Франция настоява Германия да уточни при какви обстоятелства би използвала ракети с голям обсег в случай на конфликт с Русия, като предупреждава, че липсата на ясна стратегия може неволно да въвлече Европа в ядрена война.

Париж води разговори с германски представители с цел да съгласува доктрината на Берлин за използването на оръжия, способни да нанасят т.нар. „прецизни удари в дълбочина“ (Deep Precision Strikes, DPS), с френската ядрена стратегия. Това разкриват пред Financial Times шестима души, запознати с дискусиите.

Един от френските представители предупреждава, че е възможно удар срещу руска цел с конвенционално оръжие да предизвика „ядрен отговор“.

„Ако руснаците не разтълкуват правилно сигнала, може да достигнем прага на ядрен конфликт, без дори да го осъзнаем“, допълва той.

Опасенията на Франция идват в момент, когато Германия, заедно с редица други държави, сред които Великобритания, Полша, скандинавските и балтийските страни, значително разширява арсенала си от далекобойни оръжия в опит да укрепи европейските способности за възпиране на Москва.

„Проблемът е, че никой не повдига въпроса за ядрения риск. Съществува ли такъв? Може би не, не знам, но това е риск“, е заявил премиерът на медиен форум по въпросите на отбраната

Румен Радев призовава за европейски диалог с Русия – целта е да се предотврати ядрена атака

Берлин придобива и разработва различни ракети с наземно базиране и обсег от 500 до над 2000 километра, които биха позволили на германските въоръжени сили да поразяват цели дълбоко на руска територия.

Тези усилия са част от стремежа на Германия да заеме водеща роля в превъоръжаването на Европа в отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна и нарастващата несигурност около ангажиментите на САЩ към европейската сигурност при управлението на президента Доналд Тръмп.

Разширяването на арсеналите от далекобойни оръжия обаче повдига въпроси кога и по какъв начин биха могли да бъдат използвани тези системи, както и каква реакция биха предизвикали от страна на Кремъл.

Франция обсъжда ядрената си доктрина с няколко европейски държави, след като през март президентът Еманюел Макрон обяви намерението си да започне дебат за възможностите френският ядрен арсенал да осигурява защита и на други страни.

Париж обаче отделя особено внимание на Германия заради значителния ѝ бюджет за отбрана, възлизащ на 780 млрд. евро за петгодишния период до края на 2030 г., както и амбициозните ѝ планове за превъоръжаване.

Френските представители се опасяват, че концепцията на Макрон за „разширено възпиране“ (forward deterrence) може да накара Москва да държи Париж отговорен за удари, извършени от негови партньори.

Като ядрена сила Франция е изградила през годините система от неписани правила и утвърдени практики за поведение при потенциален конфликт, с каквито Германия не разполага. Разликата в опита на двете държави подчертава необходимостта от ясна и до голяма степен публична доктрина, която да сведе до минимум риска Русия да получи противоречиви сигнали или да разтълкува погрешно действията на европейските страни.

Високопоставен германски представител посочва, че Берлин е напълно съгласен с необходимостта европейските столици да разработят „обща доктрина и общо разбиране за етапите на ескалация“.

Той припомня, че именно Германия е поставила началото на дискусията за укрепване на конвенционалните способности за възпиране на Москва преди три години.

Според източници на Reuters правителството на страната подготвя поръчката на 20 изтребителя Eurofighter, до 3000 бронирани машини Boxer и до 3500 бойни машини Patria

Германия се готви да стане най-мощната конвенционална армия в Европа с военна техника за милиарди

„Не става въпрос за нещо, което французите искат, а ние отказваме“, подчертава германският представител, цитиран от FT. „Придобиването на способности за прецизни удари в дълбочина задължително трябва да бъде съпроводено от общо разбиране за начина, по който те ще се използват. Това беше ясно още от самото начало.“

Според него официалните разговори са били забавени заради вътрешния дебат във Франция относно бъдещето на ядрената ѝ стратегия, но вече набират скорост.

Един от възможните резултати е съвместно изявление на Германия, Франция и Великобритания, което да очертае общия им подход. Подобно споразумение обаче все още не е близо.

Великобритания обаче не споделя в същата степен френските опасения, като възприема бързата промяна в стратегическата култура на Германия като положително развитие, което трябва да бъде подкрепено, вместо да се оценява през призмата на остарели стереотипи.

Същевременно Обединеното кралство, което представлява единствената друга ядрена сила сред европейските членове на НАТО, провежда сходни разговори с Берлин в рамките на плановете на двете държави за съвместно разработване на оръжия с обсег над 2000 километра.

Проектът е част от двустранното споразумение за отбрана, подписано през 2024 г. Лондон и Берлин обсъждат и възможността Франция да се присъедини към програмата.

Британски представител предупреждава, че понятието „прецизни удари в дълбочина“ понякога се тълкува неправилно.

Основната цел на подобни операции е да отслабят военния потенциал на противника чрез поразяване на командни и контролни центрове, логистични възли, складове за боеприпаси или оръжейни заводи, но не и на правителствени сгради или ядрени съоръжения.

„Всички осъзнаваме необходимостта да не предизвикваме ескалация до ядрено равнище“, подчертава той.

След изтичането на New START – договора между САЩ и Русия, който ограничаваше броя на разположените стратегически ядрени оръжия – светът остава без ключов механизъм за контрол, а експерти търсят технологичен „план Б“

AI като алтернатива на ядрените споразумения. Трябва ли това да ни притеснява?

Разрастващият се дебат за далекобойните оръжия разкрива напрежението, породено от решението на Германия да поеме водеща роля в европейската отбрана и сигурност. Това представлява значително отклонение от предпазливия подход, който Берлин следваше в продължение на десетилетия след Втората световна война.

Дискусията показва и последиците от отдръпването на САЩ от Европа, както и риска този процес да породи нови противоречия между европейските държави.

Германските политически и военни ръководители се стремят да представят плановете си за развитие на нови способности, включително сателитно разузнаване и събиране на информация, като ресурси в полза на цяла Европа, а не единствено на Германия.

Инго Герхарц, германски генерал, който оглавява командването на НАТО, отговарящо за отбраната на Централна Европа и източния фланг на Алианса, смята, че същият принцип трябва да се прилага и при прецизните удари в дълбочина.

„Много от държавите на първа линия вече разполагат със способности да нанасят прецизни удари в дълбочина“, отбелязва Герхарц по време на Берлинската конференция по сигурността миналата седмица.

Той обаче предупреждава, че подобни решения винаги трябва да бъдат вземани след консултации с останалите съюзници от НАТО, тъй като Москва би приписала действията на която и да е отделна държава на целия Алианс. По думите му способностите за прецизни удари в дълбочина трябва да бъдат интегрирани в цялостната политика на НАТО.

За Берлин е от ключово значение да определи ясни приоритети при избора на военни цели, механизми за управление на ескалацията и процедури за разрешаване на удари. Това би повишило ефективността на новите оръжейни системи като средство за възпиране и същевременно би намалило риска от погрешно тълкуване на германските действия.

Един от въпросите, които възникват, е доколко политическото ръководство на Германия разбира военните планове на Бундесвера при евентуален конфликт с Русия и значението на ударите по цели дълбоко на руска територия за тяхното осъществяване. Това налага по-задълбочено обсъждане на стратегията, включително на най-високо политическо и военно равнище, дори ако разговорите не се водят публично.

Говорител на германското министерство на отбраната потвърждава, че Берлин и Лондон работят съвместно по разработването на способности за прецизни удари в дълбочина.

„Разработваме тези способности заедно с Великобритания и проучваме възможността да включим и Франция“, посочва той.