Корпоративно изкуство: Как банките привличат свръхбогати клиенти
Колекционирането и търговията с произведения на изкуството се припокриват с данъчните и филантропските консултантски услуги, и служат като котва за изненадващо солидна кредитна практика
Тази пролет фоайето на американската централа на UBS в Манхатън е украсено с оригинални картини на портретиста Лусиан Фройд (внук на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд).
Но малцина привилегировани посетители могат да получат покана за 14-ия етаж, където коридор с дъбова ламперия води до частни зали с още повече произведения на изкуството, дело на гиганти на 20-и век като Сай Туомбли и Рой Лихтенщайн и изгряващи звезди като Джули Мерету и Джефри Гибсън.
Швейцарската банка притежава глобална колекция от над 30 000 творби и с ексклузивен кръг от други финансови институции е основна сила в света на изкуството.
Банките оказват влияние на изискани панаири като Art Basel и Frieze, където са спонсори и домакини на изложби, както и в местните общности, където покровителстват перспективни художници и галерии, които ги представят.
Тези начинания отразяват не само вековната традиция на банките като благодетели на изкуството, но и пресметливо бизнес решение.
Във време, когато финансовите институции залагат на практиките си за управление на богатството като източник на растеж, високопоставеното присъствие в изкуството може да помогне за привличането и задържането на "свръхвисокопоставените" клиенти.
А UBS дори предлага съвети и насоки на тези, които са или се стремят да бъдат колекционери, пише Fortune.
В случая с изкуството този вид услуги показват как банките могат да помогнат на богатите да се ориентират в свят с малко правила – където страстта и емоциите надделяват над студената калкулация в традиционните финансови транзакции.
Непрозрачно и нерегулирано място
Флорентинският клан, известен като Медичите, който приютява тийнейджър на име Микеланджело и кара Леонардо да Винчи да свири на лютня на градинските им партита, е първият високопоставен банкер, който поставя името си в света на изкуството.
Джуниъс Спенсър Морган, основател на JPMorgan Chase, продължава тази традиция в Новия свят, където натрупва колекция творби на стари майстори, тефтери на Да Винчи и бижута на своите предшественици Медичите. (Голяма част от тях могат да бъдат разгледани в прекрасната библиотека и музей JPMorgan на Медисън авеню.)
Най-близкият съвременен наследник на Морган и Медичите може би е покойният Дон Марон, основател на инвестиционната банка PaineWebber (която UBS придоби през 2000 г.). Запален колекционер на Анди Уорхол, той е едновременно водещ банкер и председател на борда на The Museum of Modern Art. Често може да бъде видян да обикаля галериите в Сохо почти всяка събота на 80-те години.
Днес в банковия свят отсъства толкова силно представен главен изпълнителен директор, обсебен от изкуството, но пък има Мери Розел, глобален ръководител на колекцията от произведения на изкуството на UBS.
Винаги стилна в черен тоалет и неизменно с бяла коса, тя е "Анна Уинтур на нюйоркската арт сцена", както твърди един от световните меценати на изкуството.
Разхождайки се в изложбената зала на 14-ия етаж на UBS, Розел спира пред любимо ново попълнение в колекцията на банката. Картината изобразява ярка, причудлива сцена на тъмнкожи деца, които се забавляват с надуваем лебед в плувен басейн. Част е от серия на бруклинския художник Дерик Адамс, който използва изкуството, за да изобрази "черната радост" и чиито творби UBS придобива като част от по-широка инициатива да осъвремени колекцията си.
Юрист в областта на изкуството, който преди това е водил курсове по колекционерство като директор в Института за изкуство "Сотбис", Розел има задачата да придобива произведения – и да "деактува", което в изкуството е термин за даряване или продажба. "Това е затворен свят и има много правила, които трябва да се спазват и за които никой не говори", обяснява Розел. "Не можеш да влезеш в галерия и да купиш изкуство – има протоколи и определен статут, който да притежаваш."
Получаването на достъп до правилните галерии е само първата стъпка за начинаещите купувачи. Те трябва да са внимателни за безскрупулни търговци на фалшификати, както и за прикрит воден знак, който драстично намалява стойността на творбата. Тоест, да съблюдават стриктно всеки детайл.
За избрани клиенти на UBS банката осигурява услугите на съветника Матю Нютън. Той започва работа в сферата на изкуството, след като напуска родния си щат Джорджия и става художник в Ню Йорк, а след това и представител на ярката галерийната сцена на града.
В UBS помага на клиентите да се ориентират в света на изкуството, който описва като "непрозрачно и нерегулирано място". Освен че ги предпазва от шарлатани, ги съветва как да създават и да се грижат за колекцията си от произведения на изкуството.
В повечето случаи, казва Нютън, колекционерите купуват произведения, докато домът (или домовете) им се напълни и обявят процеса за завършен. Понякога обаче се заразяват от "колекционерската болест" и изкуството се превръща в нещо близо до мания.
"Колекционерите от най-високо ниво обикновено са смесица от предприемачи или много успешни финансови мениджъри или собственици на хедж фондове. Те са свързани със света на успешните художници и са много решителни хора, които поемат рискове и възприемат света по различен начин".
Нютън определя Стив Коен, основателя на хедж фонда Point72, като един от най-големите частни колекционери в САЩ.
Наследницата на Walmart Алис Уолтън, която е построила известен музей в Бентънвил, Арк. и магнатът в областта на медицинските изделия Мичъл Рейлс, който заедно със съпругата си Емили е направил същото край Вашингтон, също спадат към ценителите на изкуството.
И ако за колекционерите това е голяма страст, за банките, които им помагат да създават и да се грижат за колекциите си, то е бизнес, който много трудно може да се оцени.
Безценно... или просто скъпо?
Ако имате 1 милион долара, може да очаквате отстъпки от банковите услуги и вероятно лична празнична картичка от управителя на клона.
Ако разполагате със 100 милиона долара, ще предложат нещо съвсем различно: екип професионалисти, отговарящ за хората с изключително състояние, при това, винаги на техните услуги. Той може да включва адвокати, запознати с офшорни сделки с недвижими имоти, психолози, които да ви помирят с неблагодарните внуци, или консултанти по изкуство като Нютън в UBS.
Тези експерти на щат представляват най-високото ниво на екипите, които съставляват отделите за управление на богатството на повечето банки – звена, които почти всяка финансова институция е описала пред акционерите по време на последните разговори за приходите като област на растеж.
Том Бъруджис, редактор на Family Wealth Report, описва услугата като много нишова и отбелязва, че само няколко банки я предлагат. В същото време, присъщо качество на изобразителното изкуство е, че хората не искат да го продават, което означава, че общият пазар не е голям.
През 2023 г. глобалните сделки са 65 млрд. долара, сочи доклад от март на Art Basel и UBS. Това е сериозна цифра, която обаче е нищожна в сравнение с други сектори – включително банковия, където само JPMorgan Chase е реализирала почти същата печалба миналата година.
Колко печелят банките от изкуството, е трудно да се каже с точност. Приходите от тези дейности не фигурират в отчетите, а се обединява в по-широка категория като управление на богатството.
Дори известните колекции са напълно непрозрачни от счетоводна гледна точка. Въпреки че струват милиарди долари, не са отделени в балансите или годишните отчети, а са в една категория със сградите и офисния инвентар - "имоти, машини и съоръжения".
Колекционирането и търговията с произведения на изкуството се припокриват с данъчните и филантропските консултантски услуги и служат като котва за изненадващо солидна кредитна практика.
Според Джон Арена, ръководител на "Кредитиране на произведения на изкуството" в Deutsche Bank, клиентите се обръщат към него, за да превърнат произведения на изкуството в обезпечение за финансиране на всичко - от търговски недвижими имоти до инвестиции и (разбира се) по-нататъшни покупки на произведения на изкуството.
Колекциите са и оживен източник на бизнес за звената на банките за планиране на недвижими имоти. Тази тема обаче може да е особено сложна, както отбелязва Розел: "Едно от нещата, за които колекционерите не обичат да мислят, е дългосрочната перспектива, защото в повечето случаи децата им няма да искат това изкуство".
И накрая, потапянето в света на изкуството осигурява на банките нематериална полза под формата на възможност да задържат добре платени клиенти. Произведенията са нещо емоционално за тях и съвсем основателна причина банките да се занимават с това, за да разберат по-лесно психологията на клиентите си.
Бъдещето на корпоративното изкуство
Банките не са единствените юридически лица, притежаващи произведения на изкуството. Компании като Microsoft и Ford също имат ценни колекции в активите си.
Повечето започват с простата нужда да окачат нещо на стените. Но с нарастването на богатството и влиянието на компаниите, желанието на много изпълнителни директори е да изразят своята корпоративна индивидуалност и, в идеалния случай, да използват изкуството като средство за свързване с техните клиентски общности.
Макар че в тази сфера участват всякакви компании, на преден план остават банките, сред които най-изявени са UBS и Deutsche Bank, но и JPMorgan Chase, Citi, Bank of America и HSBC.
През 2020 г. в статия на Bloomberg те бяха наречени "новите Медичи", което предизвика възмущението на колумниста на Artnet, който отбеляза, че разширяващото се присъствие на банките съвпада с намаляването на финансите за обществените музеи и галерии. Опасенията са основателни – все пак колко ценна е една колекция от произведения на изкуството, ако никой не може да я види?
Но от друга страна, организирането на публични изложби, като тази на Лусиан Фройд във фоайето на UBS и предоставянето на творби на обществени музеи, не би следвало да се отрича от критиците.
Колекцията на UBS дори може да катализира изграждане на трайни и дълбоки взаимоотношения с клиентите.
"Клиентът може да влезе в кабинета и да каже: "Наистина не разбирам нищо от произведението във фоайето." И това може да е началото на един страхотен разговор", допълва Розел.