Илон Мъск сигнализира за съществена промяна в дългосрочната стратегия на SpaceX. В своя публикация в социалната мрежа X предприемачът заявява, че за компанията вече е приоритет изграждането на „саморазрастващ се град“ на Луната – проект, който според него може да бъде реализиран в рамките на по-малко от десетилетие.

Въпреки че амбицията за създаване на град на Марс остава на дневен ред, времевият хоризонт за нея е пет до осем години. „Приоритетът, който надделява, е да осигурим бъдещето на цивилизацията, а Луната е по-бързият път“, подчертава Мъск.

Коментарите му потвърждават информация на The Wall Street Journal, според която SpaceX е уведомила своите инвеститори, че ще даде предимство на лунните мисии и ще отложи по-агресивния график за Марс.

Компанията се прицелва в безпилотно кацане на Луната още през март 2027 г., припомня Reuters.

Това представлява корекция спрямо заявените планове от миналата година, когато Мъск говореше за безпилотна мисия до Марс още в края на 2026 г.

Илон Мъск иска да стане трилионер – може ли SpaceX да го изстреля дотам?

Новата космическа надпревара

САЩ са изправени пред засилваща се конкуренция от Китай в надпреварата за завръщане на хора на Луната през това десетилетие. Последният път, когато човешки екипаж стъпва на лунната повърхност, е мисията Apollo 17 през 1972 г. – факт, който придава допълнителна геополитическа тежест на текущите планове.

AI, капитал и орбитална инфраструктура

Само дни преди изявленията за Луната Мъск обяви, че SpaceX придобива компанията за изкуствен интелект xAI – също ръководена от него – в сделка, която оценява SpaceX на 1 трилион долара, а AI компанията – на 250 млрд. долара.

Поддръжниците на хода го разглеждат като стратегическа основа за изграждане на космически центрове за данни. Според Мъск подобна инфраструктура би могла да бъде по-енергийно ефективна от наземните решения на фона на експлозивно растящото търсене на изчислителна мощ за развитието на изкуствения интелект.

Паралелно с това SpaceX подготвя потенциално първично публично предлагане по-късно тази година, което може да набере до 50 млрд. долара – сума, способна да се превърне в най-голямото IPO в историята.

Милион спътника в орбита? Планът на SpaceX поставя нови въпроси за бъдещето на космическата инфраструктура

По-малка зависимост от NASA

В отговор на въпрос в X Мъск посочи, че през тази година NASA ще формира под 5% от приходите на SpaceX.

Компанията обаче остава важен изпълнител в лунната програма Artemis, като разполага с договор за около 4 млрд. долара за кацане на астронавти на повърхността на Луната чрез системата Starship.

„Огромната част от приходите на SpaceX идва от търговската система Starlink“, допълва Мъск.

По-рано той дори представи първата реклама на компанията по време на Super Bowl, популяризираща сателитната интернет услуга.

SpaceX купува xAI за $1,25 трлн., обединявайки ключови части от империята на Илон Мъск

Завоят на Tesla: от електромобили към роботи

Докато SpaceX пренарежда космическите си приоритети, Мъск подготвя и стратегически завой за Tesla. След като на практика помогна за създаването на глобалния пазар на електромобили, компанията планира да инвестира около 20 млрд. долара тази година в ускоряване на разработките в автономното шофиране и хуманоидните роботи.

За да освободи производствен капацитет, Tesla ще прекрати производството на два модела в завода си в Калифорния и ще насочи ресурси към производството на робота Optimus.

В основата на всички тези ходове стои една ясно очертана логика: вертикална интеграция между космос, изкуствен интелект и роботика – три индустрии, които Мъск все по-открито позиционира като инфраструктура на бъдещата икономика.

В този контекст Луната изглежда не просто като следваща дестинация, а като тестова платформа за технологиите, които трябва да направят човешкото присъствие извън Земята икономически устойчиво.