Производителят на чипове Intel е провел тестове с производствено оборудване, доставено от компания със сериозни връзки в Китай.

Това се случва въпреки факта, че две от задграничните подразделения на доставчика са били обект на американски санкции, разкриват два източника, запознати с въпроса, цитирани от Reuters.

Intel, която през август трябваше да отбива призиви от президента Доналд Тръмп за оставката на главния изпълнителен директор заради предполагаеми връзки с Китай, е получила оборудването от ACM Research. Това е производител на инструменти за чипове, базиран във Фримонт, Калифорния.

Въпреки американската си регистрация, две от подразделенията на ACM – в Шанхай и Южна Корея – са сред компаниите, на които миналата година е забранено да получават американски технологии. Причината за това са твърдения, че са подпомагали усилията на китайското правителство да използва търговски технологии за военни цели и за производство на напреднали чипове. От ACM отричат тези обвинения.

Двата тествани инструмента са за т.нар. wet etch – процес за отстраняване на материал от силициевите пластини, които се превръщат в полупроводници. Те са изпробвани за евентуална употреба в най-модерния производствен процес на Intel, известен като 14A, чийто първоначален старт е планиран за 2027 година.

Към момента няма доказателства Intel да е нарушила американските регулации или да е взела окончателно решение за внедряване на инструментите. От ACM отказаха коментар за конкретни клиенти, но потвърдиха, че са доставили инструменти от азиатските си операции на „голям американски производител на полупроводници“.

Иска ли всъщност Китай да купува най-авангардните чипове на Nvidia?

Дали това е риск за националната сигурност на САЩ?

Фактът, че Intel – компания, в която правителството на САЩ вече притежава дял – обмисля добавянето на оборудване от компания със санкционирани звена в най-иновативната си производствена линия, повдига сериозни въпроси.

Т.нар. „ястреби“ по отношение на Китай във Вашингтон предупреждават за няколко риска от подобно решение:

• възможен трансфер на чувствителна технологична информация към Китай;

• изместване на доверени западни доставчици от компании, свързани с Пекин;

• потенциал за саботаж.

„Тестовете на Intel подчертават пропуски в политиките за защита на американските технологии и не бива да бъдат допускани“, коментира пред Reuters Крис Макгуайър, бивш служител на Съвета за национална сигурност в Белия дом.

„Китайските инструменти могат лесно да бъдат манипулирани от разстояние или физически от Пекин, за да влошат или дори да стопират производството на чипове в САЩ“, добавя той.

От АСМ отхвърлят опасенията и заявяват, че не представляват заплаха, като подчертават, че операциите им в САЩ са „изолирани“ от санкционираното звено в Шанхай и че търговските тайни на клиентите са защитени.

Intel вече е получил 5,7 млрд. долара след сделката с Тръмп за 10% от акциите

Политическият контекст и връзката с Орегон

Ситуацията се разиграва на фона на сложна политическа обстановка. Въпреки че президентът Тръмп смекчава някои от политиките (като например даването на зелена светлина на Nvidia да продава AI чипове в Китай), законодателите и от двете партии подготвят законодателство, което да забрани на получателите на държавни субсидии да използват оборудване от Китай.

Връзката между Intel и ACM изглежда се засилва в Орегон. През ноември 2023 г. ACM открива нов център в Хилсбъро, известен като „Силициевата гора“, само на миля от водещия R&D център на Intel. Според доклад на хедж фонда Kerrisdale Capital това съоръжение цели именно обслужването на Intel.

ACM все още е малък играч (24-то място в света при оборудването за полупроводници), но амбициите на Пекин са големи. Китайските производители на инструменти навлизат агресивно на глобалния пазар с цени, които са с 20% до 30% по-ниски от тези на конкуренти като Applied Materials и Lam Research, създавайки сериозен ценови натиск.

Въпросът дали икономическата изгода ще надделее над опасенията за сигурност остава отворен, докато Вашингтон продължава да търси баланс в технологичната война с Пекин.