В строго охранявана лаборатория в Шънджън учени от Китай са изградили това, което Вашингтон от години се опитва да предотврати: прототип на машина, способна да произвежда най-напредналите полупроводникови чипове, които захранват изкуствения интелект, смартфоните и ключови военни технологии на Запада, разказва Reuters.

Прототипът е завършен в началото на 2025 г. и в момента преминава през различни тестове. Той заема почти цял производствен етаж и е разработен от екип бивши инженери на нидерландския гигант ASML, участвали в разработването на неговите машини за екстремна ултравиолетова литография (EUV), според източници, запознати с проекта.

EUV машините са в сърцето на технологичната „студена война“. Те използват лъчи от екстремна ултравиолетова светлина, за да гравират схеми върху силициеви пластини с дебелина хиляди пъти по-малка от човешки косъм.

Колкото по-малки са схемите, толкова по-мощни са чиповете – а тази технология до момента е монопол на Запада.

Китайският прототип вече успешно генерира EUV светлина, но все още не произвежда работещи чипове, добавя Reuters.

През април главният изпълнителен директор на ASML Кристоф Фуке заяви, че на Китай ще са нужни „много, много години“, за да разработи подобна технология. Самото съществуване на този прототип обаче показва, че Пекин може да е значително по-близо до целта си за полупроводникова независимост, отколкото анализаторите очакват.

Докато AI индустрията поглъща все повече чипове, производителите на смартфони се изправят пред нарастващи разходи, спад в доставките и неизбежен натиск върху крайните цени

Недостигът на чипове, подхранван от AI, може да оскъпи смартфоните

По-близо до целта, но не и без сериозни препятствия

Въпреки значителния напредък Китай все пак се сблъсква с огромни технически предизвикателства – най-вече при възпроизвеждането на изключително прецизните оптични системи, които доставчици от Запада, като германската Carl Zeiss, произвеждат от десетилетия.

Достъпът до части от по-стари машини на ASML, налични на вторичния пазар, е позволил на Китай да изгради работещ прототип.

Според информация от световните медии целта на китайското правителство е до 2028 г. да бъдат произведени първите работещи чипове, но по-реалистичният срок е около 2030 г. – все пак значително по-рано от десетилетието, което мнозина смятаха за необходимо.

Пробивът е резултат от шестгодишна държавна програма за постигане на контрол върху собствената верига за чипове – един от основните приоритети на президента на Китай Си Дзинпин. Въпреки че целите са публично известни, проектът за EUV машината в Шънджън е бил провеждан в пълна тайна.

В очите на Китай действията на Тръмп за облекчаване на контрола върху чиповете, смекчаване на реториката на САЩ и мълчание по отношение на напрежението с Япония са рядка поредица от стратегически печалби

От чипове до дипломация, Китай печели позиции в отношенията със САЩ

„Китайският Манхатънски проект“

Проектът е част от националната стратегия за чипове, която според китайските държавни медии се координира от Дин Сюесян – доверено лице на Си Дзинпин и ръководител на Централната комисия по наука и технологии на Комунистическата партия.

Huawei играе ключова роля, като координира мрежа от компании и държавни научни институти с участието на хиляди инженери. Един от източниците сравнява инициативата с американския Манхатънски проект за разработване на атомната бомба.

Технологичният гигант е тествал инструменти от ACM Research – компания с дълбоки корени в Китай и подразделения, санкционирани от Вашингтон

Троянски кон в „Силициевата гора“? Защо Intel вкарва „китайска жилка“ в най-модерните си производствени линии

Монополът на ASML и натискът от САЩ

До момента само една компания в света е овладяла EUV технологията – ASML, базирана във Велдховен, Нидерландия.

Нейните машини струват около 250 млн. долара и са незаменими за производството на най-напредналите чипове, използвани от компании като Nvidia и AMD и произвеждани от TSMC, Intel и Samsung.

ASML създава първия си работещ EUV прототип през 2001 г., а първите комерсиални чипове излизат едва през 2019 г. – след близо две десетилетия и милиарди евро инвестиции в научноизследователска дейност.

От 2018 г. САЩ оказват натиск върху Нидерландия да блокира продажбата на EUV машини за Китай. През 2022 г. администрацията на президента Джо Байдън разширява ограниченията, за да ограничи достъпа на Китай и до по-стари литографски технологии (DUV). Нито една EUV машина никога не е била продадена на китайски клиент.

Това е пореден случай, в който правителството на САЩ придобива дялово участие в частна компания, разширявайки една противоречива стратегия

Вашингтон става най-големият акционер в xLight - стартъп, който иска да изяде обяда на ASML

Тайни самоличности, агресивен подбор на кадри и реалният облик на китайската EUV машина

Ключова роля за пробива играят ветерани от ASML с китайски произход. Някои от тях са работили под фалшиви имена и с фалшиви идентификационни карти в строго охранявания комплекс в Шънджън. Проектът е класифициран като въпрос на национална сигурност.

Китай стартира мащабна кампания за привличане на полупроводникови експерти още през 2019 г., като предлага бонуси от 3 до 5 млн. юана (420–700 хил. долара), субсидии за жилища и практически неограничен бюджет за научна дейност.

Сред привлечените кадри е Лин Нан – бивш ръководител на технологията за светлинни източници в ASML, чийто екип в Шанхай вече е подал осем патента, свързани с EUV технологии.

Докато най-напредналите EUV системи на ASML са с размерите на училищен автобус и тежат около 180 тона, китайският прототип е още по-голям – компромис, направен с цел увеличаване на мощността.

Машината използва лазери, които удрят разтопен калай 50 000 пъти в секунда, създавайки плазма с температура около 200 000 градуса по Целзий.

Светлината се фокусира чрез изключително сложни огледала, чието производство отнема месеци.

Китайските научни институти вече са постигнали напредък в интегрирането на EUV светлината в оптичната система, което е позволило прототипът да стане оперативен – макар и с нужда от сериозно усъвършенстване.

Национализирането на китайската компания за чипове парализира автомобилната индустрия. Нидерландският министър Винсент Кареманс, стоящ в центъра на конфликта, не съжалява за разкритието

Nexperia: Икономическият трилър, който осветли зависимостта на Европа от Китай

Huawei: работа без излизане от комплекса

Макар проектът да се ръководи от държавата, Huawei участва във всяка стъпка от него – от дизайна на чиповете и оборудването до крайното им интегриране в продукти като смартфони.

Служители, ангажирани с полупроводниковите екипи, често спят на място и нямат право да се прибират през работната седмица. Достъпът до телефони е ограничен, а екипите са изолирани един от друг, за да се запази конфиденциалността.

Китай все още не е настигнал Запада в производството на най-напредналите чипове. Но прототипът в Шънджън показва, че технологичната дистанция може да се скъси по-бързо от очакваното.

Ако проектът пожъне успех, това би пренаредило глобалния баланс на силите в полупроводниковата индустрия – с последствия далеч отвъд света на чиповете.