Когато Лойд Бланкфайн получава първата си работа, на която трябва да носи костюм и вратовръзка, шефът му го извиква настрана, за да му даде ценен съвет: да си купи пластини за якички.

Бъдещият главен изпълнителен директор на Goldman Sachs носел ризи, чиито якички стърчали навън – нещо недопустимо в консервативната атмосфера на престижната адвокатска кантора, в която работел тогава. По-късно същият шеф му препоръчал да спре да носи полиестерни вратовръзки и да ги замени с Hermès.

Бланкфайн, който по собствените си думи не обръщал особено внимание на марките, разказва за част от тези уроци в книгата си Streetwise: Getting to and Through Goldman Sachs, публикувана по-рано тази година.

Без показност

На Уолстрийт демонстративното показване на богатство или прекаленото отклонение от нормата може да се приеме като сериозна грешка.

Дори когато достига върха на Goldman Sachs, Бланкфайн остава верен на консервативния стил.

„Мисля, че имах половин дузина сини костюми и половин дузина сиви. От време на време си позволявах нещо по-смело – например райе. Целта ми беше да не се обличам по начин, който би предизвикал коментар – нито положителен, нито отрицателен“, разказва той.

Джули Рат, основател на консултантската компания Rath & Co. Men’s Style Consulting, която работи с млади финансисти, казва пред The Wall Street Journal, че винаги е внимателна да не ги прави твърде забележими.

„Без крещящи марки и без нищо показно“, обяснява тя.

Препоръката ѝ е за дискретна елегантност – класически ревери, стандартни маншети и традиционна кройка.

Време за промяна: Как луксозните часовници се състезават с иновациите

Внимавайте с аксесоарите

Въпреки че финансистите са известни с любовта си към скъпите механични часовници, мнозина рядко ги носят в офиса.

„Аз или не нося часовник, или нося Swatch“, казва Бланкфайн. „Имам скъпи часовници, но плувам често и честно казано евтините са по-практични.“

Същото важи и за останалите аксесоари.

Несигурният пазар на труда връща дисциплината в корпоративния дрескод

На Уолстрийт важи едно основно правило – не се отличавайте от средата си

Когато Ръсел Раат започва работа като консултант във Deloitte през 90-те години, чува как партньор казва на колега:

„Няма да влезеш на срещата с тези обувки.“

„Тогава реших, че никога няма да нося кафяви обувки“, спомня си Раат в разговор с WSJ.

Кайл Окимото, бивш ръководител в Merrill Lynch също получава подобен урок. Когато започва във финансовата компания, старши директор му обяснява, че за да получи постоянен договор, трябва да подстриже дългата си до раменете коса.

Той го прави без колебание.

„Нямаше как да работя с банкери и да изглеждам убедително по начина, по който изглеждах тогава“, споделя той пред WSJ.

Ан Хатауей и други знаменитости го носят на червения килим. Подходящ ли е и за офиса?

Следвайте примера на шефа. И не се хвалете

Понякога обаче правилата зависят от човека на върха. Ако изпълнителният директор носи брада, служителите също си позволяват бради. В книгата си Бланкфайн отбелязва, че окосмяването по лицето било особено популярно в Goldman Sachs по времето на брадатия Джон Корзайн, който ръководи банката между 1994 и 1999 г.

Самохвалството също е сред най-сериозните нарушения на неписания кодекс на Уолстрийт.

В мемоарите си Бланкфайн разказва за млад финансов консултант, който напуска Goldman Sachs скоро след като дава интервю за New York Times, в което се хвали с доходите си.

„Няма нищо в магазин, което да не мога да си купя“, казва през 1986 г. 31-годишният брокер Джеймс Креймър.

По-късно той става известният телевизионен водещ Джим Креймър от „Mad Money“.

Попитан от WSJ дали като главен изпълнителен директор би уволнил младите служители на Goldman Sachs, които тази година участваха във фотосесия за списание Interview, Бланкфайн избягва категоричен отговор.

„Впечатлението ми е, че това беше голяма грешка. Нелепо и глупаво решение“, казва той.

Защото най-голямото прегрешение във всяка корпоративна среда остава едно и също: да привлечеш вниманието на шефа по грешните причини.