Преди няколко месеца главният изпълнителен директор на Shopify Тоби Лютке предизвика сериозна дискусия, след като заяви, че екипите трябва да докажат защо дадена задача не може да бъде изпълнена с помощта на AI, преди да поискат нови назначения.

Новината обиколи света за часове. Не защото компаниите използват AI. Това вече не е новина, а защото много хора прочетоха между редовете едно съвсем друго послание:

„Ще останат ли хората нужни?“

Този въпрос стои зад голяма част от разговорите за изкуствения интелект през последните две години. И докато компаниите говорят за автоматизация, ефективност и продуктивност, много служители си задават съвсем различни въпроси:

Ще се промени ли работата ми?

Какви умения ще са ми нужни след няколко години?

Има ли място за мен в тази нова реалност?

Технологията навлиза. Разговорът изостава.

Според последното глобално проучване на McKinsey над 70% от организациите вече използват генеративен AI в поне една бизнес функция.

Само преди две години темата беше в сферата на експериментите. Днес AI пише текстове, анализира данни, подпомага обслужването на клиенти, участва в разработката на софтуер и автоматизира процеси, които до скоро изискваха изцяло човешка намеса.

Технологията се развива изключително бързо, но разговорът около нея – не толкова.

Според последното глобално проучване на McKinsey над 70% от организациите вече използват генеративен AI в поне една бизнес функция.

След близо 15 години в журналистиката и още няколко в сферата на комуникациите съм се убедила в едно – хората рядко реагират на самите събития. Те реагират на начина, по който ги разбират. Същото се случва и с AI.

В разговорите ми през последните месеци с различни експерти все по-често виждам една интересна промяна. В началото организациите искаха да знаят кои инструменти да използват. Днес все по-често питат как да подготвят хората си за тях.

И според мен това е много по-важният въпрос, защото внедряването на AI не е технологична трансформация, а е човешка такава.

Подготовката не е само обучение

Когато говорим за подготовка на служителите, обикновено мислим за обучения.

• Как да използват ChatGPT/Claude.

• Как да пишат по-добри промптове.

• Как да работят по-бързо.

Но все по-често си мисля, че организациите задават грешния въпрос. Те питат:

„Как да обучим хората да използват AI?“

А може би трябва да питат друго:

„Как да запазим уменията, които AI не трябва да замества в хората ни?“

През последните месеци започват да се появяват изследвания за ефекта от прекомерното разчитане на изкуствен интелект при решаване на ежедневни задачи. Учени говорят за т.нар. cognitive offloading - тенденцията хората постепенно да прехвърлят все повече мисловни процеси към външни инструменти.

Технологията не е проблемът. Проблемът е използването ѝ без ясни правила, защото има огромна разлика между това AI да подпомага анализа и това да взема решения вместо нас, а мозъкът ни просто да капитулира и да развее бял флаг.

Българският шанс

Тук разговорът става особено интересен за България. От години бизнесът говори за липса на кадри, а образованието - за нуждата от повече практически умения и по-добра връзка с реалната среда.

Изведнъж AI поставя и двете системи пред един и същи въпрос:

Какви хора искаме да развиваме?

Защото в свят, в който информацията е на един въпрос разстояние, стойността вече няма да бъде в това да знаеш отговора. Стойността ще бъде в това да можеш да прецениш дали отговорът е добър. Да зададеш по-добър въпрос. Да свържеш различни идеи. Да вземеш решение.

Като човек, прекарал толкова години в журналистиката, винаги съм вярвала, че най-важното умение никога не е било да знаеш всичко. Било е да умееш да задаваш правилните въпроси. И може би точно това ни напомня AI днес. Че критичното мислене, любопитството и способността да разбираме контекста стават по-ценни, а не по-малко важни.

Затова гледам на тази трансформация с умерен оптимизъм, защото все още сме в началото. Все още имаме време да изградим правила, култура и навици за разумно използване на тези технологии. Все още можем да подготвим хората не просто да работят с AI, а да мислят заедно с него. Разбира се, времето днес върви с по-бързи темпове от всякога. А битката за човешкия мозък вече е започнала.

А как лидерите да говорят за AI, без да създават страх? Какви умения ще бъдат ценни след пет години? Как да намерим баланса между технологиите и човешкия фактор?

Това са само част от въпросите, които ще бъдат дискутирани по време на Work SHIFT vs. Work Sh!T на 10-ти юни в София.

Work SHIFT vs. Work Sh!t е формат, създаден от  Евелина Стоянова и Тереза Захариева-Апостолова, които имат богат опит в комуникациите, журналистиката и работата с хора.

Събитието ще събере на едно място хора от бизнеса, employer branding-а, комуникациите, AI, лидерството и организационното развитие, за да говорят за реалността зад презентациите, кампаниите и „правилните“ корпоративни послания.