Песента на китовете, която промени човешката представа за вида

Годината е 1952-а, а Студената война е в разгара си. Американският сонарен инженер Франк Уотлингтън се намира край бреговете на Бермудските острови и следи океанските дълбини за съветски подводници и сеизмична активност.

Той използва ранен тип хидрофон – дълъг кабел с микрофон в края, който спуска във водата. Не е известно какви военни сигнали успява да засече, но скоро започва да чува нещо съвсем различно.

Странните, протяжни звуци понякога продължават с часове. Уотлингтън е запленен и постепенно започва да подозира, че източникът им са гърбати китове.

Оказва се прав. Неговите и други ранни записи на комуникацията между тези морски бозайници по-късно променят начина, по който хората възприемат китовете. Когато през 1970 г. част от тях попадат в албума Songs of the Humpback Whale, милиони за първи път чуват необикновените им песни.

Записите бързо навлизат в популярната култура и се превръщат в своеобразен саундтрак на зараждащото се движение Save the Whales, което допринася за промяната в съдбата на гърбатите китове.

От търговска експлоатация до възхищение - как „Моби Дик“ преобърна представите ни за китовете?

Откриването на песента

Уотлингтън започва да споделя записите си с местни жители и учени, а през 1967 г. се запознава с акустичните биолози Кейти и Роджър Пейн, пристигнали на Бермудските острови. Той им пуска звуците в машинното отделение на своя изследователски кораб – дървен бивш миночистач от Втората световна война.

„Това, което чух при невероятно лоши условия, беше най-необикновеното акустично изпълнение, което някога бях чувал от животно“, спомня си Роджър Пейн, който почина през 2023 г.

Двамата са поразени от красотата и разнообразието на звуците. Още по-изненадващо е, че записът, който слушат, е изпълнен само от един кит, пише BBC. 

Уотлингтън им предоставя копие, а Кейти и Роджър заедно със свои сътрудници започват да го анализират. Те установяват, че звуците се повтарят в дълги и предвидими модели. Понякога една песен продължава около половин час, след което започва отначало.

„Когато едно животно издава ритмичен звук, който се повтаря, това се определя като пеене“, обяснява години по-късно Роджър.

Исторически сведения от моряци и китоловци показват, че подобни звуци са били чувани и по-рано, но до началото на XX век разказите до голяма степен са забравени. През 2026 г. дори е открит запис от 1949 г., направен край Бермудските острови. Учените тогава не разбират какво са уловили и го обозначават просто като „рибешки шумове“.

По онова време вече е известно, че китовете издават звуци. Осъзнаването, че те всъщност пеят, обаче представлява огромна промяна във възприятията, подчертава изследователката Нан Хаузър. Вече не става дума просто за животно, което произвежда шум, а за сложно и организирано акустично поведение.

Songs of the Humpback Whale

Роджър Пейн бързо разбира, че откритието има значение далеч отвъд науката. Той започва да пуска записите навсякъде – на протести срещу китолова, конференции и дори вечери с приятели.

„Беше като малко дете с нова играчка, която всички трябва да чуят“, разказва Иън Кър, изпълнителен директор на природозащитната организация Ocean Alliance, основана по-късно от Пейн.

Причината за силната реакция е и фактът, че пеенето е сравнително необичайно поведение в животинския свят. Дотогава хората го свързват най-вече с птиците.

През 1970 г. Роджър и Кейти Пейн заедно с Уотлингтън издават Songs of the Humpback Whale – албум с пет записа, подбрани заради красотата и емоционалното им въздействие.

Успехът е огромен. Продадени са повече от 125 000 копия, което го превръща в най-продавания албум със звуци от природата в историята. Откъс достига и до всички 10,5 млн. абонати на National Geographic.

„Никой дотогава не беше чувал нещо подобно“, отбелязва пред BBC Кър.

Пейн използва популярността на албума, за да привлече подкрепа за защитата на китовете. Изпраща копия на известни музиканти – от The Beatles до Боб Дилън. Джуди Колинс и Кейт Буш включват китови песни в своя музика, а през 1986 г. записи звучат и във филм от поредицата Star Trek. Още през 1977 г. откъс е изпратен в Космоса на Златната плоча на Voyager 1.

Подводно гробище хвърля нова светлина върху еволюцията на клюномуцунестите китове

Как песните променят образа на китовете?

Преди 1970 г. малцина са имали възможност да чуят истинските звуци на големите китове. Историкът Макс Бридж посочва, че във филмите и анимациите от 60-те години те обикновено са мълчаливи или издават груби животински звуци.

Албумът се появява в момент, когато общественото отношение към тях започва да се променя. В продължение на векове китовете са възприемани като опасни създания или като ресурс – ловувани за мазнина, използвана за осветление и сапун, както и за амбрата, ценена в парфюмерията.

До началото на 70-те години няколко вида са на ръба на изчезването. При гърбатите китове са останали по-малко от 5% от числеността им отпреди мащабния китолов.

Песните помагат на хората да ги възприемат по различен начин – като сложни и социални животни, способни на поведение, което дотогава рядко е било свързвано с тях.

И до днес учените не знаят със сигурност защо гърбатите китове пеят. Тъй като това правят предимно мъжките, една от водещите хипотези свързва песните с размножаването – привличане на женски или предупреждение към съперници. Други учени предполагат, че те могат да изпълняват по-сложни социални функции или да служат за комуникация на големи разстояния. 

Заедно със снимките на убивани с харпуни китове, разпространявани от новосъздадената тогава Greenpeace, Songs of the Humpback Whale дава силен тласък на движението срещу китолова.

„Албумът позволи на обикновените хора да чуят китове в собствените си домове. Не беше необходимо да си учен, за да бъдеш развълнуван от това“, обяснява Хаузър.

Под засилващия се обществен натиск през 1972 г. Конгресът на САЩ приема Закона за защита на морските бозайници. Десет години по-късно е приет глобален мораториум върху търговския китолов, който влиза в сила през 1985–1986 г. 

Популациите на някои видове започват да се възстановяват, а гърбатите китове постигат особено значителен ръст. На места днес те дори се наблюдават в групи от стотици животни.

Кучета и дронове: Каква е историята на пазителите на последните косатки в Салишко море

От песен към култура

Откриването на китовите песни е част от по-широката промяна в отношението към природата и животинския интелект през 60-те и 70-те години. През 1962 г. Рейчъл Карсън публикува „Смълчана пролет“, а първият Ден на Земята през 1970 г. мобилизира около 20 млн. души. По същото време учени като Джейн Гудол и Даян Фоси променят представите за интелигентността и социалния живот на приматите.

Песента на китовете постепенно се превръща в символ на екологичната криза. По-късно тя намира място и в New Age музиката и започва да се свързва с релаксацията, но научното ѝ значение остава много по-голямо.

Изследванията на Кейти Пейн например разкриват, че всички мъжки гърбати китове в даден район пеят приблизително една и съща песен и че тя се изменя с времето. Днес е известно, че нови песни могат да се разпространяват между различни популации на огромни разстояния и понякога бързо да заменят предишните.

„Наблюдаваме как културата се движи през океана“, обобщава Хаузър.

Гърбатите китове имат най-сложните известни песни сред китовете, но комуникацията на други видове също изненадва учените. Кашалотите например използват поредици от щракания, наподобяващи морзов код, и имат регионални „диалекти“. Звуците на синия кит пък са толкова ниски, че част от тях остават извън диапазона на човешкия слух и могат да се разпространяват на разстояние до 1600 км.

Днес някои изследователи дори се опитват да разшифроват комуникацията на китовете и да установят дали е възможен своеобразен „разговор“ с тях. В последните години от живота си Роджър Пейн също участва в подобни усилия.

Междувременно архивите вече съдържат хиляди записи. Старите материали обаче придобиват нова стойност, защото океанът днес е изпълнен с много повече шум, причинен от човешката дейност.

„Тези записи съхраняват конкретен момент във времето и пространството, както и отделни животни“, казва пред BBC изследователката Алиса Уайл, която дигитализира огромния архив от звуци на морски бозайници на Ocean Alliance. Те позволяват да се проследи как комуникацията между китовете и самата звукова среда на океана се променят през десетилетията.

Въпреки възстановяването на някои популации китовете продължават да са изложени на редица заплахи – сблъсъци с кораби, заплитане в риболовни мрежи, продължаващ китолов в някои държави, шумово замърсяване и затопляне на океаните. Днес един от всеки четири вида китоподобни е застрашен от изчезване спрямо един от седем през 1991 г.

За Хаузър обаче влиянието на Songs of the Humpback Whale върху тяхната защита остава безспорно.

„Повечето хора никога не биха видели гърбат кит на живо, но изведнъж можеха просто да пуснат плоча и да чуят песента му. Така въпросът вече не беше само „Колко китове са останали?“, а „Какви същества всъщност убиваме?“