Патрик Гелсингър, изпълнителен председател на технологичната компания Gloo, се е посветил на необичайна мисия – да прокарва християнски принципи в Силициевата долина.

През март, три месеца след като напусна поста на главен изпълнителен директор на Intel, Гелсингър пое управлението на Gloo – технологична компания, която той описва като „платформа за вярата“. Напускането му съвпадна с иск от акционери на Intel, които твърдят, че ръководството е представяло прекалено оптимистична картина за бъдещето на Intel Foundry Services.

В иска се твърди, че Гелсингър трябва да върне част от получените възнаграждения, тъй като според акционерите те не съответстват на резултатите на Intel Foundry Services. Съдът по-късно отхвърля претенциите, след като стига до извода, че не е доказано подвеждащо представяне на информация.

На фона на този спор и вътрешните напрежения около производствената стратегия на Intel, Гелсингър се насочва към Gloo, където поема водеща роля в развитието на технологични решения, насочени към общности, свързани с вярата.

По същество – нещо като Salesforce за църкви, комбинирано с чатботове и AI асистенти, предназначени да автоматизират работата на пасторите и дейността на религиозните организации.

Бившият шеф на Intel предприема тази кариерна промяна в момент, когато технологичният сектор в САЩ отново навлиза в политиката като сериозен източник на влияние и приходи.

Част от технологичните лидери активно търсят партньорства и договори с администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, която поставя по-видим акцент върху ролята на религиозните общности и институции в обществените политики.

Около 110 млн. долара са осигурени основно чрез мрежа от частни дарители и верски филантропски фондации, включително организации като The Signatry и фондове, свързани с т.нар. Faith-Driven Investor Network. Gloo не разкрива пълния списък на инвеститорите си, като заявява, че моделът е изграден върху дарителско, а не спекулативно финансиране.

Неговата мисия е да насърчи създаването на изкуствен интелект, съобразен с християнската вяра – технологии, изградени върху големи езикови модели (като ChatGPT), но пренастроени така, че да отразяват богословските убеждения на потребителите.

„Жизнената ми цел винаги е била да работя върху технология, която да подобри живота на всеки човек на планетата – и да ускори завръщането на Христос“, казва Гелсингър пред The Guardian.

Какво се случва, когато изкуственият интелект се превърне в религия?

Gloo твърди, че обслужва „над 140 000 лидери на религиозни и неправителствени организации“.

Въпреки това базата ѝ от потребители бледнее в сравнение с AI гиганти като ChatGPT, който има около 800 милиона активни потребители седмично.

Гелсингър е християнин и често нарича Силициевата долина „свое мисионерско поле“. Тази форма на религиозна идентичност вече оформя културата на технологичния сектор.

„Там, където някога преобладаваше атеизмът, днес се оформя нова, ясно християнска технологична култура“, казва Деймиън Уилямс, изследовател от Университета на Северна Каролина, който изучава влиянието на религията върху технологиите.

Пример за това са фигури като Питър Тийл – съосновател на PayPal и Palantir и управляващ партньор във Founders Fund, както и Катрин Бойл – генерален партньор в Andreessen Horowitz, която ръководи инициативата American Dynamism и е близка до вицепрезидента Джей Ди Ванс.

Още през 2013 г. Гелсингър е съосновател на инициативата Transforming the Bay With Christ, чиято цел е да подпомага християнското духовно възраждане в района на Сан Франциско.

На 7 октомври той говори на семинар, организиран съвместно от Gloo, Colorado Christian University и изданието The Christian Post, където определя изкуствения интелект като „новия момент на Гутенберг“ – препратка към изобретяването на печатарската преса на Йохан Гутенберг, която ускорява Реформацията и променя разпространението на знанието в Европа. Според Гелсингър AI носи сходен потенциал за мащабна технологична и културна трансформация.

„Както Мартин Лутер използва печатарската преса, за да промени хода на човешката история, така и църквата днес може да се възползва от изкуствения интелект, за да преобрази света“, казва той.

Папата vs. AI: Лъв XIV иска да спре безконтролното развитие на „цифровия Бог“

„Хакатонът на Исус“

Компанията не се ограничава само до разработката на AI инструменти, а изгражда цяла „технологична екосистема на вярата“.

След семинара Gloo организира тридневен хакатон в университета, който привлича над 600 участници и раздава награди на стойност 250 000 долара – три пъти повече от предходната година.

Събитието обаче не минава без проблеми.

Разработчикът на AI продукти Райън Сибърт успява да накара новия езиков модел на Gloo (който все още не е публично достъпен) да му даде рецепта за метамфетамин чрез „prompt injection“ – техника за манипулация на AI.

Компанията по-късно уточнява, че това е било част от тестовата фаза и че участниците са били поканени именно да откриват подобни слабости, тъй като моделът е в „пред-бета“ версия.

Защо евангелистът на Canva Гай Кавазаки вярва, че „AI е Бог“

Християнски AI – и във Вашингтон

Гелсингър твърди, че посланието му намира все по-благосклонни слушатели в американската столица.

В интервю за The Guardian той казва, че вече е представял работата на Gloo пред правни организации и членове на Конгреса, като някои политици дори са проявили интерес да използват продуктите му в собствените си църкви.

Компанията и нейните лидери често присъстват на събития, организирани от консервативни християнски среди.

Въпреки това Гелсингър остава прагматичен – подкрепял е кампании и на демократи, и на републиканци, и продължава да се позиционира като технологичен лидер, а не политически активист.

Антони Гауди – „архитектът на Бог“ по пътя към святостта

„Ние не правим теология – правим технологии“

Все пак Gloo се опитва да заеме умерена позиция.

По време на хакатона компанията насърчава участниците да избягват политически теми и да се концентрират върху технологиите.

Когато един участник предлага да изгради AI бот на консервативния активист Чарли Кърк, убит на митинг в Юта, организаторите отговарят:

„Нека се съсредоточим върху Исус – политиката също е важна, но тук не е мястото.“

Участниците споделят, че атмосферата е била разнообразна и приобщаваща, с представители на различни вероизповедания, включително и жена пастор.

Gloo уточнява, че не ограничава достъпа на мюсюлмански или други религиозни организации до своите технологии.

„Ние не се опитваме да заемем теологична позиция“, казва Гелсингър.

„Създаваме технологична платформа, която може да бъде адаптирана – лутераните могат да я ползват, католиците могат да я ползват, епископалците също. Идеята е да има широко пространство за вяра и просперитет.“

Хуманоидните роботи ли са най-големият шанс за AI

Под ръководството на Гелсингър Gloo стартира и инициативата Flourishing AI – проект, който измерва как водещите езикови модели влияят на човешкото благополучие и духовния живот.

Оценките се базират на седем показателя, вдъхновени от програмата Human Flourishing Program на Харвард.

Модели като Grok 3, DeepSeek-R1 и GPT-4.1 получават среден резултат от 81 от 100 за помощ при финансови въпроси, но само 35 от 100, когато става въпрос за „вяра“ – способността да подкрепят духовния растеж на потребителите.

Засега инициативата не е привлякла голямо внимание от страна на Силициевата долина:

„Започваме разговори с водещи AI компании“, казва говорител на Gloo.

„Искам Зък да се заинтересува“, добавя самият Гелсингър, визирайки Марк Зъкърбърг.