Възможно е столицата на Финландия скоро да се отоплява с ядрена енергия.

В Хелзинки предстои изграждането на проект за тестване на ядрено централно отопление на символично място – бившата въглищна електроцентрала, последната от този вид в страната, която вече е извън експлоатация.

Инициативата е дело на финландския стартъп Steady Energy и идва в момент на глобално възраждане на интереса към ядрената енергия. През декември 2023 г. над 20 държави, включително и Финландия, подписаха декларация за утрояване на ядрената мощ с цел постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Проучвания, цитирани от Fortune, сочат, че 69% от финландците подкрепят ядрената енергия като инструмент в борбата с климатичните промени.

Трансформации от този тип се наблюдават и в други части на Европа.

Наскоро Швейцария представи законопроект за премахване на дългогодишната забрана за нови ядрени централи, което ясно показва дълбокото недоверие на континента към атомната енергия.

Търсенето на уран ще се увеличи с почти една трета до около 86 000 тона до 2030 г. и ще достигне 150 000 тона до 2040 г., смятат от Световната ядрена асоциация

Завръщането на урана: Нуждата от ядрена енергия стимулира търсенето на „небесния атом“

Но в ЕС изглежда все още има разделение: докато Франция черпи по-голямата част от енергията си от ядрени реактори, Германия спря последния си реактор още през 2023 г., без яснота дали сегашното правителство ще промени посоката.

Все пак ядрената енергия отбелязва победа, когато Европейската комисия отмени предишните ограничения и включи „енергията от ядрено делене“ сред секторите, допустими за финансиране от бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г.

„Не е прекалено късно, но моментът е точният“, казва Кики Лауърс, главен изпълнителен директор на нидерландския стартъп Thorizon – спин-оф от ядрената изследователска организация NRG. Компанията е част от новата вълна в Европа, която залага на малките модулни реактори (SMR) – технология, обещаваща по-бързо внедряване и по-ниски разходи.

„Днес, при технологична зрялост, силен интерес от страна на инвеститорите и по-ясни регулации, SMR имат реален шанс да определят бъдещето на ядрената енергия и да решат най-належащите проблеми в сектора“, коментира Стефано Буоно, италиански физик и основател на френската компания Newcleo, пред Fortune.

С нарастващо търсене, растящи емисии и нужда от стабилна енергия за AI и индустрията, Ню Йорк прави стратегически завой към модерната ядрена енергия

План Б не съществува: Защо Ню Йорк строи първата си АЕЦ от 70-те насам

Съединените щати вече финансират 11 проекта за нови реактори по програмата Nuclear Reactor Pilot Program на aмериканския президент Доналд Тръмп, с амбицията поне три тестови реактора да работят до 4 юли 2026 г.

„Те са изключително бързи в тази надпревара – и точно това е нужно“, казва Лауърс.

За администрацията на Тръмп ядрената енергия е повече от нисковъглеродна цел – тя е символ и на енергийна сигурност, както и на индустриален капацитет, два фактора, които са критични поради ръста на енергийните нужди на AI и центровете за данни. Google, Amazon и Microsoft вече активно разглеждат SMR като потенциално решение за бъдещите си нужди.

Проблемът е, че много малък процент от тези реактори са готови за масова употреба. Повечето компании все още се борят с оскъпяването и скалирането на технологиите. Дори утвърдени играчи като EDF чрез дъщерното си дружество Nuward бяха принудени да преработят изцяло дизайна си през 2024 г.

80 години след бомбата регистрираните оцелели – наричани хибакуша, вече са по-малко от 100 000

Спомените от Хирошима избледняват в новата ера на ядрена надпревара

Европа залага на разнообразието

Европейската комисия създаде Европейски индустриален алианс за SMR през 2024 г., който подкрепя девет проекта – шест с леки водни реактори, два с реактори с бързи неутрони и оловно охлаждане и един реактор с разтопени соли (този на Thorizon).

Предимството на реакторите с разтопени соли е, че могат да използват освен уран и торий, също и рециклирано ядрено гориво, което би намалило зависимостта на Европа от внос на свеж уран. Това отвори врати за Thorizon във Франция, където компанията партнира с Orano по проект за рециклиране на ядрени отпадъци по линия на националния план France 2030, като страната вече е заделила €1 млрд. за SMR до 2030 г.

„Фактът, че инициативите са част от един по-широк план за реиндустриализация, показва, че те не са само за вътрешния пазар, а и за износ,“ казва Жан-Батист Дюпен от парижкия тинк-танк Zenon Research.

Обединеното кралство също планира мащабни инвестиции – £2,5 млрд. в програмата за Rolls-Royce SMR, като амбицията е лидерство в глобален мащаб.

„Ако не сме световен лидер, значи сме сбъркали някъде“ казва главният изпълнителен директор на Rolls-Royce Туфан Ергинбилгич пред BBC.

Но картината там също е противоречива. През юни правителството официално избра Rolls-Royce SMR като основен изпълнител, докато конкурентът Newcleo обяви, че почти изцяло се изтегля от британския пазар заради липса на подкрепа.

Marathon Fusion твърди, че е успял да разкрие тайните на алхимията, докато е решавал предизвикателствата пред термоядрения синтез

Ядрена трансмутация или как един стартъп успя да превърне живак в злато

Въпреки предимствата, обществените нагласи все още са ограничаващ фактор. SMR проектите често се изграждат до вече съществуващи реактори, което ограничава потенциала им да снабдяват индустрията директно. Същевременно защитниците на технологията твърдят, че тя е естествено допълнение към възобновяемите източници. „SMR могат да бъдат съчетани с вятърна и слънчева енергия в хибридна система,“ отбелязва Международната агенция за атомна енергия.

Буоно от Newcleo е категоричен: „Ядрената енергия е безопасна, чиста и незаменима част от енергийния преход.“

Международната енергийна агенция изчислява, че при достатъчно държавна подкрепа и иновации SMR могат да осигуряват до 10% от световния ядрен капацитет до 2040 г. Заедно с новото поколение големи реактори това би поставило ядрената енергия като основен стълб в бъдещия енергиен микс на Европа.