Животът на астронавтите може да изглежда като бляскава история, но изисква много труд и жертви. Те трябва да прекарват седмици и дори месеци далеч от Земята, близките си и топлата прегръдка на гравитацията. Понякога дори им се налага да пият рециклирани отпадни води.

„Понякога", защото урината на астронавтите, например, не се преработва в годна за консумация вода. Тя просто се отмива или изхвърля, когато се върнат в космическия кораб. Засега.

Нов скафандър, разработен от учени от Weill Cornell Medicine и Cornell University, вдъхновен от епоса „Дюн" на Франк Хърбърт, обаче може да направи космическите разходки по-дълги и по-малко тежки, като рециклира отделената урина в специална филтрираща раница, съобщава Engadget. Изследователските и дизайнерските екипи на учебните заведения публикуват статия за своите открития в научното списание Frontiers.

Във вселената на „Дюн“ тези костюми се наричат „stillsuits“ и могат да улавят влагата, за да я преработват в питейна вода, докато войниците се разхождат и се бият из безплодния пустинен свят Аракис. Предложените в реалния живот разработки правят приблизително същото нещо.

„Новите скафандри имат вакуумен външен катетър, водещ до комбинирано устройство за обратна осмоза, което астронавтите носят на гърба си“, казва в съобщение за пресата водещият автор на изследването и член на изследователския екип София Етлин.

Те са разработени с оглед на бъдещи космически мисии на НАСА, включително мисиите Artemis II и Artemis III, които ще обиколят Луната и ще кацнат на южния ѝ полюс през следващите две години. НАСА и Axiom Space вече са одобрили дизайна на скафандрите за своите лунни мисии, но изглежда, че тази нова филтрираща система може да бъде добавена към тях. Скафандрите могат да се използват и за пилотираната космическа мисия до Марс в началото на 2030 г.

X | Във вселената на „Дюн“ тези костюми се наричат „stillsuits“ и могат да улавят влагата, за да я преработват в питейна вода, докато войниците се разхождат и се бият из безплодния пустинен свят Аракис.

Te не само ще утоляват жаждата на астронавтите по време на космическите разходки, но и ще ги правят по-хигиенични. Традиционният дизайн на скафандрите на НАСА, който е в обръщение от 70-те години на миналия век, е снабден само със свръхабсорбиращ полимер, който да улавя урината на астронавтите. Това означава, че почти всеки астронавт, който е ходил в космоса или на Луната, е ходил по малка нужда в космическите си панталони.

Тази остаряла система за отпадъци е довела и до хигиенни и медицински проблеми за много астронавти, като инфекции на пикочните пътища и стомашно-чревни проблеми. Но някъде във филма да си спомняте Пол Атреидски да се бори с дивертикулит?

НАСА все още не е приела официално новия дизайн на скафандъра на Weill Cornell Medicine и Cornell University за нито една от предстоящите си космически мисии. Но със сигурност космонавтите от Международната космическа станция биха се застъпили това да се случи възможно най-бързо, ако имаха право на глас, с оглед на възможността да се наложи да излизат в открития космос, след като са изпили повечко течности.