От аутсайдер в претендент за целия AI пазар: AMD, която победи Intel и вече преследва Nvidia
На върха на компанията е Лиса Су - най-високоплатената жена изпълнителен директор за пет поредни години. Под нейно ръководство пазарната капитализация на AMD нараства от 2 млрд. долара до 175 млрд. долара за едно десетилетие
&format=webp)
Когато Лиса Су става главен изпълнителен директор на Advanced Micro Devices в края на 2014 г., компанията е в тежко състояние и на ръба на потенциален фалит.
На основния си пазар - компютърните процесори, не може да се сравнява с конкурента си Intel. Има дългове за милиарди и е поела ангажимент да произвежда чипове за клиенти, чието съществуване не е гарантирано.
В края на годината пазарната стойност на AMD възлиза на едва 2 млрд. долара, докато Intel се оценява на около 180 млрд. долара.
Имах ментори в кариерата си, които ми казваха: "Не мисля, че това е добър ход“,
споделя 55-годишната Су в речта си в Станфордския университет този месец, размишлявайки върху решението да поеме лидерската позиция.
През 2022 г. AMD изпреварва Intel по пазарна стойност и сега се оценява на 172 милиарда долара, което е приблизително 85-кратно увеличение по време на мандата на Су.
Милиони геймъри разчитат на процесорите на AMD всеки ден, когато захранват своите Microsoft Xbox и конзолите Sony PlayStation. Чиповете на AMD са толкова важни, че правителството на САЩ ги счита за критични за националната сигурност.
Въпреки това AMD все още се възприема като аутсайдер, защото е на второ място в изкуствения интелект, след Nvidia, която доминира на пазара на графични процесори.
За да има сериозна роля в бъдещето на технологиите, AMD се нуждае от по-голям дял от пазара на графични процесори за изкуствен интелект, където най-големите технологични компании в света харчат много милиарди годишно за усъвършенствана инфраструктура, отбелязва в анализ CNBC.
Въпрос на правилния залог
В основата на стратегията на AMD е убеждението на Су, вкоренено в нейния инженерен опит, че успехът в тази индустрия се дължи на вземането на правилни технически решения, които водят до чипове с най-висока производителност.
Може да отнеме много време, за да се видят резултатите в продуктите.
Едно от нещата, които обичам да казвам за полупроводниковата индустрия или за технологиите като цяло, е, че решенията, които вземаме днес, ще се отразят след три до пет години,
допълва Су в Станфорд.
„Всичко е въпрос на правилни залози.“
Лиса Су се откроява в Силициевата долина като единствената жена изпълнителен директор сред 10-те най-големи компании за полупроводници по пазарна капитализация.
Според Accenture чиповете продължават да бъдат доминирани от мъже, като жените представляват едва 30% от персонала в индустрията. Според проучване на AP тя е най-високоплатената жена изпълнителен директор за пет поредни години.
Статистиката не е благоприятна в целия корпоративен свят. Около 10% от изпълнителните директори на компаниите от Fortune 500 са жени, като през 2024 г. те са 52, в сравнение с 41 през 2021 г., според Women Business Collaborative.
„Тя знае какво правят те - и те знаят, че тя знае“
Су е известна с това, че прави залози в личния си живот - тя е фен на Texas Hold 'em и е забелязвана да играе покер с персонала си по продажбите. Затова прави дългосрочен професионален залог на изкуствения интелект.
AMD се ангажира да обявява нови AI чипове всяка година и да изгради софтуерно подразделение с хиляди служители, които да създават инструменти с отворен код за нейните чипове, които да могат да се конкурират с доминиращия език CUDA на Nvidia.
Су е дълбоко ангажиранa с технологичната пътна карта на компанията, като често посещава лабораториите за чипове, заяви технологичният директор на AMD Марк Пейпърмастър.
„Инженерният екип се възхищава на Лиза, защото тя знае какво правят те, а те знаят, че тя го знае.“
AMD отказа поканата на CNBC за интервю с Лиза Су.
Пътят към една бляскава кариера
Родена в Тайван през 1969 г., тя пристига в САЩ като дете. Описва детството си като „типично азиатско възпитание“, съсредоточено около училището. Учила е в гимназията по естествени науки в Бронкс, Ню Йорк.
За първи път се сблъсква с полупроводниковата индустрия като студентка в Масачузетския технологичен институт, където завършва бакалавърска степен, преди да защити докторантура по електроинженерство.
Изследванията ѝ са съсредоточени върху производствената страна на чиповете. През 1992 г., като аспирантка, пише награден труд за тестване на технологията „силиций върху изолатор“.
Това става един от основните производствени методи, използвани за подобряване на чиповете през 90-те и 2000-те години.
Су започва работа в Texas Instruments след дипломирането си, а след това в IBM, като ръководи екипи за научни изследвания и проектиране, насочени към производството на чипове. Там е избрана за технически асистент на Лу Герстнер, председател и главен изпълнителен директор на IBM по това време.
След IBM става главен технологичен директор във Freescale Semiconductor, което е особено рядко постижение, тъй като и до днес само около 8% от технологичните компании имат жени на този пост.
Издигането на Су на най-високата позиция през 2014 г. поставя началото на един от най-големите обрати в историята на технологичната индустрия. Когато се присъединява към AMD, компанията е в най-ниската си точка и много хора смятат, че може да не оцелее дълго.
„AMD имаше сериозни проблеми с паричните средства“, казва Патрик Мърхед, основател на Moor Insights и бивш изпълнителен директор на AMD, който напуска година преди Су да се присъедини.
„AMD трябваше напълно да натисне бутона за рестарт.“
В първия й ден като главен изпълнителен директор акциите на AMD се търгуват за малко над 3 долара. Сега са на стойност над 106 долара за акция. AMD е четвъртата най-ценна американска компания за чипове, пред Intel и след Nvidia, Broadcom и Qualcomm.
Възстановяването започва с трудни решения почти веднага след като Су поема управлението. Това включва съкращаване на 7 % от персонала на AMD.
Тя се обръща и към Sony и Microsoft да произвеждат чиповете за игрови конзоли на AMD - ход, който има за цел да подпомогне паричния поток на компанията и да запълни фабриките за чипове, които тя вече е поела ангажимент да използва.
Но по време на лекцията си в Станфорд Су казва, че не съкращенията са спасили AMD, а залогът за разработване на нови технологии.
В технологиите е доста ясно, че няма такова нещо като да съкратиш, за да бъдеш победител.
Су насочва вниманието на AMD към продуктите и насърчава служителите да дадат приоритет на създаването на чипове с най-висока производителност.
Спира продажбата на доходоносни сървърни чипове, докато AMD не разполага с продукти, които могат да се конкурират с Intel по производителност.
Препроектиране от нулата
Един от големите проблеми на AMD е, че дизайнът на процесорите ѝ бързо остарява.
Су одобрява подход, при който се набляга на преработено изчислително ядро - най-ценната интелектуална собственост на AMD от самото начало. Това отнема години и AMD започна да продава продукти, базирани на нейното ядро Zen едва през 2017 г. Сега технологията е в процес на усъвършенстване от пето поколение.
По времето на Су AMD е първата голяма компания, която възприема технология „чиплети“. Вместо да произвежда един голям чип с всички необходими елементи - изчислителните ядра, както и входния и изходния блок - AMD може да прави по-малки чипове и след това да ги сглобява заедно.
Чиплетите позволяват на AMD да бъде по-гъвкава и по-ефективна в производството. Промяната позволява и да използва различни леярни за различните части на чипа и да намали риска, свързан с производството, което е от решаващо значение поради ограничената парична позиция на компанията. Това е добро решение за AMD, особено след като през 2019 г. преминава към използване на Taiwan Semiconductor Manufacturing за производство на чипове.
По този начин AMD се разраства в момент, когато Intel страда от инвестициите си в неправилни производствени технологии, коментира Скот Томпсън, професор по електроинженерство в Университета на Флорида, който следи кариерата на Су от нейната докторантура.
„Лиза Су знае основно как се правят чипове“, казва той. „Тя разбира риска при различните технологични варианти и може да оцени този риск и да направи правилния избор.“
От Intel отказаха коментар.
Сега чиплетите се използват от почти всички големи компании за процесори, а технологията е основна част от първия „голям графичен процесор“ на AMD.
Опитът на AMD в областта на чиплетите ѝ позволява да вземе обявен графичен процесор за центрове за данни - първоначално предназначен за суперкомпютри, които са различни от приложенията за изкуствен интелект - и просто да подмени чиплетите, за да го превърне в един голям графичен процесор, подходящ за AI.
Първият голям графичен процесор на AMD, Instinct MI300X, беше пуснат на пазара през 2023 г., малко повече от година след като OpenAI пусна ChatGPT.
Следващата цел
Приходите на AMD през 2024 г. скачат с 14% до 26 млрд. долара, което е почти пет пъти повече, отколкото когато Су поема поста на главен изпълнителен директор. Миналата година компанията е похарчила 6,5 млрд. долара за научни изследвания, което е над шест пъти повече от разходите през 2014 г.
Но сегашните ѝ отношения с лидера на пазара на графични процесори Nvidia приличат на положението ѝ срещу Intel при процесорите преди десетилетие.
AMD разполага с ускорители на изкуствен интелект на пазара, съобщи на клиентите и инвеститорите кога да очакват бъдещите чипове и регистрира 5 млрд. долара продажби на чипове с изкуствен интелект през миналата година, като през 2023 г. те ще достигнат 100 млн. долара.
Все пак тя изостава значително от Nvidia, която отчете 115 млрд. долара от продажби на чипове за центрове за данни и мрежи през последната си финансова година.
Акциите на AMD са се понижили с повече от 10% досега тази година, след като през 2024 г. спаднаха с 18%. Това последва 128% ръст през предходната година.
Най-голямото предизвикателство за Лиза Су може да се крие в софтуера.
Хардуерът на AMD е сравним с този на Nvidia и дори може да спечели в някои сравнителни тестове. Чиповете с изкуствен интелект на компанията са жизнеспособни и Су изгражда доверие в тях.
Въпреки че AMD е единствената реална алтернатива на Nvidia, повечето разработчици на изкуствен интелект вече знаят как да използват патентования софтуер CUDA на Nvidia, който позволява на програмистите да имат достъп до основните хардуерни части на графичния процесор за разработване на изкуствен интелект.
За Su отговорът е ROCm.
Това е версията на CUDA, безплатна за използване. Су разчита, че ROCm ще помогне на AMD да спечели разработчиците, които искат повече от това, което предлага Nvidia.
Миналата година AMD реорганизира някои от своите софтуерни екипи, включително работещие по ROCm, в нов отдел за софтуер за изкуствен интелект. Започна да отваря изходния код на много от важните си компоненти и хардуерни детайли, позволявайки на програмистите по-лесен достъп до суровата мощност на AI чиповете.
За да се постигне по-силно разпространение на ROCm, Су ще трябва да се обърне към разработчиците на изкуствен интелект и да положи усилия, за да се отърси от репутацията на AMD като компания, която се занимава само с хардуер.
През декември тя лично разговаря с един от публичните критици на софтуера на AMD, като след срещата написа в социалните медии, че „сме положили много труд за оптимизиране на клиентите и натоварването, но можем да направим още много“.
Су обикновено омаловажава съперничеството с Nvidia по отношение на пазарния дял, отчитайки, че пазарът на чипове с ще нарасне до 500 млрд. долара годишно до 2028 г. - същият като размера на пазара при полупроводниците преди AI бума.
Сега залогът ѝ е, че AMD ще получи голяма част от него.