НАСА планира старт на лунната мисия Artemis II най-рано на 1 април
Агенцията приключи ключов анализ на безопасността, без възражения от екипа
,fit(1001:538)&format=webp)
НАСА приключи ключов анализ на безопасността преди предстоящата мисия за прелитане около Луната. По време на пресконференция в четвъртък агенцията обяви нова целева дата за старт и разясни как експертите са оценили рисковете за четиричленния екипаж.
В момента стартът на историческата мисия Artemis II е планиран най-рано за 1 април в 18:24 ч. източноамериканско време (ET). При евентуално забавяне са предвидени още шест прозореца за изстрелване през същия месец: на 2, 3, 4, 5, 6 и 30 април.
Решението бе взето след двудневна проверка на готовността за полет (Flight Readiness Review – FRR), проведена по-рано тази седмица. Това е решаващ етап, в който ръководителите на мисията потвърждават дали ракетата, космическият кораб и наземните системи са напълно подготвени. Въпреки това Джон Хъникът, председател на екипа за управление на Artemis II, не посочи конкретни количествени параметри за нивата на риск при предстоящия полет, пише CNN.
Показателите за „загуба на мисията“ (Loss of Mission) или „загуба на екипажа“ (Loss of Crew) бяха редовно споделяни от НАСА по време на програмата „Спейс Шатъл“. Преди безпилотния полет Artemis I през 2022 г. например, агенцията изчисли риск 1 към 125 за загуба на кораба Orion – същия модел, който ще превозва астронавтите на Artemis II.
Този път обаче ръководството подхожда по-предпазливо. Хъникът обясни, че подобни статистически данни често почиват на предположения: „Знам, че сме правили оценки от типа „загуба на мисията“, но не съм сигурен, че напълно разбираме какво означават те в действителност“. Той подчерта, че тъй като това е едва вторият полет на ракетата SLS, липсват достатъчно данни за прецизни изчисления.
„Опитваме се много внимателно да не поставяме вероятностни числа на масата за тази мисия“, заяви Хъникът. По думите му рискът едва ли е 1 към 50, но със сигурност не е и 1 към 2, както при първите исторически полети.
Лори Глейз, изпълняващ длъжността заместник-администратор в НАСА, подкрепи тази позиция: „Аз лично не бих посочила конкретно число“. Тя допълни, че зад подготовката стои „невероятно количество работа“ на хиляди специалисти. „Проведохме изключително задълбочени разговори – много открити и прозрачни. Обсъдихме подробно нашата оценка на риска и начините, по които го ограничаваме“, заключи Глейз.
Глейз отбеляза, че четиримата астронавти от екипажа на Artemis II – астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кох, както и канадският астронавт Джереми Хансен – са се включили във FRR дистанционно от базата си в Хюстън, Тексас.
Без сериозни възражения
Глейз отбеляза, че астронавтите са следили отблизо дискусиите за топлинния щит на капсулата Orion. Този елемент е критичен за защитата на екипажа при навлизането в земната атмосфера след 10-дневната мисия около Луната. Повече от година НАСА анализира защо щитът на Artemis I се върна през 2022 г. с неочаквани вдлъбнатини и повърхностни пукнатини.
Въпреки че Artemis II използва подобен дизайн, агенцията планира да ограничи рисковете чрез промяна на траекторията при завръщането – решение, което някои критици определят като недостатъчно. Глейз обаче е категорична, че в НАСА е постигнат консенсус: „Мисля, че всички сме съгласни, че разполагаме с добър топлинен щит“.
Тя подчерта, че астронавтите са участвали активно в процеса, „за да се уверят, че всичко е изяснено напълно“, включително протоколите за комуникация с наземния контрол при навлизането в атмосферата. Макар исторически тези проверки на готовността (Flight Readiness Reviews) да са били съпътствани от остри разногласия (както по времето на совалките), сега агенцията застава единно зад решението за старт.
„Една задълбочена проверка на готовността при совалките можеше да продължи два или повече дни – с безкрайни презентации, настойчиви въпроси, остри дебати и накрая тежкото решение: да се лети или да се спре до отстраняване на проблемите“, спомня си Уейн Хейл, бивш ръководител на програмата „Спейс Шатъл“.
От НАСА потвърдиха, че проверката тази седмица е започнала в сряда и е приключила в четвъртък следобед, непосредствено преди официалния брифинг. Въпреки историческия контекст на напрегнати дискусии, този път процесът е преминал гладко. „Отделихме време, за да дадем възможност на всеки да изрази евентуални възражения – но такива нямаше“, коментира Хъникът.
Технически въпроси
Въпреки това ръководителите на мисията Artemis II имаха редица технически въпроси за обсъждане.
В навечерието на ключовата среща ракетата SLS се сблъска с поредица от неизправности, започвайки с течове на течен водород по време на тестовете за зареждане. Тъй като водородът е силно охладен, изключително реактивен и леснозапалим, всяко негово натрупване създава сериозен риск от експлозия.
Тъкмо когато този проблем изглеждаше овладян, в края на февруари възникна нова пречка: дефект в подаването на хелий към горната степен на ракетата. Хелият е критичен за мисията, тъй като поддържа налягането в резервоарите и прочиства горивните линии.
Тези усложнения отмениха възможността за старт през март и наложиха връщането на SLS в сградата за сглобяване за допълнителни инспекции. В момента ракетата все още се намира там, на около 6,5 км от стартовата площадка. НАСА планира да я транспортира обратно на 19 март – бавен и прецизен процес, който отнема между 10 и 12 часа.
Първоначалното транспортиране на ракетата до стартовата площадка може да е изиграло роля за появата на водородните течове, сподели заместник-администраторът на НАСА Амит Кшатрия. Все още обаче не е напълно сигурно дали тези дефекти няма да се проявят отново при следващото извеждане на машината.
В четвъртък от агенцията потвърдиха, че проблемът с подаването на хелий вече е отстранен. Причината се оказа блокирало уплътнение в един от кабелите, свързващи ракетата с наземните системи.
НАСА също така взе решение да не провежда нова „генерална репетиция“ (wet dress rehearsal) – сложен тест, включващ пълно зареждане с гориво и симулация на обратното броене. Въпреки че последната подобна проверка в края на февруари бе успешна, тя приключи точно преди откриването на проблема с хелия.
Лори Глейз обясни, че избягването на нов тест е с цел съхраняване на горивните резервоари, тъй като всяко пълнене „отнема част от техния експлоатационен ресурс“. „Не искаме да губим нито един ден от априлския прозорец за изстрелване за нова репетиция“, допълни тя.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)