Европейският съюз прие нови санкции срещу Русия, насочени към финансовия и енергийния сектор, петролната търговия и мрежите за заобикаляне на съществуващите ограничения. Мерките, одобрени днес, обхващат 12 физически и 101 юридически лица, включително близо 50 руски банки и финансови институции.

Решението е в отговор на продължаващите руски атаки срещу Украйна, особено срещу гражданската инфраструктура. Според Съвета на ЕС целта е да бъдат ограничени финансовите канали и икономическите дейности, които осигуряват приходи за Москва и подпомагат военните ѝ действия.

На този фон България е успяла да постигне изключването на две руски банки с мажоритарна българска собственост от новия санкционен списък. Това потвърди министърът на външните работи Велислава Петрова в Брюксел, където участва в срещата на външните министри на държавите членки, съобщава БНТ.

Защо България поиска изключването на две банки?

Става дума за Първа инвестиционна банка, която няма връзка с едноименната банка в България, и Инвестиционна корпоративна банка.

Според Петрова санкционирането на двете финансови институции би могло да доведе до резултат, противоположен на търсения от ЕС, тъй като съществува риск активите им да преминат под контрола на руската държава.

Министърът обясни, че банките са собственост на български компании и не оперират със средства на лица, включени в санкционните списъци. По думите ѝ ограниченията в руската банкова система затрудняват собствениците да изтеглят направените инвестиции.

При евентуално санкциониране българските компании биха могли да загубят активите си, което според Петрова би облагодетелствало Русия, вместо да ограничи икономическите ѝ възможности.

Руската Първа инвестиционна банка е със седалище в Москва и според данни от регистъра на руската централна банка се нарежда сред 300-те най-големи финансови институции в страната по активи. 92% от акциите ѝ са собственост на българското дружество „Старком Холдинг“, свързано с бизнесмените Асен Христов и Кирил Бошов от „Еврохолд“.

Другата банка – Инвестиционна корпоративна банка, е регистрирана в Казан и е собственост на „Химимпорт“, свързан с бизнесмена Иво Каменов. Холдингът има участия в редица сектори на българската икономика, включително авиацията, банковото дело и застраховането.

По предоставената информация Франция също е успяла да изключи една банка от санкционния списък, а Унгария – петролна компания.

Близо 50 руски банки попадат под нови ограничения

Финансовият сектор е сред основните цели на новите европейски санкции. В списъка са добавени близо 50 руски банки и финансови институции, с което ЕС разширява вече действащите ограничения срещу повече от 100 участници в сектора.

Новите санкции засягат и сектора на електронната търговия. Сред включените лица са едноличният акционер на Wildberries, най-голямата руска компания за търговия на дребно, както и лице, контролиращо мажоритарния дял в друга голяма платформа за електронна търговия – Ozon.

Петролният сектор и „сенчестият флот“ също са засегнати

ЕС разширява ограниченията и срещу компании и бизнесмени от руския петролен и енергиен сектор, който остава един от основните източници на приходи за Москва.

Новите мерки обхващат дружества, участващи в проучването и добива на петрол, както и компании, управляващи руски рафинерии и петролния терминал в Санкт Петербург.

Особено внимание е отделено на т.нар. сенчест флот, използван за транспортиране на руски петрол и заобикаляне на международните ограничения, включително ценовия таван върху суровината.

В санкционните списъци попадат компании от Обединените арабски емирства, Китай, Сейшелските острови и Оман, които купуват руски петрол и петролни продукти. Засегнати са и бизнесмени, които притежават или управляват кораби, използвани за незаконен превоз на руски петрол и високорискови корабоплавателни операции. 

Според европейските институции ограниченията имат за цел да затруднят производството, преработката и износа на руски петрол, включително чрез ограничаване на достъпа до европейски стоки и услуги, необходими за поддръжката и възстановяването на рафинериите.

Нови санкции срещу руски информационни и кибероперации

Паралелно с икономическите мерки ЕС прие и отделни санкции срещу 30 физически и две юридически лица, свързани с дейности за информационно манипулиране и намеса в европейските държави.

Според европейските институции това е най-големият досега санкционен пакет, насочен конкретно срещу подобни операции.

Сред засегнатите е базираната в Москва Social Design Agency, която според ЕС провежда информационни кампании, финансирани и ръководени от руската президентска администрация. Организацията е свързвана с операции срещу европейски институции и държави, включително в контекста на изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Санкциите обхващат и 24 нейни служители, както и руски медийни фигури и коментатори, обвинявани в разпространение на послания в подкрепа на войната срещу Украйна.

В списъка попада и проруската хакерска група NoName057(16), свързвана с кибератаки срещу държавни институции, критична инфраструктура и частни компании в Украйна, САЩ и държави от ЕС.

Какво предвиждат санкциите?

За физическите и юридическите лица, включени в новия санкционен списък във връзка с войната срещу Украйна, се предвижда замразяване на активите и забрана за пряко или косвено предоставяне на финансови средства и икономически ресурси.

За санкционираните физически лица се прилага и забрана за влизане или транзитно преминаване през територията на ЕС.

Новите мерки бяха приети на фона на продължаващите дискусии за финансовата подкрепа за Украйна. Очаква се в сряда Европейската комисия да представи предложение за заем в размер на 45 млрд. евро, което ще бъде обсъдено от европейските лидери заедно с въпросите около многогодишната финансова рамка на Съюза.

На срещата в Брюксел министър Петрова потвърди, че България не желае да предоставя военна помощ на Украйна и предпочита дипломатическо уреждане на конфликта. Същевременно тя подчерта, че страната ще продължи да подкрепя Киев, включително заради значителната българска общност в Украйна.

Върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас от своя страна настоя Русия първо да се съгласи на прекратяване на огъня, преди да започнат преговори по останалите въпроси.