Средновековните манастири в италианския регион Емилия-Романя и местна банка, основана през 1910 година, са обединени от неочаквана, но значима връзка: консервирането на храна като форма на инвестиция.

В различните исторически периоди монасите и банкерите са преследвали сходна цел: да извлекат печалба от уникален продукт, способен да съхранява и увеличава стойността си с времето. Испанското издание El País представя историята на този гастрономически продукт, който е спасявал монасите от глад и днес служи като основа на финансов модел, изучаван дори в Harvard Business School.

Уникалността на този финансов модел се дължи на подхода, възприет от банка Credem. Банката приема пити сирене Пармиджано Реджано като обезпечение при отпускане на кредити за местни производители. Заемите варират между 60% и 80% от стойността на продукта, като сиренето се съхранява в специално климатизирани трезори.

В тези складове се съхранява сирене на стойност приблизително 325 милиона евро. Финансовият механизъм осигурява възвръщаемост, тъй като при несъстоятелност на производителя банката продава узрялото сирене на пазара и възстановява средствата си.

Преди да достигне до пазара, сиренето отлежава в големи депа между 23 и 40 месеца. През този период то губи до 20% от теглото си и концентрира характерния си вкус, ценен в кулинарните среди.

Моделът на IWC Schaffhausen е сертифициран за космически полети и проектиран за екстремни условия, но високата му цена и лимитираната му функционалност го позиционират и като инвестиционен актив за колекционерите

Часовник за Космоса, който привлича интереса и на най-богатите на Земята

Годишно се изнасят над 84 000 тона от този продукт, като Защитеното наименование за произход ограничава производството му до пет италиански провинции: Парма, Реджо Емилия, Мантуа, Болоня и Модена. El País отбелязва, че извън Европейския съюз, където строгите регулации защитават името, съставките и методите, Пармиджано е сред най-фалшифицираните храни в света. Пазарът на фалшификати, използващи подвеждащи етикети като „тип пармезан“, генерира приходи от около 2 милиарда евро.

Фабрицио Раймонди, мениджър комуникации на местния консорциум, посочва, че имитациите са най-разпространени в Северна Америка, Латинска Америка и Азия. Този бизнес оказва значително негативно въздействие върху автентичните производители, които спазват строги стандарти и понасят високи разходи за поддържане на качество с дългогодишна традиция.

Въпреки напредъка на технологиите, рецептата за Пармиджано остава непроменена от Средновековието. Производството започва със суровината: за една пита от около 50 килограма са необходими 520 литра сурово мляко. Процесът включва използване на телешко сирище за коагулация, след което питите престояват три седмици в саламура. Солта действа като естествен консервант и прониква до сърцевината на сиренето за около 10 месеца.

След една година отлежаване върху дървени рафтове се провежда прочутият тест с чукче. Експерт почуква кората на всяка пита, като само звукът без кухини и пукнатини гарантира поставянето на официалния печат за качество.

Събитието беше белязано от Брекзит драма за британските производители

Португалия спечели конкурса за най-добро сирене в света

Макар че най-разпространените вариации зреят между 23 и 40 месеца, съществуват ексклузивни пити, които отлежават до 100 месеца и предлагат по-богати умами нотки, превръщайки дегустацията в изискано преживяване.

Производството се осъществява от 287 производители, повечето от които са малки семейни ферми и занаятчийски предприятия. Уникалността на продукта се дължи на връзката с природата, тъй като диетата на кравите с местен фураж придава на млякото специфична бактериална активност, която не може да бъде възпроизведена в други региони. Това стои в основата на нов амбициозен проект, който цели да превърне региона в луксозна кулинарна дестинация. Консорциумът планира да увеличи туристите от 85 000 на 300 000 в срок до 2029 година. И ако днес се разхождате из улиците на Парма, няма да намерите евтини сувенири или магнити за хладилник. Реалният лукс там са бутиковите магазини за храна, от които можете да си купите кулинарно злато, достойно дори за банковите трезори.