В един студен януарски ден през 1995 г. светът е на ръба на ядрената война. Страшното е, че трагедията е може би въпрос на минути. Но е и донякъде абсурдно, защото няма никаква реална причина това да се случи. Освен може би човешкия страх и грешната преценка.

Датата е 25-и, денят е сряда. Следобед операторите на радарните станции в северната част на Русия забелязват на екраните си зловещо проблясване. Това е сигнал, че някъде край бреговете на Норвегия току-що е била изстреляна ракета. Не е ясно накъде отива, но рефлексите от Студената война са още живи и руснаците подозират, че мишената са именно те.

Руските военни знаят, че ако ракета бъде изстреляна от американска подводница в този регион, тя може да стигне до Москва за около 15 минути и да носи до осем ядрени бойни глави. Затова реагират светкавично и само няколко минути по-късно информацията стига до най-високото ниво – до президента Борис Елцин. В резултат той записва името си в историята като първия световен лидер, поискал активация на „ядреното куфарче“ извън условията на учение.

След края на Втората световна война светът функционира в условията на ядрено възпиране, пише BBC. Държавите с ядрен арсенал се въоръжават така, че противниците им да знаят: всеки удар, независимо кой първи го нанесе, ще бъде пагубен за всички, защото ответният ще доведе до масово унищожение.

На 25 януари 1995 г. обстановката е изключително напрегната. Елцин и неговите съветници трябва бързо да вземат решение дали да отвърнат на предполагаемия удар.

Днес всички знаем, че до трагедия не се стига. И въпреки че е можело да стане много страшно много бързо, всичко завършва благополучно.

Благодарение на него КГБ успява да „прочисти“ собствените си редици, като идентифицира почти всички двойни агенти, както и американските шпиони в СССР

Трябваха ми пари: Американският разузнавач, който издаде на КГБ почти всички двойни агенти

Същата вечер водещият на новините на BBC Джереми Паксман казва в ефир:

„Днес не избухна ядрена война въпреки всички усилия на руснаците.“

Няколко часа по-рано информационна агенция „Интерфакс“ съобщава, че военните са свалили ракета, изстреляна към руска територия. Естествено, мнозина решават, че е настъпил ядрен Армагедон. Почти истерични репортери започват да звънят в британското министерство на отбраната и да питат какво се случва. Отговорът е категоричен:

„Великобритания не е изстрелвала никакви ракети по Русия.“

Пентагонът се изказва в същия дух.

Към този момент и пазарите вече започват да реагират на паниката. Минути преди 15 часа ситуацията се изяснява и следват въздишки на облекчение. Агенция „Интерфакс“ редактира новината си и уточнява, че руските системи за ранно предупреждение са регистрирали изстрелване на ракета, но тя се е приземила на норвежка територия.

Малко след това идва и официалното съобщение от Норвегия. Да, ракета наистина е била изстреляна, но не с военни, а с научни цели. Тя е част от изследователска програма, посветена на Северното сияние. Ракетата се е приземила в морето близо до остров Шпицберген, което е на значително разстояние от руското въздушно пространство. Русия отговаря отново чрез публикация в „Интерфакс“ – все още не е ясно дали норвежците казват истината или става дума за опит да бъде тествана руската противовъздушна отбрана.

Блейз Метруели очерта широк кръг от теми в първата си реч като ръководител на британската външна разузнавателна служба. Индиректно намекна, че към Китай трябва да се подхожда по-различно, отколкото към „агресивна, експанзионистична и ревизионистка“ Русия

Първата жена начело на MI6 с първо послание: с Русия - конфронтация, с Китай - стратегия

Руската страна е особено чувствителна по този въпрос, особено след като през 1987 г. западногерманският студент Матиас Рус успява да прелети повече от 750 километра през уж защитена от съветските системи територия с малък самолет и да кацне почти пред вратите на Кремъл.

„Бях ужасен, когато разбрах какъв шум се е вдигнал около нещо, което беше напълно рутинна дейност“, спомня си норвежкият учен Колбьорн Адолфсен пред BBC.

Още по-странното е, че руската страна е била уведомена няколко седмици по-рано за планираното изстрелване. По думите на Адолфсен обаче е възможно реакцията да е била предизвикана от факта, че ракета от този тип за първи път се е издигнала на такава височина – над 1000 километра.

„Още на 14 декември нашето външно министерство беше изпратило предупреждение до всички заинтересовани държави. Но явно информацията не е достигнала до правилните хора“, казва Адолфсен.

Разбира се, тази мини ядрена криза няма мащаба на Кубинската от 1962 г., която редица историци определят като най-близкия момент до глобална война. Но въпреки това историята с Норвегия остава един от случаите, в които светът буквално е бил изправен на нокти.

По онова време самият Елцин заявява, че за първи път е използвал „черния куфар с копчето“, макар че мнозина поставят това под съмнение. Руският президент обяснява:

„Може би някой беше решил да ни тества, защото постоянно се говори, че армията ни е слаба.“

Въпреки че кризата е разрешена благополучно, за някои хора тя остава критичен момент. Бившият агент на ЦРУ и експерт по ядрено въоръжение Питър Фрай казва:

„Никога преди това лидер на ядрена държава не е отварял куфарчето си в момент, в който се е смятало, че има реална заплаха и че е възможно да се стигне до ядрен Армагедон.“

Павел Подвиг, служител на ООН, е на мнение, че историята с норвежката ракета далеч не е сред най-сериозните ядрени кризи. Според него Елцин е инсценирал готовност да използва ядрено оръжие.

„По време на Студената война е имало далеч по-сериозни инциденти“, казва Подвиг.

В крайна сметка до фатални последици не се стига. Пет дни след инцидента Русия обявява, че става дума за „недоразумение, което не бива да се повтаря“, а Норвегия продължава да твърди, че е действала изцяло в рамките на международните правила и не носи никаква вина.