В продължение на половин век ядрените сили разчитат на сложна мрежа от договори за контрол на въоръженията, които постепенно намаляват броя на ядрените бойни глави по света. Днес тази архитектура на доверие е на практика разрушена – а перспективата за бързото ѝ възстановяване изглежда минимална.

На този фон група изследователи предлагат алтернативен, но донякъде нетрадиционен подход: използване на сателити и изкуствен интелект за дистанционно наблюдение на ядрените арсенали.

„Да бъдем ясни – това е план Б“, казва Мат Корда, заместник-директор във Federation of American Scientists, в интервю за WIRED.

В доклад, озаглавен Inspections Without Inspectors, Корда и съавторът му Игор Морич очертават концепция за бъдещето на контрола върху въоръженията в свят, в който традиционните договори вече не функционират както преди.

Идеята им, наречена „cooperative technical means“ (кооперативни технически средства), предвижда сателити и технологии за дистанционно наблюдение да поемат ролята на инспекторите на място.

Договорът New START, подписан по времето на администрацията на Барак Обама в САЩ, изтече на 5 февруари. Той ограничава броя на разположените ядрени оръжия на САЩ и Русия. Към момента двете държави сигнализират, че ще запазят статуквото, но формалната рамка вече липсва.

Междувременно и двете страни инвестират милиарди в модернизация и нови типове ядрени системи.

Китай изгражда нови силози за междуконтинентални балистични ракети (ICBM). Доверието между страните е на исторически минимум, а държави като Южна Корея открито обсъждат възможността за собствен ядрен потенциал.

През 1985 г. по света има над 60 хиляди ядрени оръжия, докато днес те са малко над 12 хиляди. Намаляването с около 50 хиляди бойни глави е резултат от десетилетия дипломатически усилия и проверки на място – механизъм, който постепенно изгражда доверие между Вашингтон и Москва. С изтичането на New START обаче този модел на контрол на практика приключва.

Сателити вместо инспектори

Предложението на Корда и Морич е да се използва съществуващата мрежа от сателити за наблюдение на:

  • силози за междуконтинентални ракети

  • мобилни ракетни установки

  • обекти за производство на плутониеви ядра

Страните биха могли да координират наблюдението. Например: „Отворете люка на силоз X в определен ден и час, когато нашият сателит преминава отгоре“, обяснява Корда. По този начин проверката би се извършвала от разстояние, без физическо присъствие на чужди инспектори.

Изкуственият интелект от своя страна би играл ролята на инструмент за анализ.

„Изкуственият интелект е добър в разпознаването на модели“, казва Корда. При достатъчно голям и добре структуриран набор от данни модел може да бъде обучен да открива минимални промени в конкретни локации или дори да разпознава отделни оръжейни системи.

С други думи – автоматизиран предварителен анализ, последван от човешка проверка.

Проблемът с данните

Тук започват и трудностите.

Ефективните системи за изкуствен интелект изискват огромни обеми качествени данни. В ядрената сфера такива на практика не съществуват.

„Трябва да изграждате специализирани набори от данни за всяка държава – как Русия строи силози, как САЩ строят силози и т.н.“, казва Корда.

Дори вътре в една страна могат да съществуват различия в конструкцията.

Сара Ал-Сайед от Union of Concerned Scientists работи по изследване за използването на AI в проверките на въоръженията. Според нея задачата е значително по-сложна, отколкото изглежда.

AI система би трябвало да следи не само ракети, но и:

  • пускови установки

  • стратегически бомбардировачи

  • подводници

  • производствени площадки

  • тестови съоръжения

  • складове

  • обекти за демонтаж

„Трябва да мислите на изключително детайлно ниво – за всички обекти, които се намират на тези места“, казва тя.

Освен това остава и фундаменталният въпрос: каква точно задача изпълнява системата? Открива присъствие или отсъствие на обект? Класифицира вид оръжие? Или проследява промени във времето?

Доверие към машините

Дори ако страните се съгласят на нов режим за контрол, те ще трябва да постигнат съгласие как точно работят системите за изкуствен интелект – по какъв начин се обучават, какви данни използват и какви грешки допускат.

А проблемите са сериозни. Моделите съдържат елемент на стохастичност – от събирането и етикетирането на данни до самото обучение и крайния резултат. Често липсва прозрачност в начина, по който системата стига до заключение.

„Как можем да направим самите машини надеждни?“, пита Ал-Сайед. Към момента отговорът на този въпрос е: трудно.

Системите за изкуствен интелект ежедневно допускат грешки. Често имат пропуски в сигурността. Дори създателите им невинаги могат да обяснят напълно как функционират.

Да се изгради нов глобален режим за контрол на ядрените оръжия върху такава технологична основа би било изключително предизвикателство.

Това обаче е по-малкото зло

И все пак реалността е, че в днешния геополитически климат нито една ядрена сила няма да допусне чужди инспектори до стратегическите си обекти.

За Корда и неговите колеги въпросът е по-скоро прагматичен – ако алтернативата е липса на всякакъв контрол, тогава дистанционното наблюдение и AI могат да бъдат временен мост към по-стабилна рамка.

„Наследник на New START няма да ни постави на пътя към пълно разоръжаване“, казва Корда. „Но може да ни помогне да предотвратим спирала от стотици допълнително разположени ядрени оръжия.“