Русия и Украйна постигнаха предварителна договореност за мащабна размяна на военнопленници по време на първите мирни преговори с посредничеството на САЩ от февруари насам. Разговорите приключиха в сряда в Абу Даби без съществен пробив, съобщава Financial Times.

„Руснаците пристигнаха с много, много строги инструкции и беше трудно да смекчим тона на разговорите“, заяви пред журналисти Давид Арахамия, един от украинските преговарящи.

„Но начинът, по който американските представители структурираха дискусията около това как би изглеждало бъдещето на двете страни след войната, според мен отвори възможност за диалог и започнахме да работим по-продуктивно.“

Арахамия добави, че има „добра динамика за намиране на решение преди Нова година“.

Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп, също отчете напредък по въпроса за следвоенните гаранции за сигурност на Украйна. Той обаче подчерта, че споразумение няма да бъде възможно, докато страните не разрешат териториалния спор помежду си.

Русия не даде признаци, че е готова да отстъпи от исканията на президента Владимир Путин за прекратяване на инвазията, която вече е в петата си година.

„Всяка педя земя ще бъде върната на Русия по един или друг начин“, заяви Владимир Медински, ръководител на руската делегация.

Зеленски определя първия ден като „конструктивен и съдържателен“, докато Русия настоява първо да се обсъжда бъдещата архитектура за сигурност в Европа, а Украйна – първо да бъде прекратена войната

Киев приветства промяна в подхода на САЩ по време на преговорите в Абу Даби

Путин настоява Украйна да изтегли войските си от останалите под неин контрол части на Донбас, както и от още две области, частично окупирани от Русия. Исканията остават една от основните пречки пред мирното споразумение, особено на фона на забавеното руско настъпление на бойното поле.

Руският външен министър Сергей Лавров потвърди пред държавната телевизия, че Путин продължава да преследва целите, които си е поставил при започването на инвазията. Киев отхвърля териториалните му претенции, определяйки ги като искане за капитулация.

Във вторник украинският президент Володимир Зеленски определи първия кръг от разговорите като „конструктивен и доста съдържателен“.

„Те обсъдиха подробно същността на гаранциите за сигурност на Украйна и основите, върху които трябва да се гарантира дългосрочното им действие... Беше засегната и необходимостта от стъпки за деескалация“, заяви той.

41-годишният военнослужещ е бил назначен в Съюзния корпус за бързо реагиране на НАТО във Великобритания. Разследването се води съвместно от британските власти, американската армия и ФБР

Американски военен от НАТО е арестуван във Великобритания по подозрение в шпионаж за Русия

Москва иска промяна на европейската система за сигурност

Разногласията далеч надхвърлят териториите на Украйна. Според Медински „цялата система за сигурност в Европа, изградена след Втората световна война, функционира много зле“ и трябва да бъде променена.

„По същество цялото тяло е болно, а Украйна беше просто киста, която се спука. Трябва да се лекува цялото тяло. С една лепенка няма да стане“, заяви руският преговарящ.

Москва настоява за преразглеждане на архитектурата на европейската сигурност, включително за фактическо прекратяване на разширяването на НАТО и изтегляне на съюзническите войски и военно оборудване от източния фланг на Алианса.

Русия отказа да се срещне с представителите на европейските държави и НАТО, които също присъстваха в Абу Даби. Те проведоха разговори единствено с американската и украинската делегация.

Медински заяви, че Москва ще разговаря с европейските държави едва „когато съвестта им се пробуди“ и те спрат да доставят оръжия на Украйна.

„Не сме чули нито една конкретна мирна инициатива от която и да било европейска държава, така че не е ясно какво има да обсъждаме с тях“, каза той.

Президентът на САЩ е разговарял с Кирил Дмитриев на събитие в Белия дом, на което са присъствали руски и украински официални лица. След срещата стана ясно и че той е обсъдил с европейски лидери необходимост от „по-широка архитектура на сигурността“

Тръмп обещава „прекрасна“ сделка, обхващаща „цяла Европа“, след среща с пратеника на Путин

След приключването на преговорите се очаква Къшнър и специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф да отпътуват за Москва в четвъртък, за да се срещнат с Путин.

Според информация на FT след това двамата ще заминат за Ирландия, където ще разговарят със Зеленски. Очаква се украинският президент да участва там в среща на върха с други западни лидери.

Тристранните преговори бяха прекъснати през февруари след началото на американско-израелската война срещу Иран. Подновяването им тази седмица не промени особено ниските очаквания за напредък заради непреклонната позиция на Путин.

Париж се опасява, че удари по цели дълбоко на руска територия могат да предизвикат ядрен отговор от Москва, и призовава за обща европейска доктрина, която да предотврати погрешното тълкуване на военните действия

FT: Франция настоява Германия да изясни стратегията си за използване на далекобойни ракети заради риска от ядрена ескалация с Русия

Размяната на военнопленници остава основният резултат

Въпреки липсата на пробив по политическите въпроси двете страни се приближиха до нова мащабна размяна на военнопленници.

Александър Зорин, първи заместник-началник на руското военно разузнаване, заяви пред държавната телевизия, че целта е да бъдат разменени над 1000 души от всяка страна.

„Миналата година най-мащабната размяна обхвана 1000 души. Това е ориентирът, от който ще изхождаме“, посочи той.

Зеленски от своя страна заяви във вторник, че Киев и Москва могат да разменят до 1500 пленници от всяка страна.

Според Арахамия продължаването на преговорите има смисъл дори без значителен напредък към мирно споразумение, стига двете страни да успяват да договарят размяна на военнопленници.