Как ядрените амбиции на Силициевата долина могат да се взривят

Големите технологични корпорации търсят нови източници на енергия, които да захранват изкуствения интелект – и залагат на ядрената енергия.

Пред тях обаче стоят сериозни въпроси – свързани с общественото мнение, високите разходи и най-вече с времето, необходимо тази технология реално да бъде достъпна.

За много американци името „Три Майл Айлънд“ предизвиква същите асоциации като „Фукушима“ или „Чернобил“ – символи на ядрени катастрофи, които нямат нужда от допълнителни обяснения. Историята обаче е доста по-сложна.

През март 1979 г. единият от двата реактора в централата Three Mile Island в Пенсилвания частично се разтопява – най-сериозният ядрен инцидент в историята на САЩ. Въпреки това щетите са минимални в сравнение с трагедиите в Япония и бившия СССР: няма жертви и почти никакви дългосрочни последици за здравето (въпреки че някои научни изследвания водят до различни заключения).

Инцидентът обаче съвпада с излизането на филма The China Syndrome – трилър с Джейн Фонда за журналистка, разследваща проблеми в ядрена централа. Макар сюжетът да е фикция, приликите с реалните събития са поразителни и това за дълго време подкопава общественото доверие към ядрената енергия в САЩ.

Сега Three Mile Island отново влиза в заглавията на медиите – не заради авария или филмова продукция, а заради сделка на Microsoft, която ще купува енергия от работещия реактор на централата. Това е част от по-мащабна тенденция: Силициевата долина отчаяно търси нови енергийни източници за своите гигантски центрове за данни и мощните чипове, които стоят в основата на AI индустрията.

Ядрената енергия може да помогне по две причини – тя е източник на непрекъсната енергия, както и на безвъглеродна такава, за разлика от изкопаемите горива.

Технологичните гиганти сериозно залагат на нея.

За да задоволят безкрайния глад на AI, САЩ и инвеститорите залагат на недоказана ядрена технология

Microsoft дори се присъедини към Световната ядрена асоциация. Google, Amazon и други технологични лидери също финансират ядрени проекти, но фокусират усилията си върху нов тип съоръжения – т.нар. малки модулни реактори (SMR).

SMR работят при по-ниски температури, което теоретично намалява риска от разтопяване на ядрото, а по-малкият им размер означава и по-ниски разходи за инфраструктура.

В момента в света има едва два действащи малки реактора – един на територията на Китай и един в източната част на Русия. Въпреки че на теория това изглежда като идеалното решение за нарастващия енергиен глад на AI индустрията, реалността е друга.

„Повечето SMR съществуват само на хартия“, твърди Алисън Макфарлейн, бивш председател на Американската комисия по ядрени регулации, която в момента е преподавател в Университета на Британска Колумбия.

Нейното мнение е, че комерсиализирането на технологията ще бъде трудна задача, защото по-малкият реакторен корпус е равен на по-ниска ефективност – произвежда се по-малко енергия, но количеството гориво е същото. Макфарлейн смята, че SMR са на години разстояние от това да се превърнат в изгодни за икономиката проекти.

„Няма как да бъдат заобиколени огромните разходи“, казва тя. „Това са страхотни идеи, но ‘технологичните момчета’ трябва да слязат на земята.“

Въпреки това енергийните компании и технологичните лидери не спират да наливат средства в изследвания и пилотни проекти.

Компанията Kairos Power – партньор на Google – планира да произвежда 50 мегавата ядрена енергия до 2030 г., колкото за малък град. Тя базира дейността си в Оук Ридж, Тенеси – историческа дестинация, където се разработва първият атомен проект на САЩ. Kairos описва мястото като „полигон за тестове“ и твърди, че новите строителни технологии ще повишат ефективността и ще намалят цената.

Компанията има за цел да увеличи производството си десетократно до 2035 г., но дори тогава това няма да бъде достатъчно, за да покрие взривно нарастващото потребление на енергия, от която се нуждае AI индустрията – което се увеличава и в момента.

„Малките модулни реактори могат да осигуряват чиста енергия 24/7 близо до центрове за данни“, казва Хайдер Разa от Университета на Есекс. „Но няма да успеят да решат енергийния недостиг през следващите няколко години.“

В малките ядрени реактори ли се крие отговорът на големия въпрос за енергийното бъдеще на Европа?

Според доклад на Международната енергийна агенция от април 2025 г. центровете за данни вече използват около 1.5% от световното електричество – и това потребление може да се удвои през следващите пет години. Какво ще стане след това – все още не е особено ясно.

Да, ядрената енергия със сигурност може да бъде полезна, но само в по-далечно бъдеще – и, естествено, ако обществото приеме технологията.

В малкия град Норт Тонаванда, близо до Ниагарския водопад, местните власти наскоро забраниха изграждането на ядрени мощности. Причината за това е недоволство от план на местна технологична компания да построи малък реактор за копаене на криптовалута. Жителите вече са изнервени от шума и натоварването на инфраструктурата.

„Първата реакция беше: ‘О, не, какво ли са измислили пак?’“ – разказва местната активистка Деб Гондек пред BBC. Градският съвет гласува единодушно „против“.

Освен това остава и проблемът с ядрените отпадъци. Изследователи от Станфорд откриват, че малките реактори всъщност произвеждат повече радиоактивни отпадъци на единица енергия, отколкото големите – защото от по-малкото ядро излизат повече частици, които замърсяват околните материали.

В някои региони обаче ползите изглеждат по-важни от рисковете.

Kairos например има широка местна подкрепа в Тенеси. Според проучване на Pew Research Center малко над половината американци вече подкрепят развитието на ядрената енергия.

Завръщането на урана: Нуждата от ядрена енергия стимулира търсенето на „небесния атом“

Междувременно други учени търсят начини да намалят нуждата от енергия чрез по-ефективни AI модели и по-пестелив хардуер.

Проф. Мошараф Чоудхъри от Университета на Мичиган отбелязва, че изкуственият интелект се развива много по-бързо от предишни енергоемки технологии като автомобилите или компютрите:

„AI достига точка на масово разпространение само в рамките на 15 месеца. Нямахме дори време да помислим как ще осигурим енергията му.“

Екипът му проучва как чиповете могат да бъдат оптимизирани така, че да използват по-малко енергия, или как да се създават модели, които разчитат на по-малки, по-целенасочени бази данни. Към момента обаче не съществува идеално решение: „Все още няма модел, който да е значително по-лек, по-бърз и също толкова точен едновременно.“

Въпреки това Чоудхъри е на мнение, че бъдещето минава през „енергийно оптимизиран AI“.

Може ли Парагвай да се превърне в Силициевата долина на Южна Америка

Много компании вече преценяват дали изобщо могат да си позволят да използват изкуствен интелект в настоящия си мащаб.

„Няма как да избягаме от икономическата реалност“, казва Хайдер Разa.

„Когато търсенето нараства, а предлагането е ограничено – цената се качва и някой трябва да я плати.“

Някои бизнеси вече замразяват проектите си, докато пазарът се стабилизира. И въпреки че ядрената енергия изглежда обещаваща, тя ще бъде само една част от много по-мащабен енергиен микс.

Както признава и самият Microsoft в последния си доклад за политика:

„Няма една технология или едно решение, което да задоволи огромните нужди от електричество и декарбонизация на световните пазари, общества и общности.“