Мегаракетата на НАСА бе придвижена до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, докато текат финалните подготовки за първата пилотирана мисия до Луната от над 50 години насам.

В продължение на почти 12 часа 98-метровата система за изстрелване в космоса (Space Launch System - SLS) бе транспортирана във вертикално положение от хангара за сглобяване по 6,5-километровия маршрут до площадката. Сега, след като ракетата е на позиция, предстоят финални тестове, проверки и „суха тренировка“, преди да бъде дадена зелена светлина за 10-дневната мисия „Артемида II“ (Artemis II), в която четирима астронавти ще обиколят Луната.

НАСА съобщава, че най-ранната дата за изстрелване е 6 февруари, но съществуват и допълнителни прозорци по-късно същия месец, както и през март и април.

Първоначално Американската космическа агенция се ангажира да изстреля ракетата не по-късно от края на април, но сега се цели в по-ранна дата.

НАСА планира първата пилотирана мисия до Луната от 50 години насам за февруари 2026 г.

Ракетата започна пътуването си в 07:04 местно време и пристигна на стартова площадка 39B в космическия център „Кенеди“ в 18:41, пише BBC. Тя беше пренесена от огромна машина, наречена crawler-transporter (верижен транспортьор), движеща се с максимална скорост от 1,3 км/ч.

В следващите дни ще се проведе т.нар. „мокра репетиция“ (wet dress rehearsal) – изпитание, при което ракетата се зарежда с гориво и се симулират процедурите по обратното броене.

Екипажът на „Артемида II“ – Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от НАСА, заедно с канадския астронавт Джереми Хансен – наблюдаваха придвижването на машината. Само след няколко седмици те ще бъдат в капсулата на върха на ракетата, готови за полет. Това ще бъде първата пилотирана мисия до Луната след кацането на „Аполо 17“ през декември 1972 г.

Подготовка за бъдещето

„Артемида II“ няма да кацне на Луната, а ще положи основите за бъдещото кацане на повърхността с мисията „Артемида III“. НАСА планира изстрелването на третата мисия „не по-рано“ от 2027 г., макар експертите да смятат 2028 г. за по-реалистичен срок.

„Астронавтите са най-спокойните хора в деня на старта. Чувстваме се така, защото сме напълно готови да изпълним мисията, за която сме тренирали“, споделя Кристина Кох.

 Първите два дни от полета ще преминат в околоземна орбита. „Ще навлезем в орбита на около 65 000 км от Земята – това е една пета от разстоянието до Луната. Ще видим Земята през илюминатора като едно цяло кълбо – перспектива, която никой от нас не е виждал досега“, обяснява Кох пред BBC News.

Докато лети около далечната страна на Луната, екипажът ще посвети три часа на лунни наблюдения – заснемане и изучаване на геологията, което ще помогне за планиране на кацането на южния полюс на Луната в бъдеще.

Проучването хвърля светлина върху загадка, която съществува повече от половин век – още от времето, когато мисиите „Аполо“ донесоха на Земята лунни проби

Ново изследване разкрива постоянен обмен на материя между Земята и Луната

Европейският принос: Сърцето на кораба

Ключова част от кораба „Орион“ е произведена в Бремен, Германия. Европейският сервизен модул (ESM), дело на Airbus и Европейската космическа агенция (ЕКА), е жизненоважен за мисията.

„Европейският сервизен модул е изключително важен – без него просто не можем да стигнем до Луната“, казва Шан Клийвър, инженер от Airbus. „Той осигурява тягата, от която „Орион“ се нуждае, а слънчевите му панели генерират цялото електричество за апарата.“ Модулът съдържа и резервоарите с кислород, азот и вода, необходими за оцеляването на астронавтите.

Безопасността преди всичко

Въпреки натиска за спазване на сроковете след години закъснения, НАСА е категорична, че няма да прави компромис с безопасността. Джон Хъниът, ръководител на екипа за управление на мисията, заяви: „Имам една задача и тя е безопасното завръщане на Рийд, Виктор, Кристина и Джереми. Ще полетим, когато сме готови. Сигурността на екипажа е наш приоритет номер едно.“