Как се облича една империя: От Хауърд Хюз и папите до Balenciaga в Dune: Part Three
В новия филм образът на император Пол Атреидски е базиран на Хауърд Хюз, ексцентричния милиардер, прекарал години от живота си в почти пълна изолация в пентхаус на хотел в Лас Вегас, разказва дизайнерът на холивудската мегапродукция
,fit(1001:538)&format=webp)
Някъде между картините на Джото, папските дворове на средновековна Европа и една хипнотизираща снимка на богата жена с очила Dior в Иран, Жаклин Уест открива визуалния език за Dune: Part Three.
Там е и Хауърд Хюз, ексцентричният милиардер, който прекарва години от живота си в почти пълна изолация в пентхауса на хотел в Лас Вегас, който вдъхновява образа на император Пол Атреидски, изигран от Тимъти Шаламе.
След това идва „Кери“ – филмът на ужасите от 1976 г., който вдъхновява костюмите на Аня Тейлър-Джой.
За филм, чието действие се развива хиляди години напред в бъдещето, се налага Уест да погледне отвъд пясъците на времето. Последните осем години от кариерата си тя прекарва в изграждане на гигантската научнофантастична вселена на Дени Вилньов, а сега споделя кадри от Dune: Part Three ексклузивно с Vogue.
Петкратно номинирана за „Оскар“, чиито постижения включват The Revenant, The Curious Case of Benjamin Button и Killers of the Flower Moon, Уест започва кариерата си като моден дизайнер и създава свой бранд с бутици в Калифорния, преди да премине в киното.
Нейният педантичен, основан на задълбочени проучвания подход я прави един от най-характерните костюмографи в киноиндустрията на Холивуд.
Последната част от трилогията, чието действие се развива приблизително 20 години след събитията от Dune: Part Two, поставя Уест пред ново предизвикателство.
„Това е различна визия. Сценарият беше много по-емоционален и наистина фокусиран върху героите. Всички са претърпели много дълбоки промени.“
Уест и Вилньов обсъждат тази нова посока, докато тя е в Лондон, където работи по Digger на Алехандро Гонсалес Иняриту, като разговарят почти ежедневно, преди да пристигне в Будапеща за снимките. Творческото им партньорство в трите филма вече е добре смазана машина. Уест започва със сценария, след което следват дълги разговори как Вилньов си представя психологическото развитие на всеки герой. Оттам нататък тя работи с концептуалния си художник, за да развие идеите, като представя скици и референции на режисьора.
Има една всеобхватна философия в начина, по който Уест облича вселената на Dune.
В началото на проекта тя измисля термина „модиевал“ – съчетание на „модерно“ и „средновековно“ – за да опише света, който искат да създадат. Вилньов, спомня си тя, е категоричен, че дизайните трябва да останат заземени в реалността, вместо да разчитат на конвенциите на футуристичната естетика на научната фантастика. Уест намира принципа си в наблюдение, което приписва на Франк Хърбърт:
„За да си представиш далечното бъдеще, погледни към древното минало“
За третата част обаче дори тази концепция се налага да бъде преосмислена.
„Запазих този принцип като насока“, казва тя, „но историята става по-мрачна, а след това настъпва изкупление. Трябваше да премина от този средновековен дух към нещо, наподобяващо Ренесанса. В тази част моите източници на вдъхновение станаха малко по-съвременни.“ Вдъхновенията ѝ се разширяват с картините на Франциско Гоя, църковната символика от ранния папски период, етруски и северноафрикански племенни носии, както и скулптурният език на Balenciaga.
Никъде това протичане на времето не е по-очевидно, отколкото в образа на Пол Атреидски. Младият месия от по-ранните филми е всемогъщ император, преследван от последствията на собственото си управление.
„С властта идва и огромна вина“, казва Уест. „Той носи тежестта на света на раменете си.“ За да предаде това, се обръща към аскетичната личност на Хауърд Хюз, като си представя Пол сам на върха на Цитаделата на Аракис, точно както Хюз някога се изолирал в хотел в Лас Вегас. Уест превръща тази психологическа тежест в плътни тъкани, скъпа кожа и бродерии.
За Чани, героинята на Зендая, подходът е почти обратен. „Тя е моралният компас на историята. Тя е запазила цялата трезвост, както и гардероба си“, обяснява Уест. Сега, като утвърден лидер, воин и майка, Чани все още остава свързана с наследството си в по-традиционен стил.
Едно от най-амбициозните технически начинания в новата част на поредицата е преработката на облеклото за оцеляване в пустинята, което Уест и екипът ѝ правят по-прилепнало. Оригиналните костюми се отличават с множество видими слоеве, докато новите версии приличат на неопренови костюми, с акрилни компоненти, плътно прилепнали към тялото.
„Едно от указанията на Дени Вилньов беше костюмите да са по-елегантни“, обяснява Уест. Дълбоките проучвания и експерименти с материалите и производствения процес я водят до специално разработена ликра с гумено покритие, която се разтяга заедно с тялото, като в по-меката тъкан са вградени твърди секции. „Те са като че ли слети едно с друго. Прилича на обвивка от твърди и меки части, осигуряващи подвижност.“
Текстилът първоначално е разработен в Лос Анджелис, преди да бъде ангажирана фабрика в Будапеща, която да го възпроизведе в мащаба, необходим за производството. Пластмасовите компоненти също са направени в Унгария, като специализирани производители на костюми и ефекти разработват прототипи.
Появяват се нови армии с доспехи и характерни шлемове, вдъхновени от древните японски самураи, които изискват специализирано инженерство, за да са устойчиви на атмосферни влияния.
Снимайки при изтощителни температури в пустинята, екипът на Уест разработва охлаждащи костюми, които могат да циркулират студена вода през тръби, носени близо до телата на актьорите.
Преди това се сблъсква с обратния проблем в The Revenant, когато трябва да поддържа Леонардо Ди Каприо на топло при минус 40 градуса. Този път става въпрос актьорите да издържат на жегата. „Определено не искаш нещастни актьори да отиват на снимачната площадка, при Дени…“, споделя костюмографът.
На фона на техническите иновации Уест е привързана към тактилните качества на естествените материали.
„Струва ми се, че полиестерът няма да успее да се наложи в бъдещето“, шегува се тя. „Всичко се стопи по време на горещата вълна!“
Сред дългогодишните ѝ сътрудници е художничка и дизайнер от Лука, Италия, която създава повечето от ръчно тъканите материи на Уест, включително одеждите на Пол. Съчетанието на ултрамодерно производство и вековно занаятческо майсторство допълва по-широката визия на Уест, създавайки футуристични обекти, които изглеждат така, сякаш са преживели цяла история.
Гардеробът на принцеса Айрулен изразява меланхолията на императорка, затворена в дълбоко нещастен брак. Уест възлага на лондонската дизайнерка Лирия Прайстин да създаде сложни плетени и ръчно изработени метални костюми, с детайли, които напомнят както за религиозни одежди, така и за оръжия.
Бележка в сценария, базирана на оригиналната книга, описваше принцесата с наметало от интригуващ материал: кожа от син кит. „Помислих си: Как изглежда кожата на синия кит?“, споделя Уест. Тъй като не може да напусне Будапеща, изпраща своя асистент-дизайнер в Италия, за да проучи местните производители на тъкани в търсене на нещо, което да прилича на това.
Връща се с блестящ, леденосин текстил, наподобяващ изкуствена кожа, с който тя бързо изработва макет и облича манекен за оглед от Вилньов. „Той просто го обожаваше. Не можеше да повярва, че сме намерили нещо подобно“, спомня си тя. Наметалото е едно от най-разкошните творения в костюмите на филма, с почти разливаща се по тялото линия, в контраст с по-строгите, монашески силуети.
Междувременно Алия Атреидис, по-малката сестра на Пол, изиграна от Аня Тейлър-Джой, се превръща в мощна и зловеща фигура. Уест се вдъхновява от картините на Джото в Падуа на религиозна тематика.
Облича я предимно в бяло, като се вдъхновява и от суфисткки форми за по-драматични движения.
Спомня си образа на богата жена от Иран, облечена в бял чадор и огромни слънчеви очила Dior. „Изглеждаше красиво зловещо“, казва Уест, която пресъздава целия образ върху манекен, включително и очилата, и го държи в офиса си като референция по време на снимките.
Докато работи по филма, получава обаждане от дългогодишния си сътрудник Джак Фиск, сценограф и съпруг на Сиси Спейск, изиграла едноименната героиня в „Кери“. „Така че „Кери“ автоматично се превърна в отправна точка“, казва Уест.
Робърт Патинсън се присъединява към актьорския състав в ролята на Сайтъл. Уест първоначално си представя външния му вид чрез образите от ранното папство – по-специално от периода, когато папският двор се премества от Рим в Авиньон. Тя е привлечена от историческите асоциации с религиозните преследвания.
„Исках да го запазя тревожен и заплашителен“, допълва дизайнерът.
Джейсън Момоа се завръща в ролята на Хейт, в луксозно изглеждащи костюми, сякаш е специален подарък за героя на Шаламе.
След почти осем години и три филма съвместно с Вилньов, Уест оприличава творческата им връзка на оркестър. „Той е диригентът, а ние сме инструментите“, казва тя, „и той ни държи всички в точната тоналност.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)