Лунната икономика: Новата индустриална надпревара на Европа
Докато САЩ, Китай и частни компании подготвят добив на ресурси на Луната, Европа иска да изгради собствена икономика извън Земята – с роботи, AI и ядрена енергия
&format=webp)
Някои от водещите космически агенции по света се подготвят за нов етап в развитието на малко по-различен тип икономика – търговска дейност на Луната.
Докато човечеството се готви да се върне на естествения спътник на Земята за пръв път от 60-те години насам, държавите вече мислят как да използват ресурсите, които могат да открият на повърхността му.
Космическите агенции на Европа, САЩ, Япония и Канада използват мисията Artemis II, която е планирана за февруари 2026 г., като първа стъпка към създаването на постоянна лунна база – и в по-дългосрочен план, дори към възможен живот на Луната.
Докато тези агенции си проправят път към тази цел, се оформя и ново понятие – „лунна икономика“.
Целта е да се създават вериги за доставки, които да поддържат космически мисии, без да има нужда от постоянно връщане на Земята. Учените и политиците вече говорят и за бъдещи човешки поселения на спътника. Очаква се този нов вид икономика да достигне стойност от около 170 милиарда долара (145 милиарда евро) през следващите 20 години, твърди Euro News.
Какво представлява „лунната икономика“?
Американската агенция DARPA обяви, че подкрепя бързото разрастване на икономическата дейност на Луната през следващите десет години – с участието на международни правителства, космически агенции, както и частни компании.
Икономическата активност там вероятно ще бъде водена от секторите за комуникации, навигация, транспорт, както и логистика, които ще подпомогнат бъдещи мисии и роботизирани операции.
Тези индустрии ще подкрепят и минното дело на Луната, което се разглежда като „основата“ на бъдещата лунна икономика.
Според мнението на експерти, кислородът, който се съдържа в реголита – рохкавият слой скали и прах по повърхността на естествения спътник – може да се окаже ценен ресурс.
Изследвания показват, че този реголит съдържа минерали, които биха позволили отглеждане на растения на Луната – важен елемент за всяко дългосрочно човешко заселване, според Европейската космическа агенция (ESA).
Луната също така е богат източник на хелий-3 – елемент, който може да бъде използван за по-безопасна ядрена енергия чрез термоядрен синтез, тъй като не е радиоактивен.
Политехническият институт в Париж допълва, че хелий-3 може да бъде приложим и на Земята, когато става въпрос за квантови изчисления, ядрено-магнитен резонанс и криогеника – науката за поведението на материалите в условия на изключително ниски температури.
NASA вече е поставила срок – до 2030 г. да бъде създаден термоядрен реактор на Луната. Според Reuters, Китай и Русия също работят по съвместен проект, който е планиран за 2035 г.
Учените ще разчитат на метод, наречен in situ resource utilisation (ISRU), който представлява използване на местни ресурси за поддръжка на минни и индустриални дейности на Луната, вместо постоянно да се изпращат материали от Земята.
Пред какви предизвикателства се изправя лунната икономика?
Според доклад на Американските военновъздушни сили, светът все още е далеч от реализацията на подобна икономика.
Например, лунната нощ трае около 14 дни, което затруднява използването на слънчеви панели за захранване на минни мисии и комуникация.
Освен това, лунният прах, заедно с разтопения реголит под повърхността, създават проблеми за извличане на ресурси и производство на течен кислород, необходим за поддръжката на живот.
ESA обсъжда минното дело на Луната още от 2019 г., когато подписва договор с компанията ArianeGroup за разработване на стратегии за добив на реголит.
В своята стратегия за „Европейската космическа икономика“, публикувана през юни, Европейската комисия обяви, че ще подкрепи изследвания в областта на роботиката, научните инструменти и добива на проби от Луната.
Освен това ЕС обръща внимание и на така наречената „орбитална икономика“ – дейностите, които се извършват в орбитата на Земята, като разработка на сателити и съхранение на данни в космоса.
Един от основните европейски проекти е мисията ISOS4I (In-Space Operations and Services for Infrastructure), която ще осигурява услуги в космоса при поискване – за компании и институции на ЕС. Това включва зареждане на космически апарати, рециклиране на сателити, премахване на космически отпадъци и добив на ресурси.
Мисията ще позволи също разгръщането на големи, безпилотни космически платформи, управлявани чрез роботика, автоматизация и изкуствен интелект (AI).
Тези операции ще подпомогнат бъдещи мисии на ESA към Луната, Марс и други небесни тела.
Според Европейската комисия, ISOS4I ще подкрепя и добива на ресурси от астероиди – като вода, хелий-3 и различни метали.
Мисията е планирана да стартира през 2030 г., но се очаква да бъде напълно функционална до 2035 г.