Могат ли жените да бъдат ключа към силна икономика
Най-добрият начин за постигане на силна икономика е да бъде разгърнат пълния потенциал на жените в работната сила, пише бившият главен оперативен директор на Meta Шерил Сандбърг
&format=webp)
В момент, когато светът става все по-фрагментиран, а обществото с все повече разногласия, има едно нещо, за което всички сме съгласни: искаме силна икономика.
Тя е крайъгълен камък на националната сигурност на САЩ, на световния авторитет и на благосъстоянието на нашите семейства, пише в коментар за Financial Times Шерил Сандбърг, основател на Lean In и Option B, и бивш главен оперативен директор на Meta.
Най-добрият начин за постигането на силна икономика е да бъде разгърнат пълния потенциал на жените в работната сила, допълва авторът и дава пример с Япония.
Ниската раждаемост, близката до нулата имиграция и недостатъчното използване на способностите на жените бяха основни причини за три десетилетия икономическа стагнация. Между 2000 г. и 2022 г. производителността на труда в Япония спадна от около 70% от американската до едва 58%.
През 2013 г. министър-председателят Шиндзо Абе лансира икономически план - womenomics, чиято цел е да обърне тази тенденция, като осигури по-голямо участие на жените на пазара на труда.
Досега womenomics е постигнала само частичен успех. Въпреки че все повече японски жени работят, почти половината са на непълно работно време или временна работа. Разликата в заплащането на жените и мъжете в Япония е зашеметяващите 32%.
САЩ са изправени пред подобни тенденции, които могат да доведат до стагнация. Предвижда се ръстът на населението да се забави до 0,25 % през 2038 г. Очаква се имиграцията да намалее през следващите години. А жените продължават да бъдат недостатъчно представени в работната сила на всяко ниво, във всяка възрастова група и в почти всеки сектор.
Участието на американските жени в работната сила е 57% в сравнение с 68% при мъжете. Това е разлика от 11%, въпреки че жените съставляват половината от населението. Разликата съществува във всяка възраст.
Още по-лошо е, че при работниците в най-продуктивните им години (25-54 години) участието на жените в САЩ е в застой и е по-ниско от това в Япония, допълва Сандбърг.
В коментара си тя цитира конкретни данни, според които разликата в лидерството в САЩ е още по-ясно изразена.
Жените получават 59% от дипломите за висше образование, но съставляват едва 11% от изпълнителните директори на Fortune 500. Това не се дължи на липса на амбиция; жените са също толкова заинтересовани от напредване и са толкова склонни да поискат повишение, колкото и мъжете.
За да приемете неравнопоставеността в ръководството, трябва да повярвате, че завършилите колеж мъже са близо 12 пъти по-талантливи от своите колежки. Очевидно е, че това не е така. Ако преодолеем тези постоянни различия между половете в участието в работната сила и в ръководството, нашата икономика и нашата страна (САЩ - б. ред.) ще бъдат по-силни и по-конкурентоспособни, допълва авторът.
Ако участието на жените в работната сила в САЩ достигне най-високите нива, наблюдавани в другите страни от Г-7, в работната сила ще има около 7 млн. жени повече, а икономиката може да нарасне с допълнителни 4,2%. Това е значителен тласък, като се има предвид, че от 2015 г. икономиката на САЩ нараства с по-малко от 2% годишно.
Многобройни проучвания показват, че използването на таланта на жените също е от пряка полза за компаниите. Според проучване на Credit Suisse от 2016 г. за управлението, компаниите в които жените заемат поне 15% от висшия мениджмънт, отчитат 50% по-високи печалби от тези, в които заемат под от 10% от ръководните длъжности.
Тук не става въпрос за това да имаме по-малко мъже в работната сила, подчертава Сандбърг.
По време на работата си като служител в Министерството на финансите на САЩ и през десетилетията работа в Силициевата долина тя забелязва от първо лице, че когато се използват талантите на цялото население, се извличат най-добрите налични кадри. Не бива да е изненадващо, че това води до по-голям икономически растеж и по-добри резултати на компаниите.
За съжаление живеем в култура, която не винаги насърчава жените да ръководят или приветства техния принос. Все още съществуват системни бариери - и това важи с особена сила за цветнокожите жени, продължава коментарът. Това спъва не само тези хора, но и цялата ни икономика. Това беше вярно през 2013 г., когато написах Lean In, и за съжаление е вярно и днес.
Сега, повече от всякога компаниите трябва да останат ангажирани с напредъка на жените. Не става въпрос за специално отношение - става въпрос за изравняване на условията на игра.
Това означава да се гарантира, че всички жени имат достъп до менторство, спонсорство и мрежи, които мъжете отдавна имат. Това означава да се справим с широко разпространените предразсъдъци, които пречат на наемането и повишаването на най-добрите хора. Това означава, че компаниите трябва да вярват в потенциала на жените и да им предоставят същите възможности да се докажат, каквито, както знаем, получават мъжете, допълва Сандбърг.
Това не е просто въпрос на справедливост, а икономически императив, категорична е тя. Ако искаме Америка да остане конкурентоспособна, сигурна и да запази позицията си на икономическа суперсила, трябва да разгърнем пълния потенциал на жените.