Тройно повече ядрена енергия до 2050-та: Постижима цел или обречена кауза
Над 20 държави, сред които и България, подписаха декларация за утрояване на ядрената енергия до 2050 г.
Това стана ясно по време на срещата на върха на ООН за климата COP28 в Дубай, съобщи Reuters.
Това обаче означава, че светът не може да достигне "нулева нетна стойност" без изграждането на нови реактори, заяви американският пратеник по въпросите на климата Джон Кери.
"Ние не изтъкваме аргумента, че това ще бъде абсолютната алтернатива на всеки друг енергиен източник", заяви Кери по време на церемонията по откриването на COP28.
"Но... не можете да стигнете до нулева нетна енергия до 2050 г. без ядрена енергия, както не можете да стигнете до нея без използването на улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид", допълни той.
Глобалният капацитет на ядрената енергетика понастоящем възлиза на 370 гигавата, а реактори работят в 31 държави. Утрояването на този капацитет до 2050 г. ще изисква значително увеличаване на броя на новите разрешителни - и на финансирането.
Декларацията, подписана от Франция, Белгия, Великобритания и Южна Корея, също така ангажира страните да предприемат действия за мобилизиране на инвестиции за сектора.
На този фон, ангажиментът за утрояване на световния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. е на път да получи подкрепата на повече от 110 държав. Някои тях настояват в окончателното споразумение от срещата това да бъде включено като глобална цел, допълва Reuters.
Европейският съюз, САЩ и домакинът на COP28 – Обединените арабски емирства, мобилизираха подкрепа за ангажимента с идеята, че увеличаването на капацитета на възобновяемите източници ще помогне на държавите да се откажат от изкопаеми горива.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви по-рано на срещата, че "повече от 110 държави вече са се присъединили" към ангажимента.
"Сега призовавам всички нас да включим тези цели в окончателното решение на COP."
Въпросът дали правителствата и компаниите ще мобилизират огромните инвестиции, необходими за постигането на целта, е отворен, подчертава Reuters.
През последните години рязко нараснаха проектите за използване на чиста енергия, включително слънчева и вятърна. През последните месеци обаче нарастващите цени на материалите, ограниченията на работната ръка и прекъсванията на веригата за доставки наложиха забавяне и отмяна на проекти, което струва на разработчици като Orsted и BP милиарди долари под формата на отписвания.
Включването на сделката в окончателното решение на срещата на върха на ООН за климата ще изисква консенсус сред близо 200-те присъстващи държави.
Въпреки че Китай и Индия изразиха подкрепа за утрояване на възобновяемата енергия до 2030 г., нито една от двете страни не е потвърдила, че ще подкрепи цялостното обещание, което съчетава увеличаването на чистата енергия с намаляване на използването на изкопаеми горива.
Южна Африка, Виетнам, Австралия, Япония, Канада, Чили и Барбадос са сред страните, които вече са се присъединили към ангажимента, съобщиха официални лица за Reuters.
Основното решение, пред което са изправени държавите на COP28, е дали да се споразумеят за първи път за постепенно "извеждане от употреба" на изкопаеми горива в световен мащаб.
Изгарянето на въглища, нефт и газ за производство на енергия е основната причина за изменението на климата.
В проекта на ангажимента за възобновяема енергия, се призовава за "поетапно спиране на производството на енергия от въглища" и прекратяване на финансирането на нови електроцентрали на въглища.
Франция заяви, че ще събере група държави, които да поискат от ОИСР да измери климатичните и финансовите рискове, свързани с инвестирането в нови въглищни активи, за да възпре частните финансисти да подкрепят проекти.
Потребителите на въглища Косово и Доминиканската република също се съгласиха да разработят планове за постепенно спиране на производството на електроенергия от въглища.
Според анализ на мозъчния тръст Ember утрояването на чистите източници като вятър и слънце, както и удвояването на икономиите от енергийна ефективност, биха били достатъчни, за да се покрият 85% от намаленията на изкопаемите горива, необходими през това десетилетие за постигане на глобалните цели за климата.
Целите ще засилят натиска върху богатите държави и международните финансови институции да отпуснат огромни инвестиции, необходими за достигане на 11 000 гигавата възобновяема енергия до 2030 г. - по-специално чрез намаляване на високата цена на капитала, която спира проектите за възобновяема енергия в Африка и други развиващи се страни.
"Все още съществува несъответствие между нашия потенциал и ограниченията ни за привличане на инвестиции", обяснява Наджиб Ахмед, консултант в сомалийското министерство на климата.
Според Международната агенция за възобновяема енергия през последните две десетилетия Африка е получила едва 2% от световните инвестиции в областта на възобновяемата енергия.
Докато много от очакваните съобщения от срещата бяха съсредоточени върху осигуряването на енергия в бъдеще, повече от 20 филантропски институции насочиха вниманието към един от основните замърсители на климата - емисиите на метан.
Филантропските групи, сред които Bezos Earth Fund, Bloomberg Philanthropies и Sequoia Climate Foundation, заявиха, че ще инвестират 450 млн. долара в следващите три години, за да помогнат на държавите да стартират национални планове за справяне с метана - втората по големина причина за изменението на климата след въглеродния диоксид.
Очаква се САЩ, ОАЕ и Китай също да направят изявления, свързани с набирането на повече средства за тези усилия.