Централните банки започват нова политика по лихвите. Какво да очакваме

Най-големите централни банки са на старта на генерална промяна в политиката си за лихвените проценти, но пътят към понижаването им ще изглежда много по-различно от траекторията нагоре.

Няма да има гръмки съобщения и фойерверки, пише в анализ по темата Reuters.

Вместо това, банките от противоположните страни на Атлантическия океан вероятно ще предприемат най-малките стъпки с периодични паузи, опасявайки се, че свръхниската безработица може да възроди инфлацията, която все още е над целевите им нива.

Евентуалното дъно на лихвените проценти също ще бъде много по-високо от историческите дъна от последното десетилетие, а мегапромените в структурата на световната икономика могат да доведат до повишаване на разходите по заемите за години напред.

Фед и ЕЦБ ще постигнат „голям напредък“ по лихвите, казва шефът на „банката на централните банки“

Централните банки започнаха да повишават лихвените проценти от края на 2021 г., тъй като ограниченията в предлагането след пандемията и рязкото повишаване на цените на енергията заради войната на Русия в Украйна изпратиха инфлацията в двуцифрени стойности в голяма част от света, отбелязва агенцията.

Тази на пръв поглед синхронизирана реакция укроти цените и тази година се очаква инфлацията да бъде малко над или на целевата стойност 2% за повечето големи икономики.

"Най-важното е, че в ОИСР централните банки отново смекчават темпото или са на път да го направят", коментира инвестиционната банка Macquarie в бележка до клиентите си.

Изненадващ ход: Централната банка на Швейцария намали лихвените проценти

В четвъртък Швейцарската национална банка стана първата голяма централна банка, която облекчи политиката си с изненадващо намаление на основния лихвен процент с 25 базисни пункта, тъй като инфлацията вече е в целевия диапазон от 0% до 2%.

Този ход сложи край и на ширещите се спекулации на инвеститорите, че политиците ще се колебаят дали да предприемат стъпки преди Федералния резерв на САЩ, тъй като всяко понижение на лихвения процент със сигурност ще отслаби валутата и ще повиши вносната инфлация.

Европейската централна банка вероятно ще бъде следващата през юни.

Лагард, ЕЦБ: Данните за юни ще са ключови за намаляване на лихвите

Федералният резерв и Английската централна банка намекнаха, че се ориентират към същото, но запазиха езика си достатъчно неясен, за да направят възможни стъпки през юни или юли, при условие че данните не нарушат плановете.

Въпреки това инвеститорите очакват финансовите институции да намалят лихвите само със 75 базисни пункта до края на тази година, на три пъти по 25, което е незначителна промяна в сравнение с повишенията през 2022 г., когато имаше ръст на тази стойност в рамките само на един ден, припомня Reuters.

Ценообразуването също така предполага намаления само на три от петте срещи, всяка от които ще проведе от юни до края на годината, така че паузите са на дневен ред.

Водещите централни банки не са първите, които намаляват лихвените проценти. Някои развиващи се пазарни икономики, като Бразилия, Мексико, Унгария и Чешката република, вече го направиха, но финансовите пазари се ръководят от основните банки, така че влиянието им е свръхголямо.

Фед все още прогнозира три намаления на лихвите тази година, водещите борсови индекси в САЩ скочиха до рекордни нива

Този път Федералният резерв може да се окаже в ролята на изключение.

Икономиката на САЩ се развива добре и тази седмица Фед дори повиши прогнозите си за растежа, което означава, че може да се стигне до намаляване на лихвите, когато растежът остане силен, или до отлагане на намаленията, ако инфлацията се окаже упорита.

Изборите в САЩ през ноември засилват още повече дилемата на Фед. Политиците не искат да се окажат намесени във вота, така че ако намалят лихвените проценти, трябва да го направят далеч преди ноември.

"Традиционно, Фед не би променил лихвената политика, за да смекчи неравенството", смята Алберт Едуардс, стратег в Societe Generale. "Възможно ли е разрастващата се криза на неравенството да принуди Фед да се подчини на силния политически натиск да намали лихвите по-бързо и по-дълбоко? Мисля, че да", допълва Едуардс.

Джером Пауъл: Единственият човек, който може да спаси Байдън

Председателят на Фед Джером Пауъл в показанията си пред Конгреса по-рано този месец заяви, че финансистите ще "държат главите си ниско и ще си вършат работата" преди изборите.

В същото време, данните в Европа продължават да рисуват мрачна картина, като активността се стабилизира на ниско ниво.

Германия е в рецесия, Великобритания едва бележи ръст след нея, а останалата част от континента се задържа на положителна територия най-вече благодарение на неочаквано силните данни от Южна Европа, която традиционно е слабото място на еврозоната.

Германия е в рецесия, възстановяване „не се вижда“ според икономическото министерство

Кога и къде може да приключи намаляването на лихвените проценти през 2024 или 2025 г. остава твърде несигурно, но финансистите изглеждат уверени, че ултраниските лихвени проценти - в някои случаи отрицателни, няма да бъдат преразгледани.

Според някои анализатори, светът преживява толкова дълбоки промени, че историческият низходящ тренд на т.нар. неутрален лихвен процент, който нито стимулира, нито забавя растежа, може да се обърне.

"Възможно е сега да сме изправени пред такава повратна точка", заяви тази седмица членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел. "Изключителните инвестиционни нужди, произтичащи от структурните предизвикателства, свързани с климатичния преход, дигиталната трансформация и геополитическите промени, може да окажат трайно положително въздействие върху естествения лихвен процент", допълва финансистът.