САЩ планират да утроят производството на ядрена енергия до 2050
Понастоящем страната поддържа най-големия ядрен парк в света с 94 действащи реактора с обща мощност около 100 гигавата
Планираното рестартиране на АЕЦ Three Mile Island е стъпка напред за ядрената енергетика на САЩ, но експертите са категорични, че страната трябва да построи и нови централи, за да отговори на нарастващото търсене на електроенергия.
„САЩ трябва поне да утроят ядрения си парк, за да могат да се справят с търсенето, да намалят емисиите на въглероден двуокис и да гарантират енергийната си сигурност“, казва пред CNBC Майк Гоф, изпълняващ длъжността помощник-секретар на Службата за ядрена енергия към Министерството на енергетиката.
Понастоящем САЩ поддържат най-големия ядрен парк в света с 94 действащи реактора с обща мощност около 100 гигавата. През 2023 г. той ще осигурява повече от 18% от потреблението на електроенергия в страната.
Според Гоф обаче страната се нуждае от добавяне на 200 гигавата ядрена енергия, което приблизително е равносилно на изграждането на 200 нови централи, въз основа на сегашния среден размер на реакторите в американския парк от около един гигават.
„Това е огромно начинание“, предупреждава Гоф.
През декември САЩ оглавиха световна коалиция, която официално се ангажира да постигне тази цел до 2050 г. Финансови институции, сред които Goldman Sachs и Bank of America, подкрепиха целта на конференция за климата в Ню Йорк тази седмица.
По думите на експерта планът на Constellation Energy да пусне отново в експлоатация АЕЦ Three Mile Island до 2028 г. е стъпка в правилната посока. Централата е работила безопасно и ефективно, като е спряна едва през 2019 г. по икономически причини.
Microsoft ще купува електроенергия от централата, за да подпомага захранването на своите центрове за данни, а Гоф казва, че това е пример как появата на големи центрове за данни, които консумират до един гигават електроенергия, само ще засилва необходимостта от нови реактори.
„Много от центровете за данни идват и казват, че наистина се нуждаят от стабилна, денонощна, базова и чиста електроенергия“, казва той. „Ядрената енергетика очевидно е идеална за това“.
Но рестартирането на реакторите в САЩ ще осигури само малка част от необходимата ядрена енергия, тъй като има в страната има само няколко спрени централи, които са потенциални кандидати за рестартиране.
„Това не е голям брой“, казва Гоф за потенциалните рестарти. „Наистина трябва да напреднем и по отношение на разполагането на нови централи“.
От въглища към ядрена енергия
Въглищните общности в САЩ биха могли да осигурят писта за изграждане на голям брой нови ядрени централи. Предприятията за комунални услуги в много части на страната постепенно се отказват от въглищата като част от прехода към чиста енергия, което създава недостиг на доставки в някои региони, тъй като новите мощности не се изграждат достатъчно бързо.
Според проучване на Министерството на енергетиката, публикувано по-рано този месец, наскоро затворените въглищни централи, тези, които се очаква да бъдат изведени от експлоатация, и действащите в момента, които все още нямат прогнозна дата за затваряне, могат да осигурят място за до 174 гигавата нова ядрена енергия в 36 щата.
Въглищните електроцентрали вече имат изградени преносни линии, което позволява на реакторите на тези места да избегнат дългия процес на намиране на нови връзки към мрежата, казва Гоф. Освен това в централите работят хора с опит в енергийната индустрия, които биха могли да преминат към работа в ядрено съоръжение.
„Всъщност можем да постигнем значително намаляване на разходите, като строим в централа на въглища“, смята той. „Можем да постигнем 30% намаление на разходите в сравнение с изграждането на площадка от нулата.“
Превишаването на разходите и дългите срокове са основни пречки за изграждането на нови ядрени централи. Разширяването на централата Vogtle в Джорджия с два нови реактора например струва повече от 30 млрд. долара и отнема около седем години повече от очакваното.
Според проучването на Министерството на енергетиката разширяването на действащите ядрени централи и рестартирането на излезли от експлоатация обекти може да създаде възможност за добавяне на до 95 гигавата нови мощности. САЩ потенциално разполагат с място за до 269 гигавата допълнителна ядрена енергия. Потенциалният капацитет ще зависи от това дали на площадките ще бъдат изградени модерни, по-малки реактори, или по-големи реактори с мощност от един гигават или повече. Ако по-малките реактори се използват в голям мащаб, може да се произведе повече електроенергия, тъй като има място за повече от тях. Някои от тези по-малки усъвършенствани проекти обаче все още са на години от комерсиализация.
Но нарастващото търсене на електроенергия от центровете за данни, производството и електрификацията на икономиката може да осигури катализатор за изграждането и на по-големи централи, според Гоф:
„Това повишено търсене на електроенергия ще доведе до допълнителен тласък към тези гигаватови реактори“.
Рестартирането вероятно ще получи зелена светлина
Въпреки че рестартирането на реактори не е „сребърен куршум“, укрепването и поддържането на съществуващия парк е от решаващо значение, смята още Гоф. САЩ преминаха през десетгодишен период, в който реакторите бяха спирани, защото не можеха да се конкурират с по-евтиния природен газ.
Икономическите условия обаче се променят с данъчната подкрепа на Закона за намаляване на инфлацията и с все по-голямото оценяване на ядрената енергия заради нейната безвъглеродност.
Решението на Constellation да рестартира Three Mile Island следва стъпките на АЕЦ Palisades в Мичиган. Holtec International, планира да рестартира Palisades през 2025 г., като и двете рестартирания подлежат на преглед и одобрение от Комисията за ядрено регулиране.
„Те са независима агенция, но очаквам, че ако бъдат представени аргументи за безопасност, ще ги одобрят“, казва Гоф. „Constellation очевидно е експлоатирала централата Three Mile Island в продължение на години и има много голям парк от реактори, които е експлоатирала безопасно и ефективно“.
„Но намирането на други централи, които да бъдат рестартирани, може да се окаже трудно“, казва Дъг Тру, главен ядрен експерт в Института за ядрена енергия. „Става все по-трудно и по-трудно. Много от тези централи вече са започнали процеса на разглобяване, който е свързан с извеждането от експлоатация“.