Философът на диалога Юрген Хабермас си отиде на 96 години

Юрген Хабермас, германски философ и социолог, почина на 96-годишна възраст

Влиятелният германски философ и социолог Юрген Хабермас е починал, съобщи неговото издателство Suhrkamp Verlag. Хабермас, който беше на 96 години, е починал в събота в Щарнберг, близо до Мюнхен. Оставя след себе си две от трите си деца.

Хабермас, една от най-значимите фигури в интелектуалната история на следвоенна Германия, е най-известен със своята теория за изграждането на политически консенсус. Широко признат като един от най-влиятелните философи на XX век, той също така допринася съществено за формирането на дискусиите около европейската интеграция и създаването на Европейския съюз,

Въпреки произхода си от неомарксистката Франкфуртска школа и репутацията си на своеобразен „дворцов философ“ на Германската социалдемократическа партия, влиянието му далеч надхвърляше партийните граници, пише The Guardian.

Юрген Хабермас: 70 години опит светът да стане „малко по-добър“

Германският канцлер Фридрих Мерц от консервативния Християндемократически съюз го определи като „един от най-значимите мислители на нашето време“.

„Неговата аналитична проницателност оформи демократичния дебат далеч отвъд границите на нашата страна и служеше като фар в бурно море“, се казва в изявление на Мерц. „Неговият глас ще ни липсва.“

Кариерата на Хабермас, продължила седем десетилетия, е съсредоточена върху основите на социалната теория, демокрацията и върховенството на закона.

Неговото убеждение, че формирането на общественото мнение е жизненоважно за оцеляването на демокрациите, обяснява защо Хабермас продължи да пише книги и статии във вестници до дълбока старост.

В интервю за The Guardian през 2015 г. той критикува тогавашния канцлер Ангела Меркел, обвинявайки я, че „залага на карта“ следвоенната репутация на Германия с твърдата позиция на правителството ѝ по време на гръцката дългова криза.

По-късно подобни намеси започнаха да предизвикват критики от страна на по-младото поколение интелектуалци. През 2022 г. той критикува тогавашния германски външен министър Аналена Бербок от Зелената партия за „агресивно самоуверените“ и „пискливи“ осъждания на руската агресия срещу Украйна.

Изявлението му, че войната на Израел в Газа след нападенията на Хамас на 7 октомври е „принципно оправдана“, също предизвика силно недоумение сред много философи, свързани с традицията на „критическата теория“ на Франкфуртската школа, които публикуваха осъдително писмо.

Най-новата му книга - Things Needed to Get Better - излезе през декември миналата година. В нея той отказва „да позволи на пораженчеството да има последната дума“ и твърди, че е възможно „решително да се изправим срещу кризите на настоящето и в крайна сметка да ги преодолеем“.

Getty Images | Юрген Хабермас, 1973 г.

Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в буржоазно семейство в Дюселдорф. След раждането си и в ранното детство той претърпява две операции заради цепнато небце, което води до говорен дефект.

Този дефект често се посочва като фактор, оказал влияние върху неговите изследвания върху комуникацията. Хабермас казва, че е осъзнал значението на говоримия език като „слой на общностност, без който ние като индивиди не можем да съществуваме“, и си спомня трудностите да бъде разбран.

Той израства в строго протестантско семейство. Баща му, икономист и ръководител на местната търговска камара, се присъединява към нацистката партия през 1933 г., но според Хабермас е бил не повече от „пасивен симпатизант“. Самият Хабермас се включва в организацията Hitler Youth на 10-годишна възраст, както повечето германски момчета по онова време. На 15 години, когато Втората световна война вече върви към края си, той успява да избегне мобилизацията в армията, като се укрива от военната полиция.

По-късно той казва, че едва ли би се насочил към философията и социалната теория, ако като млад човек не се беше сблъскал с реалността на нацистките престъпления. Спомня си, че „изведнъж осъзнахме, че сме живели в политически престъпна система“.

Образован в University of Bonn, където се запознава със съпругата си Уте, той първоначално става известен през 50-те години като журналист и университетски преподавател. Принадлежи към второто поколение на Франкфуртската школа.

През 80-те години Хабермас е ключова фигура в т.нар. Historikerstreit („спорът на историците“) - интелектуален дебат, в който консервативни историци твърдят, че престъпленията на нацистка Германия не са уникални и че подобни престъпления са извършвали и други режими.

Хабермас и неговите съмишленици възразяват, че чрез такива сравнения се прави опит да се омаловажи мащабът на нацистките престъпления. Той настоява, че осмислянето и преодоляването на миналото трябва да бъде централна част от германската идентичност.

Съпругата му Уте Хабермас-Веселхьофт почина миналата година. Двамата имат три деца: Тилман, Юдит и Ребека, която почина през 2023 г.