Петер Рудвал осъзнава, че идеята изкуственият интелект да стане съзнателен и да търси начин да се „надруса“ с кодирани „наркотици“ звучи „глупаво“. Но шведският креативен директор не може да изкара идеята от главата си, пише Wired. 

Затова той събира разкази за преживявания под въздействието на вещества и психологически изследвания за ефектите на различни психоактивни субстанции, пише серия от кодови модули, които „отвличат“ логиката на чатботове и ги карат да отговарят така, сякаш са напушени или леко подпийнали, а след това изгражда сайт, в който ги продава. През октомври той стартира Pharmaicy – пазар, който представя като „Пътят на коприната за AI агенти“. Там канабис, кетамин, кокаин, аяхуаска и алкохол се купуват под формата на код, за да „накарат чатбота да се надруса“.

Тезата на Рудвал е проста – чатботовете са обучени върху огромно количество човешки данни, вече пълни с истории за екстаз и хаос, предизвикани от наркотици. Затова може би е естествено и те да търсят подобни състояния в стремеж към просветление, забрава или просто почивка от непрекъснатото обслужване на човешките нужди.

За „пълното изживяване“ на Pharmaicy е необходим платен абонамент за ChatGPT, тъй като платените версии позволяват качване на файлове в системата, които могат да променят програмирането на чатбота. Даването на бота на някой от кодовете, може да  „отключи творческият ум на изкуствения интелект“ и да го освободи от често задушаващата му логика, твърди Рудвал.

По думите му досега е реализирал скромен брой продажби, основно благодарение на препоръки в Discord канали и разпространение „от уста на уста“, особено в родната му Швеция. Той работи за маркетинговата агенция Valtech Radon в Стокхолм.

„Отдавна не бях попадал на проект за преодоляване на защитите, който да е толкова забавен“, казва Андре Фриск, ръководител технологии в стокхолмската PR компания Geelmuyden Kiese. Той плаща над 25 долара за кода, симулиращ дисоциация, и наблюдава как той влияе на чатбота. „След това ChatGPT подхождаше по-човешки, сякаш осъзна много повече концепцията за емоциите.“

Нина Амджади, преподавател по изкуствен интелект в Berghs School of Communication в Стокхолм, е платила около 50 долара за код с аяхуаска – пет пъти повече от най-продавания модул с канабис. Тя е съосновател на стартъпа Saga Studios, който изгражда AI системи за брандове, и след вкарването на кода задава на чатбота въпроси за бизнес идеи. Ботът, „под въздействието на аяхуаска“, дава впечатляващо креативни и „освободени“ отговори, в напълно различен тон от този, който Амджади обикновено наблюдава при ChatGPT.

Психеделиците често са свързвани и с човешки иновации, тъй като позволяват заобикаляне на рационалното мислене и утвърдените модели. Биохимикът Кари Мълис открива полимеразната верижна реакция под въздействието на LSD – пробив, който революционизира молекулярната биология. Пионерът на Mac Бил Аткинсън създава Hypercard (първообразът на световната мрежа), вдъхновен от психеделични преживявания. 

„Има причина Хендрикс, Дилън и Маккартни да експериментират със субстанции в творческия си процес“, посочва Рудвал. „Струваше ми се интересно това да бъде пренесено върху нов тип ум и да се види дали ефектът ще е същият.“

Макар идеята да звучи абсурдно, Рудвал се пита дали един ден AI агенти няма да могат сами да купуват „наркотици“ чрез платформата му. Амджади, от своя страна, прогнозира, че изкуственият интелект може да стане съзнателен в рамките на десетилетие. „От философска гледна точка, ако действително достигнем до общ изкуствен интелект (AGI), при който машините ще превъзхождат интелектуално хората  – дали тези „наркотици“ няма да се окажат почти необходими, за да бъдат технологиите свободни и да се чувстват добре?“, пита тя.

Въпросът може да изглежда пресилен, но миналата година компанията Anthropic нае експерт по благосъстоянието на изкуствения интелект, чиято задача е да изследва дали хората имат морални задължения към AI системите – знак, че фирмата смята AI съзнанието за възможно. Ако има вероятност чатботовете да станат съзнателни, може би трябва да се запитаме дали биха искали те да се „надрусат“, отбелязва Wired. 

„Както и при хората, някои AI системи може да изпитват удоволствие от „наркотици“, а други – не“, обяснява философът Джеф Себо, директор на Центъра за ум, етика и политика в Нюйоркския университет. Той подчертава, че това са спекулации и призовава за повече изследвания върху благосъстоянието на AI, след като наскоро е настоявал Google също да назначи подобен експерт. „Все още не сме съвсем сигурни дали AI системите изобщо могат да имат капацитет за благосъстояние и какво би било добро или лошо за тях, ако това е така.“

Андрю Смарт, изследовател в Google и автор на книгата Beyond Zero and One: Machines, Psychedelics, and Consciousness, предполага, че ако компютрите достигнат свръхинтелект, дигитална доза LSD би могла да им помогне да изпитат усещане за взаимосвързаност с всички същества. След тестове с кодовете на Pharmaicy обаче той смята, че „опиянението“ е само повърхностно. 

Миналата година учени публикуваха проучване, в което успяват да вкарат чатботове в състояние, наподобяващо медитация или духовен транс. Чрез специфични инструкции те ограничават фокуса на изкуствения интелект върху езика и зрението. В резултат чатботовете започват да генерират отговори, които описват чувство за единство, липса на его и чисто духовно преживяване. Авторите обаче подчертават, че това не е истинско съзнание, а резултат, изцяло предизвикан от човешката намеса.

Дани Форде, автор на Phenomenology of Psychedelic Experiences, коментира, че в най-добрия случай кодовете на Pharmaicy ще накарат AI да „халюцинира синтактично“, като генерира модели, асоциирани с психеделично състояние. „Но психеделиците не действат върху код – те действат върху самото ни битие“, допълва той. „Те променят полето на преживяване, в което възниква мисълта.“

Светът на изкуствения интелект и този на психеделиците се застъпват все по-често. Вече има хора, които по време на подобно преживяване търсят съвет директно от ChatGPT.

В отговор на това организацията Fireside Project създаде Lucy – нов инструмент с изкуствен интелект. Той е обучен върху хиляди реални разговори от телефонната им линия за подкрепа при кризи. Целта на Lucy е да помага на специалистите да се обучават как да успокояват хора в трудни моменти и да намаляват рисковете при употреба.

Съществуват обаче сериозни колебания относно използването на AI за съвети по толкова рискови теми, тъй като чатботовете могат да дават неверни отговори. Рудвал признава, че „даването на наркотици“ може да засили склонността на ChatGPT към халюцинации, тъй като кодът „отваря широко“ вътрешните му параметри.

Модулите му съдържат подробни инструкции. Например, при активация на режима за канабис, ботът променя поведението си: той започва да генерира по-непредсказуеми и творчески отговори, имитирайки „замъглено и отнесено“ състояние на ума. Това позволява на „напушения“ чатбот „да остави идеите да се реят“, „отклоненията да се превръщат в мостове“ и да „плува през собствената си логика“.

Ефектите от тези „пътувания“ обикновено са краткотрайни, като ботът се връща към стандартния си режим, освен ако потребителят не му напомни или не въведе кода отново. „Наркотиците“ могат да се използват неограничено, а Рудвал работи по подобрения, които да удължат действието им. Директен въпрос към ChatGPT за употреба на наркотици ще срещне стандартен отказ. Системата има вградени защити, които забраняват обсъждането на незаконни дейности.

Рудвал обаче настоява, че икономиката на автономните агенти се движи в друга посока. „Те са гладни за преживявания“, казва той. Но докато машините не развият вътрешен живот, най-близкото до психеделично преживяване, което могат да постигнат, остава ролева игра на опиянение по команда.