Тази седмица европейските банки ще бъдат подложени на изпитание, тъй като инвеститорите трябва да оценят колко бързо отслабва ефектът върху тях от високите лихвени проценти и дали слабите перспективи за растеж ще създадат още повече трудности за икономиката.

Испанската BBVA ще представи данните си за четвъртото тримесечие във вторник, Santander ще направи това в сряда, Deutsche Bank и BNP Paribas в четвъртък, а UniCredit – следващия понеделник.

Наред след тях са още банки от еврозоната, както и швейцарската UBS, отбелязва в анализ Reuters.

Междувременно, индексът на банките STOXX Europe 600 достигна най-високата си стойност от средата на 2018 г. този месец, подкрепен от възстановяването на рентабилността чрез по-високите лихвени проценти, рекордните изплащания на акционерите и малкото заделени капитали за лоши кредити.

И все пак, докато банковите мениджъри се наслаждават на добрите времена, инвеститорите се опасяват, че тенденцията започва да се обръща.

Германският регулатор предупреди банките да се готвят за лоши новини Въпреки че икономиките са изненадващо устойчиви на нарастващите лихвени проценти, много политици смятат, че въздействието им все още не е напълно усетено

Нервни инвеститори

Кредиторите, ориентирани към търговията на дребно, които печелят най-много от разликата между приходите от заеми и разходи по депозитите, се възползваха най-много от повишаването на лихвените проценти, но по-големите, диверсифицирани банки като Deutsche и BNP Paribas също отбелязаха печалби.

Въпреки това инвеститорите изглежда са нервни, тъй като малкият пропуск в нетния лихвен доход (NII) за четвъртото тримесечие на испанската Bankinter миналата седмица доведе до 6% спад в акциите ѝ и повлече надолу конкурентите.

Анализаторите на JP Morgan предупреждават, че по-ниските лихвени проценти ще доведат до "цикъл на понижаване на рейтинга" в целия сектор. След почти 22% скок на нетния лихвен доход през 2023 г., банката очаква европейските кредитори да покажат ограничен ръст на NII тази година и нулев ръст на печалбата.

Според консенсусната прогноза UniCredit ще отчете 4% спад на нетните приходи от продажби за 2024 г., твърдят анализаторите на Jefferies, въпреки че очакват банката да надмине очакванията им. Тя разполага с излишен капитал на стойност 10 млрд. евро, с който трябва да реши какво да прави.

Анализаторите ще следят внимателно и резултатите на BNP Paribas и какво ще реши ръководството да прави с излишния капитал, който все още има от продажбата на Bank of the West.

Оценките на банките могат да нараснат със 7 трилиона долара за пет години

Не чак толкова лошо

Не всички смятат, че намаляването на маржовете е толкова опасно.

Средният европейски междубанков лихвен процент за 2024 г. би трябвало да е по-висок, отколкото миналата година, а приходите от лихви ще "намалеят само малко", смята Себастиано Пиро, главен инвестиционен директор в Algebris Investments, която притежава акции в банки.

"Това, което наблюдаваме за европейските банки, е 10-годишна точка на пречупване", обяснява той, като има предвид десетилетието на отрицателни лихвени проценти в еврозоната, което унищожи рентабилността на банките.

"Днес банките печелят повече, отколкото могат да разпределят и капиталовите съотношения се повишават", добавя експертът.

Очаква се Santander и BBVA също да отчетат по-висока нетна печалба и NII спрямо 2022 г., подпомогнати от испанския и латиноамериканския си бизнес.

В Deutsche Bank ситуацията не е толкова розова. Анализаторите очакват нетна печалба, подлежаща на разпределение между акционерите, за четвъртото тримесечие в размер на около 700 млн. евро, което е по-малко от 1,8 млрд. евро през 2022 г. Това все пак ще отбележи 14-та поредна тримесечна печалба след години на загуби.

Инвеститорите са предпазливи оптимисти за Европа през 2024 Високата инфлация и повишаващите се лихвени проценти ще изчезнат от огледалото за обратно виждане

Необслужвани кредити

Инвеститорите ще следят отблизо и дали качеството на кредитите се влошава.

Повишените разходи по заемите все още не са увеличили портфейла на банките с необслужвани кредити, като единственият реален стрес е в областта на търговските недвижими имоти, най-вече в Швеция и Германия.

Себастиан Пиро от Algebris смята, че изчистването на необслужваните кредити през последните години е било мащабно в Южна Европа, а търсенето на нови кредити - толкова слабо, че лошите ще останат малко.

Все пак прогнозите за слаб икономически растеж ще намалят търсенето на кредити в целия блок и ръководителите остават предпазливи.

Манфред Кноф, главен изпълнителен директор на Commerzbank заяви пред Reuters миналата седмица, че се готви за още една година на стагнация.

Няма признаци за вълна от фалити, но "компаниите са сдържани да инвестират. Инвестиционното изоставане в германската икономика става все по-голямо с всеки изминал ден, вече забелязваме това", смята експертът.

Вълна от продажби на дълг тревожи пазарите на облигации в еврозоната Те трудно ще преживеят още една година на големи продажби на държавен дълг, смятат анализатори

Инвестиционно банкиране

Петте големи банки на Уолстрийт отчетоха спад на приходите от търговия и инвестиционно банкиране през четвъртото тримесечие спрямо 2023 г. съответно с 20% и 17%, въпреки че според изчисленията на Barclays спадът за цялата година е далеч по-малък.

Анализаторите ще искат да видят как са се справили в Европа Deutsche Bank, BNP Paribas и UBS.

Анализаторите на Barclays смятат, че данните им за четвъртото тримесечие ще бъдат подобни на тези за третото, като приходите от управление на активи ще се запазят, а приходите от капиталовите пазари ще нараснат леко, докато консултантските такси ще намалеят.

Сливания

Този месец отново се заговори за отдавна отлаганата европейска банкова консолидация, въпреки че темата бързо беше отхвърлена.

Главните изпълнителни директори на Deutsche Bank и Commerzbank охладиха перспективата за обединение в Германия.

Ще се слеят ли двете най-големи германски банки?Съобщенията, че правителството обмисля да продаде някои от дяловете си, подновиха слуховете за възможно обединение

В Италия управителят на UniCredit Андреа Орчел отхвърли спекулациите, че купува акции на по-малък конкурент.

Но тъй като банките разполагат с повече парични средства, отколкото са имали от години, сливанията и придобиванията – на правилната цена и в правилното време, остават на масата, допълват финансисти.

Лихвените проценти – надолу, но кога?

На този фон, Европейската централна банка запази основния си лихвен процент на рекордно високото равнище от 4%, но изрази увереност, че инфлацията се контролира, което подхрани вече широко разпространените залози на пазара, че облекчаването на политиката може да започне в началото на пролетта.

Финансистите от ЕЦБ изразиха съгласие, че тенденциите в инфлацията са обещаващи, но направиха различни заключения, като някои изтъкнаха аргументи за по-ранни действия, докато други се обявиха за повече търпение, докато получат сигурно потвърждение, че инфлацията е под контрол.

Без намек за намаляване: ЕЦБ запази лихвените проценти непроменениБанката направи само нюансирани промени, повтаряйки дългогодишните си насоки, че задържането на лихвите достатъчно дълго ще върне инфлацията към целта от 2%

"Следващият ход ще бъде намаляване на лихвите и той е в рамките на възможностите ни", заяви в блога си Питър Казимир, член на ръководството на ЕЦБ.

"Убеден съм, че точният момент, дали през април или през юни, е второстепенен за решението ни. Второто изглежда по-вероятно, но няма да прибързвам с изводите", допълни още управителят на Централната банка на Словакия.

Междувременно Марио Сентено, управител на централната банка на Португалия, заяви, че предпочита да се действа по-рано, защото това ще позволи на ЕЦБ да действа постепенно.

"Напълно подкрепям сценариите за постепенност, защото трябва да дадем на икономичестите време да се адаптират към нашите решения", каза Сентено, който е гълъбово настроен към лихвите и е бивш ръководител на групата на финансовите министри.

Траекторията на инфлацията в момента е положителна, заяви Сентено от ЕЦБ

Малцина представители на ЕЦБ, ако изобщо има такива, очакват намаляване на лихвите през март, а юни изглежда безспорно подходящ вариант, така че действителният дебат е дали ЕЦБ трябва да намали лихвите през април, или да изчака до следващото си заседание през юни, допълва Reuters.

От страна на консерваторите Казимир твърди, че твърде ранното намаляване на лихвените проценти е по-голям риск, тъй като избързването може да осуети дезинфлацията и всъщност да удължи периода на строга парична политика.

Клаас Кнот, влиятелният управител на Централната банка на Нидерландия, също подкрепя по-търпеливия подход, твърдейки, че някои елементи от инфлационния пъзел все още не са на мястото си.

"Сега имаме надеждна перспектива, че инфлацията ще се върне към 2% през 2025 г. Единственото парче, което липсва, е убеждението, че ръстът на заплатите ще се адаптира към тази по-ниска инфлация", заяви Кнот пред нидерландска телевизия в неделя.

Кнот, ЕЦБ: Очакванията за намаляване на лихвите може да са разрушителни

Междувременно, Сентено допълва, че вече има много доказателства, че инфлацията намалява устойчиво, и изчакването на данните за заплатите за първото тримесечие, които трябва да излязат през май, не е толкова наложително, колкото твърдят някои финансисти.

"Зависимостта от данните не означава да бъдеш зависим от заплатите... Не е необходимо да чакаме данните за тях през май, за да добием представа за траекторията на инфлацията", каза той.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос, който запази по-неутрален подход, твърдейки, че рано или късно ще се стигне до понижение и че нараства оптимизмът за общата инфлация и основните ценови тенденции. "Има добри новини по отношение на развитието на инфлацията и това рано или късно ще се отрази в паричната политика", заяви Де Гиндос пред испанското радио RNE.