си, за да видиш обектите, не само да използваш ушите си с аудиогайда, не само да използваш докосването си, защото извън витрината на "Дамата с хермелина" има 3D копие, така че можеш да докоснеш копието", казва Савощчук и допълва:

"Надяваме се, че всичко това, заедно с ароматите, ще създаде истинско преживяване, което ще подобри разбирането и емоционалния ни отговор на това, което гледаме."

Компанията представи подробно разработения нов модел, който може да вземе неподвижно изображение на лице и аудиоклип на говорещ човек и автоматично да създаде реалистично видео

Може ли Мона Лиза да рапира? Новият AI инструмент на Microsoft казва да

Още по-важно е, че добавянето на адаптирани аромати може значително да подобри преживяването в галериите и музеите за незрящите или слабовиждащите хора, като им помогне да се почувстват по-свързани с историческите обекти.

"Една от големите цели на този проект е изследването на емоциите на хората след изложбата. Същото ще направим и с незрящите и ще ги попитаме дали този начин на разглеждане на забележителности е привлекателен за тях и как той влияе на емоциите им от самата изложба. Това е, което искаме да съберем", допълва Савощчук.