Огнищата все още са живи, а телата на мъртвите са разпръснати около тях, когато 10-годишната Йошико Нияма влиза в Хирошима, два дни след като градът е унищожен от американската атомна бомба.

„Спомням си, че въздухът беше изпълнен с дим и навсякъде имаше тела... и беше толкова горещо“, казва тя в интервю от дома си в предградията за The Guardian.

Лицата на оцелелите бяха толкова силно обезобразени, че не исках да ги погледна. Но трябваше.

Тя и най-голямата ѝ сестра се втурват към града, за да търсят баща си Мицуги, който работи в банка само на 1 км от хипоцентъра. Те са евакуирани в краен квартал, но разбират, че в Хирошима става нещо ужасно, когато виждат покрай временния им дом да минават камиони с тежко обгорели жертви.

В днешни дни, когато Хирошима се подготвя да отбележи 80 години от разрушаването на града при първата ядрена атака в света, 90-годишната Йошико е една от малкото хибакуши – оцелели от атомните бомбардировки, които все още помнят ужасите, на които са станали свидетели, след като домът им е бил превърнат в руини за един миг.

Profit.bg

В сърцето на бомбата: Тъмната история, която няма да видите в „Опенхаймер“

В 8:15 ч. на 6 август американският бомбардировач B-29 Enola Gay хвърля ядрена бомба върху града.

Little Boy се взривява на около 600 метра от земята със сила, равняваща се на 15 000 тона тротил. Между 60 000 и 80 000 души загиват на място, а до края на годината броят нараства до 140 000 заради тежките изгаряния и болести, причинени от острото излагане на радиация.

Три дни по-късно американците хвърлят плутониева бомба върху Нагасаки, при което загиват 74 000 души. На 15 август Япония капитулира и така се слага край на Втората световна война.

Profit.bg

На годишнината от трагедията в Хирошима Япония осъди руските ядрени заплахи

Йошико, една от общо четири сестри, така и не открива баща си или неговите останки, които вероятно са били изгорени заедно с тези на колегите му.

Баща ми беше висок, така че дълго време, когато виждах висок мъж в гръб, тичах към него, мислейки, че може да е той. Но никога не беше така.

Тъй като броят на хората, преживели бомбардировката и станали свидетели на непосредствените последици от нея, намалява с всяка изминала година, на по-младите хора се оставя тежкото наследство да продължат да разказват за ужасите, нанесени на Хирошима и Нагасаки.

Филмът не се излъчваше заради сериозни опасения как ще бъде приет от жителите на единствената държава, преживяла истинската реалност на ужаса от ядрените оръжия

8 месеца по-късно: „Опенхаймер“ стигна до кината в Япония. Чувствата са смесени

В продължение на десетилетия Йошико Нияма, която е регистрирана като хибакуша, не казва нищо за травмата, която е преживяла като ученичка, дори на членовете на собственото си семейство.

Не исках да си спомням за случилото се. И много хибакуша мълчаха, защото знаеха, че могат да се сблъскат с дискриминация, като да не се оженят или да не намерят работа.

Носеха се слухове, че децата, родени от хибакуша, ще бъдат деформирани.

Едва когато внучката ѝ Киоко Нияма, докато е ученичка в гимназията, я пита за преживяното, тя решава да нарушава мълчанието си.

„Когато децата ми пораснат, те естествено ще попитат какво се е случило с баба им“, казва по-младата Нияма, 35-годишна, репортер в местен вестник и майка на две деца. „Щеше да е толкова жалко, ако не можех да им разкажа ... затова реших да попитам баба ми за бомбата“, допълва тя.

Дейността на групата оцелели, които са известни като Хибакуша, започва след ядрените атаки на САЩ в Япония през 1945 г. Тя се оказва ключова за установяването на международно табу върху използването на ядрени оръжия

Движение на оцелели от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки получи Нобел за мир

Днес младата жена е част от групата на все повече хора в Хирошима и Нагасаки, които се обучават за „наследници на семейството“ – инициатива на местното правителство, която сертифицира потомците на първото поколение хибакуши, за да запишат и предадат опита на единствените хора на земята, преживели ядрена война.

„Сега, когато годишнината наближава, мога отново да говоря с нея. Това е ценно време за нашето семейство“, казва Киоко.

Миналата година оцелелите от атентатите в Хирошима и Нагасаки получиха признание за кампанията си за освобождаване на света от ядрените оръжия, когато Нихон Хиданкьо – общонационална мрежа на хибакуша, беше удостоена с Нобелова награда за мир.

Атаките на САЩ и Израел удариха ключови ядрени обекти, но остават въпросителни относно запасите от обогатен материал, който бързо може да бъде превърнат в оръжие

Къде е уранът на Иран? Търсенето на 400 кг запаси продължава

Но оцелелите са изправени пред надпревара с времето, за да гарантират, че тяхното послание ще продължи в свят, който се приближава към нова ера на ядрена надпревара.

Деветте ядрени държави в света харчат милиарди долари за модернизиране, а в някои случаи и за разширяване на арсеналите си.

Руският президент Владимир Путин отказа да изключи използването на тактически ядрени оръжия във войната си срещу Украйна, а миналата седмица прикрита ядрена заплаха от бившия лидер на страната Дмитрий Медведев накара президента на САЩ Доналд Тръмп, който по-рано сравни американските удари по ядрените съоръжения на Иран с атаките в Хирошима и Нагасаки, да заяви, че е преместил две ядрени подводници по-близо до региона.

Решението е в отговор на заплахата на Дмитрий Медведев, който в понеделник заяви, че „всеки нов ултиматум“, който президентът на САЩ отправя за прекратяване на конфликта с Украйна, „е заплаха и стъпка към война“

Тръмп нареди разполагане на две ядрени подводници в близост до Русия

Разработването на ядрени оръжия от Северна Корея продължава безконтролно.

„Хибакуша са прекарали живота си в смел разказ на историите си отново и отново, като са преживявали травмите от детството, за да се уверят, че светът научава реалността какво всъщност причиняват ядрените оръжия на хората и защо трябва да бъдат премахнати, така че никой друг да не преживее това, което те са преживели“, казва Мелиса Парк, изпълнителен директор на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия.

„Смелите хибакуши заслужават десетилетията им на борба да се оправдаят и да станат свидетели на премахването на ядрените оръжия в своя живота. Това би осигурило известно ядрено правосъдие.“

По данни на здравното министерство броят на регистрираните оцелели от двете атаки е спаднал до малко под 100 000 души тази година, в сравнение с над 372 000 души през 1981 г. Средната им възраст е 86 години. Само един от 78-те души, за които е потвърдено, че са се намирали на по-малко от 500 метра от хипоцентъра на взрива в Хирошима, е все още жив – 89-годишен мъж.

В навечерието на годишнината от бомбардировките министерството съобщи, че вече няма да провежда проучване на всеки 10 години за оценка на условията на живот и здравето на хибакуша, защото иска да „намали тежестта“ върху застаряващите оцелели.

Йошико, която се движи трудно, ще изгледа церемонията в сряда у дома и ще си спомни за баща си, с единствения останал от него предмет – чашата му за чай, извадена от руините на къщата им. „Не обичам август. Имам кошмари около годишнината.

Не искам да мисля за този ден, но не мога да го забравя.

Но се радвам, че все още помня, че съм хибакуша“, допълва 90-годишната пазителна на кошмара от Хирошима.