САЩ залагат милиарди долари на ново поколение малки модулни ядрени реактори (SMR), които имат задачата едновременно да захранват експлозивния растеж на изкуствения интелект, както и да намалят въглеродните емисии.

Експертите обаче предупреждават, че технологията може да се окаже прекалено скъпа, за да бъде икономически жизнеспособна.

Данни, цитирани от Financial Times, показват, че от 2019 г. насам американското правителство – чрез Министерството на енергетиката и Министерството на отбраната – е инвестирало над 6 млрд. долара в разработването на малки модулни реактори чрез грантове, заеми и споразумения за споделяне на разходи. Към това се добавят още над 3 млрд. долара частни инвестиции.

SMR обещават „енергийна революция“ – компактни реактори с мощност до 300 мегавата, които могат да осигурят чиста, надеждна и евтина електроенергия за енергоемките центрове за данни, в които се обучават и работят големите AI модели.

Ентусиазмът на инвеститорите вече е повишил пазарната капитализация на компании, които все още нямат работещи проекти или дори приходи.

„В момента има изключителен ентусиазъм, но капиталът, необходим за реализация, е огромен“, казва Крис Гадомски, ръководител на изследванията в областта на ядрената енергия в BloombergNEF.

„Това, което виждаме при SMR и центровете за данни, напомня на интернет бума и последвалия срив в началото на 2000-те.“

Малките модулни реактори произвеждат едва една трета от мощността на стандартна ядрена централа, като Vogtle в щата Джорджия – най-голямата в страната. Но остава въпросът дали те могат да бъдат конкурентни по цена на по-големите ядрени мощности, възобновяемите източници и природния газ.

Предишни опити за изграждане на SMR проекти в САЩ са били белязани от забавяния и рязко нарастващи разходи. През 2023 г. компанията NuScale, единствената с одобрен дизайн от американските регулатори, е принудена да анулира проект, след като стойността му нараства с над 120%. Трите действащи SMR в света – в Русия и Китай – също са надвишили първоначалните си бюджети с 300–400%.

Според Wood Mackenzie, към 2030 г. SMR ще произвеждат електроенергия на цена от 182 долара за мегаватчас, при 133 долара за традиционната ядрена енергия и 126 долара за природния газ. Слънчевата и вятърната енергия, подкрепена с батерии, се очаква да бъде около една трета по-евтина.

Компаниите обаче представят далеч по-оптимистични прогнози. Според Oklo – стартъп, подкрепен от Сам Алтман и енергийния предприемач Крис Райт – технологията им ще генерира електроенергия за 90 долара/мВтч, докато NuScale твърди, че може да постигне цена от 64 долара/мВтч.

„Много компании вярват, че ако тръгнат по пътя на Хенри Форд и изградят поточна линия, всичко ще стане по-евтино“, коментира ядреният инженер Ник Торан. „Но те подценяват колко значими са икономиите от мащаба при големите реактори.“

Основен проблем остава горивото. Повечето SMR са проектирани да използват високообогатен уран (HALEU) – по-плътно гориво от това в конвенционалните реактори. Производството му обаче е доминирано от Русия, а в САЩ има само един завод, лицензиран за мащабно производство. Засега компаниите разчитат на правителствени запаси.

„Необходимо е веригата за доставки да бъде изградена изцяло“, казва Димпъл Госай, ръководител на изследванията по устойчиви инвестиции в Bank of America. Тя изчислява, че по-високите цени на горивото могат да добавят до 20 долара/мВтч към себестойността на произведената енергия.

Въпреки това поддръжниците на технологията смятат, че цената ще пада с времето.

„Първата централа винаги е най-трудната за изграждане в икономически план“, казва Саймън Айриш, главен изпълнителен директор на Terrestrial Energy, която прогнозира цена от 69 долара/мВтч. „След това вървим само надолу.“

Исая Тейлър, основател и главен изпълнителен директор на Valar Atomics, добавя, че малките реактори имат по-ниски изисквания за безопасност и това позволява спестявания.

„Когато започнеш малко, имаш вградена сигурност, която ти дава възможност да опростиш процеса и да внедряваш по-бързо.“

А според Джей Клей Сел, изпълнителен директор на X-energy, предимството на ядрената енергия е нейната ценова стабилност: „При ядрените централи получаваш предвидима цена за 60 години напред – нещо, което природният газ не може да гарантира.“

Ядрен ренесанс или нова енергийна утопия?

От 2023 г. досега компаниите, разработващи SMR, са подписали споразумения за над 32 гигавата бъдещо енергийно производство с комунални оператори и технологични гиганти. Сред тях е и сделката между Google и Kairos, която предвижда 500 мегавата до 2035 г.

Голяма част от договорите обаче все още не са обвързващи. Според Дейвид Браун, директор в Wood Mackenzie Energy Transition Practice, те все пак представляват „значителна крачка напред“ за сектор, към който инвеститорите подхождат с резерви и изискват по-високи лихви.

„Това е вот на доверие в ядрената индустрия и знак, че пътят към комерсиална жизнеспособност вече е очертан“, казва Браун.