Според проучване на Евробарометър, проведено в началото на 2025 г., почти три четвърти (74%) от гражданите на ЕС считат, че тяхната страна е спечелила от членството в блока, което е най-високият резултат, отчетен откакто този въпрос е зададен за първи път през 1983 г.

Анкетираните посочват икономическия растеж (28%) и новите възможности за работа (26%) като основни ползи за тяхната страна от членството в ЕС.

Данните изглежда потвърждават тяхната оценка, съобщава Euronews.

БВП на глава от населението в Чехия се е увеличил от 45% от средния за ЕС през 2004 г. до 74 % през 2024 г., като е скочил от 9490 евро на 29 940 евро. В Литва той е нараснал от 26% на 68% през същия период, от 4960 евро на 27 350 евро.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 45 264.0 млн. лв. по текущи цени, съобщи НСИ

БВП на България нараства с 3.4% през второто тримесечие на 2025 г. на годишна база

Петкратно увеличение в Румъния и България

През последните 20 години, от 2004 до 2024 г., БВП на глава от населението в ЕС нараства с впечатляващите 88%, като индексът се повишава от 100 на 188 точки, растежът в 13-те нови държави членки отбеляза значителен бум.

Румъния и България отбелязват най-силен растеж, съответно 558% и 500%, а индексът достигна 600 и в двете страни.

През този период БВП на глава от населението в Румъния се повишава от 2820 евро на 18 560 евро, а в България от 2710 евро на 16 260 евро.

Подобни впечатляващи тенденции на растеж са отчетени и в Балтийските държави през последните две десетилетия, като БВП на глава от населението се повишава с 405 % в Литва, 336% в Латвия и 305% в Естония, добавя Euronews.

Настоящият основен бюджет на ЕС е на стойност едва около 1% от общия БВП на блока, в сравнение с 48% за бюджета на Германия и 57% за Франция

Бюджетът на ЕС: Стигат ли 1,2 трлн. евро?

Нарастваща покупателна способност

Стандартът за покупателна способност (PPS) хвърля допълнителна светлина върху икономическия растеж на новите държави-членки.

БВП на глава от населението в PPS в ЕС е индексиран на 100. През 2004 г. Румъния и България имат най-ниските резултати от по 35, или 65% под средната стойност за ЕС. Но две десетилетия по-късно покупателната способност на Румъния се удвоява, достигайки 78 по индекса, докато на България се повишава до 66.

Индексът се повишава от 50 на 88 в Литва, от 45 на 71 в Латвия, от 52 на 79 в Полша и от 56 на 79 в Естония. Всяко приближаване към средната стойност за ЕС от 100 означава, че тези страни наваксват стандарта на Блока.

По-скромни увеличения са отчетени в Словения, където индексът се е повишил от 87 на 91, и в Чехия, където е отбелязан ръст от 81 на 91 за същия период.

Profit.bg

В България има значителни неравенства в доходите и заплаха от бедност, сочи нов доклад на ЕК

ЕК настоява, че разширяването от 2004 г. „донесе широк спектър от значителни ползи и впечатляващ икономически растеж на новите членове и на ЕС като цяло“.

Академичните изследвания широко подкрепят тази теза.

Икономистът Базиле Граси от Университета Бокони счита, че присъединяването повишава доходите в новите държави-членки, без да засяга тези останалите. Според него, разширяването на ЕС прилича по-скоро на игра с положителен залог.

Това заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Марта Кос в изслушване пред комисията на Европейския парламент по външни работи

ЕС готви опростяване на процедурите за членство, за да избегне влиянието на двустранни спорове

Колко големи са икономиките на страните кандидатки за членство

В момента девет страни са официални кандидатки за членство: страните от Западните Балкани Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Албания, Сърбия, както и Украйна, Молдова, Грузия и Турция, плюс една потенциална кандидатка – Косово.

Европейският комисар по разширяването Марта Кос заяви през април, че нов кръг от присъединявания до 2030 г. е „реалистичен“, като Украйна, Молдова, Албания и Черна гора са начело на опашката.

Измерени по БВП, повечето от тези икономики са относително малки. Десетте страни, които се стремят да се присъединят, са постигнали 1,63 трилиона евро, като само Турция е допринесла с 1,25 трилиона евро от тази сума. Без нея останалите девет кандидатки са произвели едва 381 милиарда евро заедно, което е по-малко от 392-те милиарда евро на Дания.

Ако изключим Турция, Украйна и Сърбия, общият БВП на останалите седем държави спада до скромните 130 млрд. евро, което е по-малко от БВП на около две трети от настоящите членки на ЕС, допълва Euronews.