НАСА планира първата пилотирана мисия до Луната от 50 години насам за февруари 2026 г.
Първоначално Американската космическа агенция се ангажира да изстреля ракетата не по-късно от края на април, но сега се цели в по-ранна дата.
&format=webp)
НАСА заяви, че се надява да изпрати астронавти на десетдневно пътуване около Луната още през февруари. Първоначално Американската космическа агенция се беше ангажирала да стартира мисията не по-късно от края на април, но сега цели да я осъществи по-рано, пише BBC.
От последната пилотирана лунна мисия са изминали 50 години. Сега НАСА планира да изпрати четирима астронавти до Луната и обратно, за да тества системи и за да поправи път за евентуално дългосрочно присъствие на лунната повърхност.
Мисията „Артемида II“ е вторият старт в рамките на програмата „Артемида“. Лейкиша Хокинс, заместник-директор на НАСА, твърди, че това ще бъде важен момент в изследването на космоса. „Заедно сме на първия ред на историята“, каза тя на пресконференция във вторник следобед. „Стартът може да се осъществи още на 5 февруари, но искаме да подчертаем, че безопасността е наш приоритет.“
Ръководителят на мисията, Чарли Блекуел-Томпсън, обясни, че мощната ракетна система, построена, за да отведе астронавтите до Луната – Space Launch System (SLS), е „почти готова за изстрелване“. Остава само да се завърши капсулата на екипажа, наречена „Орион“, да се свърже със SLS и да се завършат наземните тестове.
Първата мисия „Артемида“ започна през ноември 2022 г. с изстрелването на безпилотен космически кораб и продължи 25 дни. Космическият кораб обиколи Луната и се върна в земната атмосфера. Мисията беше изключително успешна, въпреки че имаше проблеми с топлинния щит, когато космическият кораб се върна в земната атмосфера. Тези проблеми вече са разрешени.
При „Артемида II“ четирима астронавти ще предприемат десетдневно пътуване до Луната и обратно. Астронавтите Рийд Уизман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от НАСА и Джереми Хансен от Канадската космическа агенция няма да кацнат на Луната, но ще бъдат първият екипаж, който ще пътува извън ниската орбита на Земята от Аполо 17 през 1972 г.
Ръководителят на полета, Джеф Радиган, поясни, че екипажът ще лети по-далеч в космоса, отколкото някой друг преди това. „Те ще преминат поне 9200 км от Луната, което е много по-далеч от предишните мисии“, посочва той пред репортери.
Целта на мисията е да се тестват системите на ракетата и космическия кораб, за да се подготви почвата за кацане на Луната.
Астронавтите ще пътуват до Луната в капсулата „Орион“, монтирана на върха на ракетата SLS. След изстрелването два ускорителя ще я изведат в орбита и ще се отделят след две минути. Осем минути по-късно основният етап също ще се отдели, а слънчевите панели на „Орион“ ще се разгънат, за да зареждат батериите.
След около час и половина вторият етап (ICPS) ще повиши орбитата, а през следващите 25 часа ще се направи пълна проверка на системите. Ако всичко е наред, „Орион“ ще се отдели и астронавтите ще репетират маневри за скачване – приближаване и отдалечаване от ICPS.
След още 23 часа сервизният модул ще задейства двигателите за транслунарна маневра, която насочва кораба към Луната. Пътуването ще продължи четири дни, през които екипажът ще следи системите и ще подготвя следващите етапи.
По време на мисията екипажът ще изпълни и различни научни експерименти, като основния фокус е върху това как космосът влияе върху човешкото тяло. Учени ще отгледат тъканни проби от кръвта на астронавтите, наречени органоиди, както преди, така и след пътуването им. Двете групи органоиди ще бъдат сравнени, за да се види как тялото на астронавтите е било повлияно от космоса, според д-р Ники Фокс, научен ръководител на НАСА.
„Може би се чудите защо правим всичко това, когато имаме истински астронавти“, отбелязва тя пред BBC News. „Искаме да проучим в дълбочина ефекта на микрогравитацията и радиацията върху тези проби. Разбира се, че няма как да разчленим самите астронавти, но можем да изследваме тези проби.“
След преминаването покрай Луната, астронавтите ще се върнат към Земята, използвайки гравитацията ѝ. При пристигането си сервизният модул, който съдържа основната двигателна система на космическия кораб, се отделя от модула на екипажа. При навлизането в земната атмосфера започва опасната част от мисията. Планира се астронавтите да спуснат с парашути обратно на повърхността край бреговете на Калифорния.
Успехът на мисията ще определи колко скоро НАСА ще осъществи „Артемида III“ и кацането на Луната. Но дори и мисията да премине перфектно, обявената цел на космическата агенция „не по-рано от средата на 2027 г.“ е нереалистична, според д-р Симеон Барбър от Отворения университет. „Не по-рано от“ е обичаен израз в речника на НАСА и означава точно това. Това е най-ранната възможност“, допълни той.
„Кацането на Луната ще изисква SpaceX Starship [на Илон Мъск] да превозва астронавтите до и от повърхността, а през последните месеци видяхме, че Starship има дълъг път за извървяване.”