Само пет месеца след като поема поста главен изпълнителен директор на Intel, на Лип-Бу Тан му се налага да се бори за работата си. През август президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя той да подаде оставка заради връзките му в миналото с китайската армия.

Искането хвърля ръководството на Intel в паника. То незабавно търси среща в Белия дом, а Тан лети за Вашингтон, където на 10 август прекарва часове в съвещания със своите съветници, пише The Wall Street Journal. Екипът му го уверява, че президентът ще го изслуша, защото „Тръмп обича срещите с главни изпълнителни директори“, дори и с такива, които е атакувал публично, разказват източници на WSJ, запознати с разговорите.

Официално: САЩ вече притежават 10% дял в Intel

На следващия ден Тан се среща с Тръмп, министъра на търговията на САЩ Хауърд Лътник и министъра на финансите Скот Бесент в Овалния кабинет. Той се опитва да убеди президента, че не е китайски шпионин и че американското правителство има дългосрочен интерес да подкрепя Intel – един от малкото местни производители на компютърни чипове, които захранват съвременната икономика.

Аргументите на изпълнителния директор се оказват убедителни. Помага и това, че Тръмп всъщност харесва Тан – роден в Малайзия и израснал в Сингапур американски гражданин, който някога е обмислял кариера като професионален баскетболист. Президентът на САЩ в крайна сметка оттегля искането си за неговото уволнение.

Примирието обаче има цена: в замяна на подкрепата на Тръмп администрацията предлага да вземе дялово участие в компанията. Решението е близо 9 милиарда долара субсидии – обещани на Intel като част от Закона за чиповете от 2022 г. – да бъдат преобразувани в 10% собственост в компанията. Това необичайно споразумение превърща правителството в най-големия акционер на Intel.

Лътник: Ако иска субсидии, Intel трябва да даде дял от капитала си на правителството

Срещата се оказва повратна точка в един хаотичен период за Intel – някогашен гигант на американската технологична сцена, сега попаднал в дългогодишна низходяща спирала. Паническите опити на компанията да овладее последиците от искането на президента на САЩ Тан да се оттегли – провокирано от репортаж по Fox Business Network – показват колко непредвидима среда очаква големите корпорации при управлението на Тръмп.

До края на двете седмици на турбуленции работата на Тан изглежда подсигурена, а ситуацията в компанията – стабилизирана. Японската SoftBank Group се съгласява да инвестира 2 милиарда долара в опит да спечели благоволението на Тръмп. В петък Intel и Белият дом официално обявиха условията на сделката.

„Дойде при мен, поговорихме известно време. Хареса ми много, мисля, че е много добър“, каза Тръмп за Тан от Овалния кабинет. „Казах: ‘Знаете ли какво? Мисля, че Съединените щати трябва да получат 10% от Intel.’ А той каза: ‘Бих обмислил това.’“

Белият дом обмисля да придобие 10% дял в Intel, което ще го направи най-големият акционер

И все пак остават редица въпроси.

Тан трябва да реши основните бизнес проблеми, за да върне компанията в правия път. Без нови ангажименти от клиенти, превръщането на държавните субсидии в акции само ще влоши финансовото състояние чрез разводняване на акционерите. Вероятно Тръмп ще трябва да намери още начини да подкрепи Intel, за да не допусне компанията да се провали по време на неговото управление.

„Intel се нуждае от много помощ, а САЩ се нуждаят от Intel“, коментира пред WSJ Джими Гудрич, старши съветник в аналитичния център Rand, който се фокусира върху технологични въпроси. „Надявам се нещо добро да излезе от това.“

Тръмп нарече ръководителя на Intel „успешен“ дни след като поиска оставката му

Голямото изоставане

Intel е основана през 1968 г. от пионерите в полупроводниковите технологии Робърт Нойс – създател на модерния компютърен чип – и Гордън Мур, автор на „Закона на Мур“ – идеята, че изчислителната мощ и ефективността на чиповете вероятно ще се удвояват на всяка година или две, превърнала се във водещ принцип на технологичната революция. До 90-те години Intel доминира пазара на процесори за персонални компютри. Линията Pentium и рекламната кампания „Intel Inside“ с танцьори в многоцветни костюми превърнаха компанията в име, познато във всяко домакинство.

После обаче следват серия стратегически грешки. Компанията до голяма степен изпуска бума на мобилните телефони и изкуствения интелект, защото набляга прекалено много на краткосрочни финансови цели, твърдят анализатори. Конкуренти в дизайна на чипове като Nvidia и производители като Taiwan Semiconductor Manufacturing изпреварват Intel.

Компанията все още се разглежда като ключова за възраждането на американското производство. В първия си мандат Тръмп рекламира плановете на Intel за завод на стойност 7 милиарда долара в Аризона. Съветниците му започват разговори, които по-късно водят до Закона за чиповете, целящ да привлече компании като TSMC в САЩ.

Когато обсъжданията около Закона за чиповете се засилват по време на администрацията на Джо Байдън, главният изпълнителен директор на Intel Пат Гелсингър лобира агресивно, надявайки се да получи част от десетките милиарди долари субсидии.

Докато законът се договаря, някои сенатори настояват безуспешно за версия, която да гарантира дялово участие на правителството в компаниите, които то подпомага.

Intel става най-големият бенефициер на закона, като получава право на около 11 милиарда долара субсидии и приблизително 11 милиарда долара заеми за завод в Охайо, разширение в Аризона и други проекти.

Това изглежда като огромна придобивка по онова време, но бавният старт на закона и основните бизнес проблеми на Intel водят до многократни забавяния. В края на миналата година Тан, който е бил директор в Intel от 2022 г., напуска борда в знак на протест срещу стратегията на Гелсингър. Бордът също се настройва срещу Гелсингер и го отстранява.

Intel ще излиза от кризата със сеизмична промяна в производството на чипове

Победата на Тръмп през 2024 г. носи нова непредвидимост. Той критикува прилагането на Закона за чиповете от Байдън, пораждайки опасения, че може да промени или дори да отмени договорите. Финансовото състояние на Intel се влошава, а идващата администрация се притеснява, че компанията може да се провали.

Дори след последното покачване на цената на акциите през август заради новините за сделката с Тръмп, компанията се оценява на около 110 милиарда долара – малка част от пика ѝ по време на дот-ком балона. Акциите ѝ са паднали с около 50% от началото на миналата година.

„Intel беше изоставена“, каза Тръмп в петък.

TSMC отказва на Вашингтон да спасява Intel

„Край на празните чекове“

Около встъпването в длъжност на Тръмп през януари Лътник и представители на администрацията започват да преразглеждат получателите на средства по Закона за чиповете и кои технологични компании като цяло биха могли да увеличат инвестициите си в САЩ в съответствие с целите на президента. Те искат от компаниите в сектора на полупроводниците, получили финансиране по закона, да увеличат общите си инвестиции в САЩ, но знаят, че може да се наложи да преработят сделката с Intel или да помогнат на компанията по други начини.

Администрацията започва ранни разговори с борда на Intel относно придобиване на дялово участие. Разговорите не напредват, отчасти защото бордът – често разделян от вътрешни противоречия – иска повече, отколкото администрацията е готова да предложи.

Като бивш банкер, през последните месеци Лътник пита други технологични ръководители какво може да се направи, за да се помогне на Intel, дори запитва конкуренти като TSMC, Advanced Micro Devices и Micron дали биха обмислили възможни сделки, включващи компанията.

Акциите на Intel скочиха след обявяването на Лип-Бу Тан за лидер. Какво предстои за компанията?

През март бордът на Intel назначава 65-годишния Тан за главен изпълнителен директор. Едно от най-големите решения, които му предстоят, е дали да запази компанията като една от малкото компании за чипове, които едновременно проектират и произвеждат. Някои анализатори смятат, че Intel трябва да обмисли разделяне на бизнеса или други сделки за съкращаване на разходите.

Засега Тан избягва идеята за отделяне на производствения сегмент, който отчете загуба от 3,2 милиарда долара през второто тримесечие.

През юли Intel обяви, че ще съкрати 15% от работната си сила до края на годината, ще отмени милиарди долари планирани инвестиции и ще отложи допълнително работата по мащабния завод в Охайо. Новите правила на играта са „край на празните чекове“, пише Тан в бележка до служителите.

От аутсайдер в претендент за целия AI пазар: AMD, която победи Intel и вече преследва Nvidia

Сключването на сделката

Ранните решения на Тан в Intel целят да поставят компанията на по-стабилна основа. Но предишната му работа в компанията за софтуер за проектиране на чипове Cadence Design Systems отново вади наяве стари въпроси.

В края на юли Cadence се съгласи да плати 140 милиона долара за нарушаване на американските ограничения за износ, тъй като е продавала забранени технологии на китайски военен университет. Продажбите са се случили, докато Тан е бил главен изпълнителен директор. Седмица по-късно сенаторът републиканец Том Котън изпраща писмо до борда на Intel, изразявайки тревога за връзките на Тан с Китай.

На 7 август Тръмп гледа Fox Business Network, когато водещата Мария Бартиромо изтъква критиката на Котън. Пет минути по-късно публикува в Truth Social:

„Главният изпълнителен директор на INTEL е силно КОНФЛИКТЕН и трябва да подаде оставка незабавно.“

Гигантите за чипове са новата цел на Белия дом – какво мисли за това Дженсън Хуанг от Nvidia

Това е един от първите случаи в модерната история, когато президент публично иска ръководител на голяма компания да подаде оставка. Искането на Тръмп е възприето от някои като „откриваща оферта“.

Президентът вече е проявил интерес към идеята държавата да притежава дялове в ключови индустриални компании по време на майското си пътуване до Близкия изток, казва пред WSJ високопоставен служител на Белия дом.

В Овалния кабинет Тан уверява президента, че връзките му с китайски компании са в далечното минало и че е лоялен към САЩ. Той представя идеи за стабилизиране на Intel и за повече инвестиции в САЩ.

Лътник казва на Тан, че е опасно толкова голяма част от световния капацитет за производство на чипове да бъде контролиран от чужди компании. Тан се съгласява и потвърждава, че е отдаден на производствената програма „Америка на първо място“ на Тръмп.

До края на едночасовия разговор президентът е убеден – и се съгласява да прекрати критиките.

„Вълшебният шивач“ срещу Тръмп: Как Дженсън Хуанг си купи изход от търговската война

Тан и Лътник бързо започват да договарят сделка държавата да придобие миноритарен дял в Intel. Това е сложна преговорна задача, защото е необичайно вече отпуснати държавни субсидии да се преобразуват в акции.

Докато разговорите текат, SoftBank, водена от прочутия технологичен инвеститор Масайоши Сон, изненадващо се съгласява да вложи 2 милиарда долара в компанията – част от кампанията ѝ да залага на американски фирми и да впечатли Тръмп. SoftBank вече е обещала да инвестира поне 100 милиарда долара в САЩ в изкуствен интелект и други технологии – ход, обявен от Сон в клуба на Тръмп Mar-a-Lago миналия декември. По-рано тази година SoftBank също е обсъждала евентуална сделка за придобиване на производствения бизнес на Intel.

Да станеш глобален играч, без да губиш душата си: Може ли TSMC да излезе отвъд Тайван

В крайна сметка Intel и САЩ се споразумяват правителството да използва 8,9 милиарда долара от вече обещани, но неплатени субсидии, за да вземе близо 10% дял при леко намалена оценка. САЩ няма да имат участие в управлението. Държавата вече е дала на Intel 2,2 милиарда долара по Закона за чиповете.

Дейвид Шапиро, бивш партньор във влиятелната адвокатска кантора Wachtell, Lipton, Rosen & Katz, изготвя условията, включително клауза, че правителството може да придобие още 5% от Intel с отстъпка, ако компанията продаде по-голямата част от производствения си бизнес.

Война за влияние: Как Дженсън Хуанг засенчи Илон Мъск и Тим Кук в Белия дом

Привличане на клиенти

Въпреки първоначалния оптимизъм, много анализатори твърдят, че споразумението ще бъде от полза за Intel само ако Тръмп помогне да се намерят клиенти и да се привлекат нови инвестиции за компанията.

Инвестицията от 2 милиарда долара на SoftBank и обещаното държавно финансиране от 8,9 милиарда долара не са достатъчни за бизнеса с производство на чипове. „В голямата схема на нещата това не са чак толкова много пари“, казва пред WSJ анализаторът на Bernstein Research Стейси Разгон.

Споразумението поражда спекулации, че президентът на САЩ може да упражни натиск върху други технологични компании да работят с Intel. Тан вече се е срещал с потенциални клиенти, включително изпълнителния директор на Apple Тим Кук, опитвайки се да спечели подкрепа за следващото поколение производствен процес на Intel. Наскоро Тръмп похвали Кук и изпълнителния директор на Nvidia Дженсън Хуанг за инвестициите им в американско производство.

Белият дом рекетира Nvidia и AMD с 15% от приходите им от чипове, продавани в Китай

Приоритетът на администрацията е компанията да започне възможно най-скоро производство на най-модерните чипове в САЩ. Това вероятно ще включва привличане на ключови клиенти. Тан е казвал, че Intel не може да инвестира в най-сложните технологии за производство на чипове, докато не осигури големи ангажименти от клиенти – задача, която може да се окаже трудна.

Много ръководители казват, че ще им трябват сериозни стимули, за да ползват Intel за производство, предвид колко далеч изостава тя от лидери като TSMC. Смяната на производител на полупроводници е трудна, защото процесите са силно специализирани и се планират години напред.

Ангажимент или маневра? Какво се крие зад обещанието на Apple за $600 млрд. инвестиции в САЩ

Дяловото участие на американското правителство в Intel е последното от серия извънредни намеси на администрацията в частния сектор.

Президентът получи „златна акция“ за контрол върху японската Nippon Steel в замяна на позволението ѝ да придобие U.S. Steel. Миналия месец Тръмп сключи сделка с Nvidia и Advanced Micro Devices федералното правителство да взима 15% от продажбите им на чипове за Китай в замяна на разрешение за износ.

В началото на юли Министерството на отбраната придоби миноритарен дял в MP Materials, производител на магнити от редкоземни елементи. Дни по-късно Apple, която администрацията на Тръмп отдавна натискаше да разшири веригата си за доставки в САЩ, обяви сделка за 500 милиона долара за купуване на продукти на MP.

Делът в Intel обаче е сред най-знаковите, тъй като Тръмп първо поиска оставката на Тан, а после бързо го доведе на масата за преговори.

„Има един аспект на Дарт Вейдър в цялата тази история“, отбелязва Гаутам Мукунта, преподавател в Училището по мениджмънт на Йейл, който изучава сфери като иновации и лидерство, визирайки злодея от Star Wars, започнал като добър, после станал зъл, а накрая изкупил вината си. Той добавя:

„Ако положението ти с администрацията може да се промени толкова рязко за толкова кратко време само на база една среща, то винаги може да се промени пак.“