Тръмп, Епстийн и политическата цена на една битка за прозрачност
Конгресът на САЩ прие почти единодушно решението да разсекрети файловете, свързани с опозорения финансист, което може би е най-сериозното политическо унижение за президента
&format=webp)
Случилото се във Вашингтон през последните дни може да се окаже най-голямото политическо унижение за Доналд Тръмп от началото на втория му мандат. Законопроект, който задължава Министерството на правосъдието да разсекрети файловете по случая с опозорения финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн, премина през Камарата на представителите с резултат 427–1, съобщава Guardian. Часове по-късно Сенатът прие единодушно решението. След месеци на разгорещени дебати, Тръмп и най-близките му съюзници в Конгреса отстъпиха, като президентът заяви, че ще подпише документа.
Резултатът е двойно унижение: от една страна, президентът бе принуден да се подчини на политически натиск от собствената си партия, от друга – въпросите какво точно крие администрацията му станаха още по-остри, пише Стивън Колинсън, старши политически анализатор за CNN. „Американците чакаха достатъчно“, коментира лидерът на демократите в Сената Чък Шумър. „Нека истината излезе наяве.“
Необичаен политически алианс и обществена енергия
Законодателният напредък е огромна победа за оцелелите от насилието на Епстийн, които от години настояват за пълна прозрачност. Техният натиск, видим на протестите, в Конгреса и в медиите, се оказа катализатор на необичаен политически алианс между демократите и малка група републиканци. Тази обществена енергия промени динамиката във Вашингтон – постепенно президентът загуби контрол над ситуацията, а законодателната власт не се уплаши да тръгне срещу него и да настоява за незабавни действия.
Но победата на жертвите е само началото. Оцелелите подчертават, че истинското възмездие тепърва предстои. Разсекретяването на файловете все пак може да се превърне в онзи момент, в който обществото ще осъзнае мащаба на бездействието, покровителството и компромисите около делото „Епстийн“.
През 2019 г. докато чака процеса си по дело за трафик на непълнолетни момичета за сексуална експлоатация, финансистът се самоубива чрез обесване. Смъртта му предизвиква редица теории, а по-късно се появяват някои съмнителни подробности – камерите в килията не са работели, а по някаква причина точно в този момент надзирателите не са правели рутинните си обиколки, пише ABC News.
Политическите щети за Тръмп
Най-същественото последствие от единодушното приемане на законопроекта е подкопаване на образа на Тръмп като лидер, който контролира партията си. През 2024 г. той доминира републиканците, като се радва на почти пълна подкрепа по всички свои политики, но бунтът около файловете „Епстийн“ показва, че краят на тази ера може би наближава, смята Колинсън. Много републиканци гласуваха в подкрепа на законопроекта, въпреки първоначалните заплахи на Тръмп, защото се страхуват повече от негативната реакция на собствените си избиратели.
В същото време въпросът „какво крие Тръмп?“ вече неизбежно е в центъра на политическия дебат. Макар да няма доказателства за прякото участие на президента в незаконната дейност на Епстийн, многократното колебание, непоследователността и опитите за възпрепятстване на разсекретяването на файловете разпалват сериозни подозрения. Особено след като новоразкрити имейли на Епстийн, публикувани от Комисията по надзор в Камарата на представителите миналата седмица, споменават името на президента. В една от кореспонденциите се твърди, че Тръмп е “знаел за момичетата”.
На фона на тези разкрития администрацията му разполага с малко опции. Министерството на правосъдието може да се опита да забави или частично да редактира документите под претекст, че разкриването на някои чувствителни данни може да навреди на разследването. Но подобен ход само би удължил скандала и би задълбочил политическата криза.
Морален казус
Сагата около Епстийн извежда на преден план и друг болезнен въпрос – как американските власти са позволили на човек с толкова тежки престъпления да се измъкне от правосъдието в продължение на години? И може ли една страна да претендира за върховенство на закона, ако истината продължава да бъде политически инструмент?
В основата на днешните събития стои не просто политически сблъсък, а морален казус – за жертвите, за институциите, за обществото, отбелязва Колинсън. Както предупреждава демократа Ро Кхана, „това е най-големият корупционен скандал в съвременната история на страната“. И след вчерашните гласувания става ясно, че тази история няма да бъде прикрита лесно.
За Тръмп това е момент на непредвидима уязвимост, а за Конгреса – на рядка двупартийна решителност. Самите жертви може би са на път да получат истинска справедливост.



)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)