Работен документ на службите на Европейската комисия, публикуван днес на страницата на комисията, цитиран от БТА, представя втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от ЕС в съответствие с характеристиките на Рамката за социална конвергенция, обсъдена от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) през юни 2023 г.

В първия етап на анализа на Съвместния доклад за заетостта (JER) бяха идентифицирани потенциални рискове за възходяща социална конвергенция за седем членки на ЕС - България, Естония, Унгария, Италия, Литва, Румъния и Испания.

Върху тези страни се фокусира на втори етап по-подробният анализ, представен в работния документ, публикуван днес от ЕК.

Делът на населението, изправено пред риск от бедност или социално изключване, остава висок в България и неравенствата в доходите са значителни, пише в работния документ на ЕК.

Въпреки намалелия дял на българите, застрашени от бедност и социално изключване - с 13,3 процентни пункта от 2015 г., през 2023 г. той е бил 30 процента. За сравнение, през 2022 г. делът на хората, застрашени от бедност в България е бил 32,2 процента, а в ЕС – 21,6 процента, припомнят от ЕК.

Отчетеното намаление за периода между 2015 и 2023 г. може да се отдаде предимно на значителния спад в процента на хората, изправени пред тежки материални и социални лишения в България, докато процентът на хората в риск от бедност е останал висок - 20,6 процента през 2023 г.

Освен сравнително големия дял на хората, изложени на риск от бедност в България, дълбочината на бедността (колко под прага на бедността е дадено лице или домакинство - бел. р.) е била 22,4 процента през 2023 г., което е намаление спрямо 26 процента през 2022 г.

Въпреки това сме сред държавите, където показателят е нараснал най-силно спрямо предпандемичната 2019 година

България остава с най-ниска очаквана продължителност на живота в ЕС и през 2023 г.

Намаляването на бедността в България е било подкрепено от положително развитие на пазара на труда, повишаване на реалните заплати в сектори с интензивно използване на неквалифицирана работна ръка, както и дефлационни или ниски инфлационни тенденции до 2021 г., които допринесоха за по-висока покупателна способност сред най-бедните домакинства, пише още в работният документ на ЕК.

Високата инфлация през 2022 г. (13 процента) и 2023 г. (8,6 процента), свързана с енергийната криза, провокирана от агресивната война на Русия срещу Украйна, натежа допълнително върху домакинствата с ниски доходи.

На този фон България си е поставила амбициозна национална цел да намали броя на хората в риск от бедност или социално изключване (от 2,3 милиона през 2019 г.) със 787 000 до 2030 г., в това число и 196 750 деца.

През 2023 г. страната постигна напредък към поставената цел, като 367 000 души по-малко са били изложени на риск от бедност или социално изключване, включително 57 000 деца.

През 2023 г. доходите на най-богатите 20 процента от населението на България са били 6,6 пъти по-високи от тези на най-бедните 20 процента. През 2022 г. тази разлика е била дори по-голяма – 7,3 пъти, при средно за ЕС 4,7 пъти.

Енергийната бедност в страната обаче леко е намаляла, въпреки че е останала значително предизвикателство. Делът на населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли, е намалял между 2015 г. и 2023 г. (с 18,5 процентни пункта) и през миналата година е бил 20,7 на сто.

През 2022 г. енергийната бедност в България е засегнала 22,5 процента от населението, докато средното ниво за ЕС е било 9,3 процента.

Просрочените сметки за комунални услуги също са били повече, отколкото в повечето други страни членки.

Мястото на пребиваване също влияе на нивата на бедност, като хората, живеещи в селските райони, са били два пъти по-склонни да бъдат изправени пред рискове от бедност или социално изключване (43,1 процента), отколкото тези, живеещи в градовете. По-голям е бил рискът от бедност и социално изключване при хората с увреждания (42,4 процента през 2023 г.) и ромите (81,6 процента през 2022 г.).

По отношение на делът на работещите българи, застрашени от бедност – той е засегнал 11,4 на сто от работната сила през 2023 г., в сравнение с 9,7 процента през 2022 г. и 8,5 процента в ЕС за същата година.

Ефективността на социалните трансфери за ограничаване на бедността и намаляване на неравенствата остава ниска, предупреждават още експертите на ЕК.

Системата за социална защита е изправена пред предизвикателства, свързани с обхвата и ефективността ѝ. През 2023 г. социалните трансфери (с изключение на пенсиите) са намалили бедността с 27,7 процента. В това отношение България изостава от ЕС, като през 2021 г. беше регистрирано по-голямо въздействие на социалните трансфери върху намаляването на бедността - 29,8 процента, което отразява безпрецедентната правителствена подкрепа за облекчаване на ефектите от пандемията.

Достъпността и достъпността на жилищата все още са предизвикателство в България, особено за групите с ниски доходи, възрастните хора и наемателите, се посочва още в работния документ.

През 2022 г. делът на хората, живеещи в домакинства, където общите жилищни разходи представляват повече от 40 процента от разполагаемия им доход е бил 15,1 процента, спрямо средно 8,7 процента в ЕС, и е значително по-висок за хората, изложени на риск от бедност (53,2 процента спрямо 29,7 процента в ЕС).

България е предприела стъпки за намаляване на бедността, с особено внимание към децата и прилагането на Европейската гаранция за децата (ECG), отчитат от ЕК.

Увеличенията на минималната заплата се превърнаха в централна тема в дневния ред на последователните правителства. През 2023 г. беше приет механизъм за определяне на законоустановената минимална работна заплата в размер на 50 процента от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца на национално ниво, което доведе до годишно увеличение с 19,6 процента през януари 2024 г. на минималната работна заплата (933 лв.)

Въздействието на увеличението на минималната заплата върху равнищата на бедност и регионалните ефекти върху пазара на труда все още предстои да бъдат оценени, като се има предвид също, че минималната заплата може да достигне ниво много над 50 процента от средната заплата в някои от най-бедните региони в България, но и същевременно да остане под 30 процента от средната заплата в София.