Ален Делон беше най-красивият мъж на света. Но кой уби неговия двойник?

Когато Ален Делон почина на 88-годишна възраст през 2024 г., президентът на Франция Еманюел Макрон го определи като „монумент“ на страната.

Звездата на емблематичния с хамелеонската си игра актьор изгрява в Purple Noon, екранизация от 1960 г. на романа „Талантливият г-н Рипли“ на Патриша Хайсмит.

В разцвета на славата си през 60-те той се налага на световната киносцена както с очарователната красота, така и с неразгадаемата, почти митична хладнокръвност, която излъчва през екрана.

Това двойно съчетание от привлекателност и студенина го превръща в идеалния за персонажи на убийци и плейбои. И затвърждава репутацията му на икона на декадентската „Нова вълна“ в киното, пише The New York Times.

Героят, който накара света да мечтае: Ален Делон почина на 88-годишна възраст

По-младата публика в днешно време, очарована от външния вид и стила му, може би не подозира, че има и друго, с което актьорът става известен: участието му в истински случай на убийство с толкова взривоопасни последици, че дори влиятелни кръгове на френското кино, парижкия криминален свят и лица от Елисейския дворец се оказват застрашени.

Завладяващият и тревожно забавен роман „Убийство в Париж ’68“ на Едуард Чизълм се впуска в тази зловеща загадка с вълнуваща, младежка безгрижност, която рядко се среща в консервативния жанр на криминалните романи, базирани на реални събития.

Първата книга на британския писател „Сервитьор в Париж“, са мемоари, в които описва годините, през които изкарва прехраната си в ресторанти, като демонстрира проницателна точност за изобразяване на мрачната страна на прекалено лъскавия „Град на светлината“.

В новата си творба той използва този талант, разкривайки пропуските в образа на неустоимия актьор, наричан с единодушното определение „най-красивият мъж на света“.

Действието започва през октомври 1968 г. с откриването на тяло, увито в найлон, в дебрите на гъста гора, близо до Версай. Според разследващите, трупът е изхвърлен там от преминаващия наблизо път.

Първоначално се смята, че мъртвият е нещастен скитник. Но после се оказва, че ръцете му са изключително поддържани и е облечен в скъпи дрехи, произведени в Англия. Идентифициран е като Стеван Маркович, 31-годишен югославянин с криминално досие и последен адрес имението на Ален Делон на десния бряг на Сена.

Мъжът пристига тайно във Франция 10 години по-рано и дълго време работи като фотограф – през деня снима богати туристи, а през нощта обира луксозни апартаменти. Прекарва известно време в белгийски затвор за обир на бижутериен магазин.

Маркович достига периферията на парижкия артистичен свят и благодарение на препоръката на друг измамник от Югославия, се внедрява като доверен човек, дубльор и бодигард на Ален Делон. Когато разследващият съдия открива тази връзка, разказва книгата, той осъзнава, че случаят „щеше да се усложни“.

С мрачно минало и склонност към лоша компания, по това време Ален Делон вече живее на ръба.

След откриването на трупа на доверения му сътрудник, започват въпросите без отговор. Изкуството ли имитира живота или животът имитира изкуството? И кой уби Стеван Маркович?

Същевременно три от филмите, които утвърждават екранния образ на Ален Делон – Plein soleil (1960), Le Samouraï (1967) и La Piscine (1969) – имат зловещо сходство със случая. В тях той играе именно роли на психопат, който убива друг мъж и се представя за него; след това – безчувствен, самотен наемен убиец; и накрая – заподозрян за убийство, с нюанси на изневяра.

Чизълм улавя тази атмосфера около актьора по блестящ начин: цигарите, нощните клубове, колите, политическата параноя, блясъкът в неловко съжителство с организирана престъпност и държавната корупция, отбелязва в своя рецензия за книгата литературният агент, писател и ръководител на Global Publishing Джон Малайсиак.

По това време Париж прилича по-малко на град и по-скоро на халюцинация с кошмарни оттенъци.

През май 1968 г. градът е сцена на студентски протести, социални вълнения и упадък на следвоенна Франция, всяващи още по-силно усещане за заплаха.

Навсякъде циркулират слухове за изнудване, порнография, гангстерски банди, разузнавателни служби и компрометиращи снимки, свързани с бъдещия френски президент Жорж Помпиду и съпругата му. В тези последни дни на Дьо Гол границите между знаменитостите, политиката и престъпността са толкова размити, че аферата около Ален Делон изглежда почти невъзможна за разбиране.

Wikipedia | Ален Делон в The Sicilian Clan (1969)

И все пак Чизълм успява да превърне тази разрастваща се мрежа в съгласуван, интимен и кинематографичен сюжет.

Разочароващото в историята е, че близо пет десетилетия по-късно, убийството на Стеван Маркович остава, поне публично, неразкрито. Окончателен отговор на въпросите няма. Но в края на книгата е трудно да не се направи заключение, че Ален Делон вероятно е бил най-малко наясно кой може да е убил сътрудника му, ако самият той не е замесен.

Тази объркваща двусмисленост – морална, емоционална, психологическа, придава голяма част от обсебващата сила на целия сюжет.