Най-богатият човек в света Илон Мъск насочи фокуса си към хуманоидните роботи тази година, позиционирайки ги като централен елемент от оценката на Tesla, която според него може да достигне десетки трилиони долари.

Но Tesla все още не е напълно готова за своя флагмански Optimus. Очакванията са, че редица китайски компании може да я изпреварят и да увеличават производството на роботи през 2026 г., тъй като страната поставя технологията в центъра на стратегическите си планове, отбелязва CNBC.

„Китай изпреварва САЩ в ранната комерсиализация на хуманоидни роботи“, заявява Андреас Браучъл, партньор в консултантската компания Horváth. „Макар че се очаква и двете страни да изградят подобни големи пазари с течение на времето, Китай е по-бърз в началната фаза.“

Алгоритмите с AI захранват способностите на хуманоидните роботи заедно с комплексен хардуер като чипове. Застъпниците им твърдят, че те могат да се използват в различни сфери, от предприятия до хотелиерството и дори в домовете ни.

Експанзията на роботите през 2025: От стадиона, през болницата, до вкъщи

Ключов приоритет за Китай

През последните години Китай превърна роботиката в ключов фокус на технологичната си стратегия, като разкри планове за вериги за доставки и масово производство.

Китайският президент Си Дзинпин и най-висшите лидери на страната, известни като Централен комитет, се срещнаха през октомври и публикуваха предложения за „15-ия петгодишен план“ –определящ някои от ключовите области за Пекин в следващите години.

В текста се споменава терминът „въплътен изкуствен интелект, който се отнася до хардуер, задвижван от AI, като роботика или автономни автомобили.

За Китай хуманоидните роботи представляват възможност да се справят с предизвикателствата, свързани с работната сила във втората по големина икономика в света, както и да напреднат в стремежа към технологично превъзходство.

Китай се стреми към короната в индустрията за хуманоидни роботи

„Натискът на Китай за хуманоидната роботика се дължи на комбинация от справяне с демографските проблеми, стимул на следващ хоризонт на икономически растеж и укрепване на ролята в глобалната конкуренция“, казва Карел Елът, старши партньор в McKinsey & Company.

Раждаемостта в Китай намалява, а населението застарява, което води до намаляване на хората в трудоспособна възраст и до повишаване на разходите за труд. Роботите се разглеждат като начин за справяне с този проблем.

Междувременно Китай е въвлечен в продължаваща технологична надпревара със САЩ в редица сектори. Роботиката, разглеждана като приложение на AI в реалния свят, може да се превърне в ново бойно поле през 2026 г.

Politico съобщи този месец, че министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник се е срещал с изпълнителните директори на компании за роботика, за да изготвят план за ускоряване на индустрията. Вашингтон обмисля да издаде изпълнителна заповед за роботиката следващата година, съобщава изданието, цитирайки запознати източници.

Хуманоидните роботи ли са най-големият шанс за AI

Ключови играчи в надпреварата

„Китай може да се превърне в най-важния пазар за хуманоиди“, написаха от RBC Capital Markets в доклад този месец. Анализаторите на банката прогнозират, че до 2050 г. глобалният пазар за хуманоиди ще достигне 9 трилиона долара, като Китай ще представлява над 60%.

Китайските компании за роботика се опитват да ускорят масовото производство.

Unitree, която се готви за първоначално публично предлагане, което може да я оцени на около 7 милиарда долара, е една от най-обсъжданите компании в областта на роботиката в Китай. Тя разполага с различни модели, включително хуманоиди и тази година представи най-новия си H2, демонстрирайки способността да танцува.

UBTech Robotics е друга от ключовите компании в Китай. Тя произвежда хуманоидни роботи както за индустриални условия, като фабрики, така и за търговски приложения, например туристически гидове. Флагманският модел на UBTech, Walker S2, може сам да сменя батерията си, за да работи 24 часа в денонощието.

Компанията е регистрирана на фондовата борса в Хонконг и този месец проведе емисия на акции, за да събере около 400 милиона долара за финансиране на разширяването си. UBTech планира да достави 500 индустриални роботи тази година и да увеличи производството на хуманоидни роботи до 5000 през 2026 г. и 10 000 през 2027 г., съобщи South China Morning Post през ноември.

Китайският производител на електромобили Xpeng също представи през ноември своя хуманоиден робот от второ поколение Iron, и планира да започне масово производство през 2026 г.

В Китай има повече от 150 компании, произвеждащи хуманоидни роботи, но тези са сред водещите, допълва CNBC.

Tesla има Optimus, но нейният китайски конкурент създава Iron – робот, „достатъчно мекичък“, за да го прегърнеш

Предимствата на Китай спрямо САЩ

Анализатори смятат, че производствените възможности на Китай и успехът в увеличаването на производството на други продукти, като електромобили, могат да му дадат предимство в роботиката.

„Дълбочината на веригата за доставки в Китай означава, че компаниите могат да разработват и произвеждат роботи със значително предимство по отношение на разходите в сравнение с други региони“, заявява пред CNBC Етан Ци, асоцииран директор в Counterpoint Research.

Всъщност UBTech очаква производствените разходи да спадат с 20% до 30% всяка година.

Битката за хуманоидните роботи: Tesla и Nvidia срещу китайската вълна

Междувременно различни местни власти в Китай имат програми за субсидии, насочени към роботиката.

САЩ обаче имат „предимства в изкуствения интелект, автономността и развитието на усъвършенствани алгоритми, отбелязват анализатори.

Американските компании „залагат на вертикална интеграция“ – да притежават и контролират по-голяма част от веригата на доставки. Това включва и компоненти, които задвижват робота, както и софтуера за AI, който е интегриран в крайния продукт.

„Очакванията са, че по-строгото притежание на цялата система ще доведе до по-висока производителност, по-голяма безопасност и защитена интелектуална собственост“, обясняват още експерти. Те очакват абсолютно проникване на масовия пазар и от двете държави след 2040 г., предизвикано главно от масовото внедряване в частните домакинства.

Човешкият труд зад AI: Вътре в лабораторията на Tesla, където хора учат роботите да имитират човека

Препятствия

Китайската роботизирана индустрия не е лишена от предизвикателства.

Една от пречките е ограниченият достъп до определени чипове, необходими за роботите.

„Мисля, че има много голяма зависимост от американските чипове, например на Nvidia“, казва Жаклийн Ду, ръководител на отдела за проучвания в индустриалните технологии в Goldman Sachs.

Чарли Дай, главен анализатор във Forrester, отбелязва и други потенциални препятствия, като ограниченията на изкуствения интелект в непредвидими работни условия за хуманоиди и регулаторни пречки. „Тези предизвикателства забавят комерсиализацията през следващите две години и изискват координирани иновации и политически рамки“.

Китай скъсява дистанцията със Запада в битката за най-напредналите чипове

Налице са технологични трудности при възпроизвеждане на човешките движения на крайниците и пръстите – невероятно сложна задача, която изисква способност за имитиране на биологични функции.

Накрая, може би най-голямото предизвикателство е да се намалят разходите за тези машини. За усъвършенствани хуманоидни прототипи те варират от 150 000 до 500 000 долара на бройка и трябва да се понижат до 20 000 – 50 000 долара, за да „конкурират с човешкия труд“.

Риск от инвестиционен балон в Пекин

Въпреки че роботиката е стратегически приоритет за Китай, това не е попречило на регулаторните органи да предупреждават за потенциално прегряване на пазара.

През ноември най-висшата агенция за икономическо планиране, Националната комисия за развитие и реформи (NDRC), предупреди, че съществува риск от балон на пазара на хуманоидни роботи. В Китай има над 150 произвеждащи ги компании, като броят им нараства, и много от тях пускат на пазара сходни продукти.

Китайската роботика се разраства твърде бързо. Това тревожи Пекин

Мнозина предполагат, че хуманоидните роботи скоро ще надминат човешката гъвкавост, скорост и автономност.

Производителите засилват това с демонстрационни видеоклипове и представления на търговски изложения, които представят възможности, които все още не могат да бъдат възпроизведени в реални индустриални условия.

Тази разлика между възприятието и реалността увеличава риска от инвестиционна балонна икономика., смятат анализатори. „Корекция на пазара би могла да забави иновациите и динамиката на комерсиализацията“, допълва Дай от Forrester.