Япония иска да въведе 4-дневна седмица за най-големите работохолици

Една от най-трудолюбивите нации в света – Япония, опитва да се справи с тревожния недостиг на кадри като убеждава все повече компании да въведат четиридневна работна седмица.

Правителството на страната за първи път изрази подкрепа за по-кратка работна седмица през 2021 г., която намери подкрепа преди това от законодателите.

Според Министерството на здравеопазването, труда и благосъстоянието обаче концепцията се налага бавно; едва около 8% от компаниите позволяват на служителите си да ползват три или повече почивни дни седмично, докато 7% им дават законово определения един почивен ден, пише CNBC.

Надявайки се да създаде повече интерес, особено сред малките и средните предприятия, правителството стартира кампания за „реформа на стила на работа“, която насърчава по-краткото работно време и други гъвкави мерки, както и ограниченията за извънреден труд и платения годишен отпуск. Наскоро министерството на труда започна да предлага безплатни консултации, безвъзмездни средства и все повече успешни примери като допълнителна мотивация.

„Като реализираме общество, в което служителите могат да избират измежду различни стилове на работа в зависимост от обстоятелствата, ние целим да създадем благоприятен цикъл на растеж и разпределение, ида дадем възможност на всеки да има по-добра перспектива за бъдещето“, се казва на уебсайта на министерството по повод кампанията „hatarakikata kaikaku“, което в превод означава „въвеждане на иновации в начина на работа“.

3 начина, по които AI улеснява преминаването към 4-дневна работна седмица

Отделът, който наблюдава новите услуги за подкрепа на бизнеса, заявява, че досега само три компании са се обърнали за съвет относно извършването на промени, съответните разпоредби и наличните субсидии, което илюстрира предизвикателствата, пред които е изправена инициативата.

Още по-показателно е, че от 63 000 служители на Panasonic Holdings Corp., които имат право на четиридневни графици в производителя на електроника и компаниите от групата му в Япония, само 150 служители са избрали да ги използват, според Йохей Мори, който ръководи инициативата в една от компаниите на Panasonic.

Официалната подкрепа на правителството за по-добър баланс между професионалния и личния живот представлява значителна промяна в Япония – страна, чиято култура на работохолизъм често е смятана за заслуга на националното възстановяване и звездния икономически растеж след Втората световна война.

Конформисткият натиск да се жертваш за компанията е силен. Гражданите обикновено ползват отпуски по едно и също време на годината с колегите си, за да не ги обвинят в небрежност или безгрижие по време на празници.

Заради страха от бърнаут: Все повече работодатели проучват възможностите за 4-дневна работна седмица

Дългите работни часове са нещо обичайно.

Въпреки че 85% от работодателите съобщават, че дават на служителите си два почивни дни седмично, съществуват законови ограничения за часовете извънреден труд, които се договарят със синдикатите и се описват подробно в договорите. Но някои полагат „служебен извънреден труд“, което означава, че той не се отчита и се извършва без заплащане.

В неотдавнашна правителствена бяла книга за „кароши“ - японският термин, който на английски означава „смърт от свръхнатоварване“, се казва, че в Япония има поне 54 такива смъртни случая годишно, включително от сърдечен удар.

„Сериозните, съвестни и трудолюбиви“ японци са склонни да ценят отношенията си с колегите и да създават връзки с компаниите, а японските предавания и манга комикси често се фокусират върху работното място, казва Тим Крейг, автор на книгата „Cool Japan: Case Studies from Japan’s Cultural and Creative Industries.”

„Работата тук е много важна. Тя не е просто начин да се печелят пари, макар че и това е така“, допълва Тим Крейг, който преди това е преподавал в бизнес училище и е основател на компанията за преводи BlueSky Academic Services.

Работниците искат 4-дневна седмица – но при едно условие

Според някои служители, промяната на този начин на мислене е от решаващо значение за запазването на жизнеспособна работна сила на фона на намаляващата раждаемост в Япония.

При сегашните темпове, които отчасти се дължат на културата на страната, населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее с 40% до 45 млн. души през 2065 г. от сегашните 74 млн. души, според правителствени данни.

Поддръжниците на модела на тридневния отпуск твърдят, че той насърчава хората, които отглеждат деца, тези, които се грижат за по-възрастни роднини, пенсионерите и други, които търсят гъвкавост или допълнителен доход, да останат по-дълго на работа.

Бизнес лидери и милиардери подкрепят публично 4-дневната работна седмица

Акико Йокохама, която работи в Spelldata, малка технологична компания в Токио, която позволява на служителите си да работят на четиридневен работен ден, си взема почивка в сряда, събота и неделя.

Допълнителният почивен ден ѝ позволява да отдели лично време за себе си, да реализира социални контакти и да пазарува. „Трудно е, когато не се чувстваш добре, да продължиш да работиш пет дни подред. Почивката ти позволява да се възстановиш или да отидеш на лекар. В емоционален план това е по-малко стресиращо“, казва Йокохама.

Съпругът ѝ, брокер на недвижими имоти, също получава почивни дни в сряда, но работи през уикендите, което е обичайно в неговия бранш. Това позволява на двойката да ходи на семейни екскурзии в средата на седмицата с детето си, което е в начална училищна възраст.

Колко близо сме до 4-дневната работна седмица и къде са рисковете

Fast Retailing Co., японската компания собственик на Uniqlo, Theory, J Brand и други марки дрехи, фармацевтичната Shionogi & Co. и компаниите за електроника Ricoh Co. и Hitachi също предлагат четиридневна работна седмица през последните години.

Тенденцията се наложи дори в известната с голямата си консумация финансова индустрия. През 2020 г. брокерската компания SMBC Nikko Securities Inc. започна да позволява на служителите да работят четири дни в седмицата. Банковият гигант Mizuho Financial Group предлага опция за тридневен график.

Критиците на правителствения натиск казват, че на практика хората, които са назначени на четиридневни графици, често работят също толкова усилено за по-малко заплащане.

Наръчник по работохолизъм: Мания за величие, бягство от скуката или болест

Но има признаци на промяна.

В годишното проучване на Gallup, което измерва ангажираността на служителите, Япония е сред страните с най-слабо ангажирани от всички националности; в последното проучване само 6% от японските респонденти се определят като ангажирани в работата в сравнение със средното за света ниво от 23%.

Това означава, че сравнително малко японски служители се чувстват силно ангажирани на работното си място, докато повечето от тях полагат часове труд, без да влагат страст или енергия.

Бърнаут и спринт с времето: Тъмната страна на златната треска за AI

Канако Огино, президент на базираната в Токио NS Group, смята, че предлагането на гъвкаво работно време е задължително за попълване на работните места в сферата на услугите, където жените съставляват по-голямата част от работната сила. Компанията, която управлява заведения за караоке и хотели, предлага 30 схеми на планиране, включително четиридневна работна седмица, но и дълги почивки между работните дни.

За да гарантира, че никой от работниците на NS Group не се чувства наказан за избора на алтернативен график, Огино пита всеки от своите 4000 служители два пъти годишно как искат да работят.

Утвърждаването на индивидуалните потребности може да бъде възприето с неодобрение в Япония, където се очаква да се жертваш за общото благо. „Мнението в Япония е: Колкото повече часове работиш, толкова по-готин си. Но в такъв ритъм на живот няма мечти“, допълва Огино.