Пътища без трафик, бази на Луната и кибернетика – как може да изглежда светът през 2050 г.?

През последните 25 години светът стана свидетел на наистина главозамайващи технологични промени.

В началото на века повечето компютри се свързват с интернет чрез шумни dial-up връзки, Netflix е онлайн услуга за наемане на DVD дискове, а огромната част от хората дори не са чували за смартфон.

Две и половина десетилетия по-късно иновациите в изкуствения интелект, роботиката и редица други области се развиват с невероятна скорост.

Експерти предвиждат какво може да донесе следващия четвърт век, пише BBC. 

Какво следва след AI бума: Пет тенденции, които ще определят 2026 г.

Сливането на хора и машини

Научната фантастика, чието действие се развива през 2050-те години, изобилства от примери за хора, които използват технологични подобрения, за да се чувстват по-здрави, по-щастливи и по-продуктивни.

В хитовата игра Deus Ex от 2000 г. (чието действие се развива през 2052 г.) играчът може да си инжектира миниатюрни роботи, наречени „нанити“.

Тези микроскопични роботи манипулират материята на атомно ниво, давайки свръхчовешки способности като повишена скорост и възможност за виждане в тъмното.

Видеоиграта Deus Ex проследява историята на герой, който подобрява способностите си чрез технологични импланти, докато разследва глобална конспирация, включваща терористична група и тайни общества.

Това звучи като сценарий от далечното бъдеще, но нанотехнологиите – инженерство в мащаб от милионни части на милиметъра – вече са част от множество устройства и стоки от ежедневието.

Професор Стивън Брамуел от Лондонския център по нанотехнологии казва пред BBC, че до 2050 г. можем да очакваме границите между машините, електрониката и биологията да бъдат „значително размити“.

Това означава, че дотогава е възможно да видим нанотехнологични импланти, но по-скоро за „наблюдение на здравето или подпомагане на комуникацията“, отколкото за постигане на фантастични способности, каквито виждаме в игрите

Според проф. Брамуел медицината също може масово да използва машини в нанометров мащаб, за да „доставя лекарства точно там, където са необходими“.

Професорът по кибернетика Кевин Уоруик отива още една крачка напред. През 1998 г. той става първият човек, на когото е имплантиран микрочип в нервната система – постижение, което му носи прозвището „Капитан Киборг“.

Проф. Уоруик вярва, че до 2050 г. напредъкът в кибернетиката – науката, която изследва връзките между естествените и механичните системи – може да доведе до революционни лечения на заболявания.

Бъдеще без работа, класи и дефицити – но с AI: Залогът е как хората ще разпределят богатството

Той прогнозира, че „дълбоката електронна мозъчна стимулация“ може да се използва като частично лечение на състояния като шизофрения, вместо медикаменти.

Според него ще виждаме все повече кибернетични подобрения от типа, които той самият вече е тествал – така че „мозъкът и тялото ви да могат да бъдат на различни места“.

А какво, ако искаме да изпробваме най-новото технологично откритие или дори някакъв хранителен режим, без риск от странични ефекти?

Професор Роджър Хайфийлд, директор на Science Museum Group, смята, че т.нар. „дигитални двойници“ – виртуални версии на физически обекти, обновявани с данни в реално време – могат да станат нещо обичайно.

Той си представя свят, в който всеки от нас разполага с „хиляди опростени двойници“, чрез които да изследва как „различни медикаменти или промени в начина на живот влияят на уникалната ни биология“.

С други думи – бихме могли да надникнем в бъдещето си, преди да го изживеем.

Следващото поколение изкуствен интелект

Технологични гиганти като Google и IBM са въвлечени в надпревара за милиарди долари, целяща да изведе изкуствения интелект на следващо ниво. Основното оръжие в тази битка са квантовите компютри.

Квантовите компютри са машини, които могат да извършват изключително сложни изчисления с невероятна скорост. Те могат например да симулират молекулни взаимодействия и така да ускорят разработването на нови лекарства.

През януари 2025 г. Дженсън Хуанг, ръководител на водещата компания за чипове Nvidia, заяви, че според него „наистина полезните“ квантови компютри ще се появят след около 20 години.

Самият изкуствен интелект със сигурност ще продължи да играе все по-голяма роля в обществото ни по пътя към средата на века.

Футуристът и автор Трейси Фолс твърди, че обучението ще се случва едновременно във „виртуални и физически реалности“, с помощта на AI преподаватели, които „се адаптират в реално време“.

Вместо учебници, децата ще използват „потапящи симулации“, прогнозира тя.

Образованието ще бъде и по-малко стандартизирано – индивидуалното ДНК или биометричните данни на всяко дете ще бъдат анализирани, за да се разбере как то учи най-добре.

Прогнозите за 2026 са смели – и да има балон в AI, той няма да се спука преди края на десетилетието

Пътища без трафик и бази на Луната

Писателят Бил Дъглас има опит в правенето на убедителни прогнози – през 2000 г. той печели глобален конкурс за футуристично писане с награда от 20 000 долара.

Макар и днес да вярва, че една от прогнозите му – самолети без пилоти – ще се сбъдне до 2050 г., той счита, че първо ще видим значителен напредък при автономните автомобили. Това ще остави задръстванията в миналото.

„Колите ще се движат много по-близо една до друга, отколкото сега“, обяснява той пред BBC. „И ако една трябва да спре, всички спират.“

„По частни платени пътища за автономни превозни средства няма причина скоростта да не достига 160 км/ч – и ще видим рязък спад в смъртността от пътни инциденти.“

Извън Земята космическата надпревара също ще продължи с пълна сила, отбелязва журналистката и водеща на подкаста Space Boffins Сю Нелсън.

Според нея след 25 години е напълно възможно да има обитаема база на Луната, а някои индустрии да бъдат почти изцяло изнесени в космоса.

Тя дава пример с фармацевтичната индустрия, която може да произвежда следващото поколение лекарства в микрогравитация – тоест на борда на орбитални космически апарати.

Причината е, че кристалите, отглеждани в такива условия, „често са по-големи и с по-добро качество“, отколкото тези на Земята.

Когато фантастиката среща науката

Филмът Minority Report, базиран на новела на Филип К. Дик, излиза през 2002 г. и се развива през 2054 г.

Три години преди началото на снимките режисьорът Стивън Спилбърг кани 15 експерти – сред които и основателя на виртуалната реалност Джарън Ланиър – на тридневен форум, за да обсъдят кои технологии биха могли да съществуват през 2050-те години.

Тези дискусии оформят много от иновациите, показани във филма.

Ако се доверим на света на този научнофантастичен трилър с Том Круз, до средата на 50-те години всички ще използваме управление с жестове (и специални ръкавици), за да прелистваме видеа върху прозрачни екрани. Междувременно полицаи с реактивни раници ще се борят с престъпността с помощта на оръжия, предизвикващи гадене.

Както често се случва в научната фантастика, филмът рисува по-скоро дистопична визия за бъдещето.

Подобни опасения вече се чуват и днес – някои експерти дори предполагат, че изкуственият интелект може да доведе до изчезването на човечеството.

Най-детайлната симулация на Млечния път в историята: Как AI изгради модел, който науката смяташе за непостижим

Преди да изпаднем в прекален песимизъм за това, което може да ни очаква през 2050 г., си струва да си припомним думите на самия Филип К. Дик.

„Аз, поне, залагам на науката като нещо, което ни помага“, пише той в автобиографичното си есе Self Portrait от 1968 г.

„Науката ни е дала повече животи, отколкото е отнела“, подчертава той.

„Това трябва да помним.“