От „акули призраци“ до гъби „топки на смъртта“ – учени откриха над 1100 необичайни океански вида

Дълбоко в океана живее червей, който обитава „стъклен замък“, мистериозна „призрачна акула“ и месоядна гъба, наподобяваща „смъртоносна топка“.

Това са само три от 1121-те непознати досега вида, открити в световните океани през последната година, обяви във вторник Ocean Census – глобална инициатива за картографиране на морския живот, в която участват над 1000 изследователи от 85 държави.

Според организацията, ръководена от японската Nippon Foundation и британския институт за океански изследвания Nekton, това представлява увеличение от 54% на годишно идентифицираните видове.

Океанът остава една от най-слабо познатите екосистеми на планетата, особено дълбоководните му зони. Дълго време се смяташе, че в тези екстремни условия почти не може да съществува живот, но през последните години учените откриват екосистеми, изпълнени с необичайни, а понякога и напълно странни създания, пише CNN. 

Усойница, летяща змия и гекони са сред новите видове, открити в пещерите на Камбоджа

Подводният живот е изправен пред огромни предизвикателства заради климатичните промени и затоплянето на океаните, както и заради човешката дейност, включително индустриалното и селскостопанското замърсяване. Допълнителен риск представляват и плановете за добив на минерали от океанското дъно, които постепенно се превръщат в реалност.

„Тъй като много видове са застрашени да изчезнат още преди да бъдат документирани, ние сме в надпревара с времето, за да разберем и защитим живота в океаните“, казва Мишел Тейлър, ръководител на научния екип на Ocean Census.

През последната година учените от организацията са провели 13 експедиции в някои от най-слабо изследваните океански райони в света.

Край бреговете на Япония, на дълбочина от около 800 метра, те откриват нов вид многочетинен морски червей, който живее в стъклена гъба с прозрачна, мрежеста структура от силициев диоксид – основният компонент на стъклото. Именно заради тази структура учените наричат местообитанието му „стъклен замък“.

The Nippon Foundation-Nekton Ocean Census/Nato Jimi

Между гъбата и червея съществува симбиотична връзка, от която и двата организма печелят. Червеят получава защита и стабилна среда, богата на хранителни вещества, а в замяна премахва потенциално опасни отпадъци от повърхността на гъбата.

В Австралия учените откриват нов вид химера, известна още като „призрачна акула“, на дълбочина от около 820 метра. Тези риби са далечни родственици на акулите и скатовете, като са се отделили еволюционно от тях преди близо 400 милиона години.

В Източен Тимор изследователите попадат на нов вид лентовиден червей с дължина около 2,5 сантиметра и яркооранжеви ивици – предупреждение за силната му химическа защита. Токсините, произвеждани от подобни червеи, вече се изследват като потенциално лечение за болестта на Алцхаймер и шизофрения.

The Nippon Foundation-Nekton Ocean Census/Gustav Paulay

В Северния ров на Южните Сандвичеви острови – архипелаг от необитаеми острови в южната част на Атлантическия океан – учените откриват месоядна гъба „смъртоносна топка“ на дълбочина близо 3600 метра.

Този вид е покрит с микроскопични кукички, наподобяващи велкро, които улавят преминаващи ракообразни, носени от океанските течения. След това гъбата ги обгръща и поглъща.

Според Ocean Census може да отнеме време, преди окончателно да се потвърди дали всички открити организми действително са нови за науката. Средно минават около 13,5 години между откриването на даден вид и официалното му описание в научната литература.

За да ускори процеса, организацията въвежда нов научен статут – „открит“, който позволява видовете да бъдат незабавно вписвани в базата данни за морски организми. Веднага щом експерт потвърди откритието, то може да бъде добавено в платформата с отворен достъп.

„Това прави вида незабавно видим както за научната общност, така и за политиците“, обяснява говорител на Ocean Census.

Тами Хортън, изследовател в Националния океанографски център на Великобритания, отбелязва, че понякога вид, смятан за нов, впоследствие се оказва вече известен след по-подробен анализ.

Туморните клетки използват генетичен трик, за да станат резистентни към лекарствата, установяват учени

„Не мисля обаче, че това се случва особено често“, допълва тя.

По думите ѝ официалното описание е изключително важно, защото именно то служи като своеобразен „паспорт“ за новия вид.

„Без официално признато име видът на практика не съществува за науката, следователно и за политиката – а видове без име не могат да бъдат защитени“, подчертава Хортън.

От Ocean Census се надяват откритията да доведат до по-сериозни действия за защита на морския живот, който има огромна екологична, научна и икономическа стойност. Организацията призовава и за повече инвестиции в изследванията на нови видове.

„Харчим милиарди в търсене на живот на Марс или за изследване на тъмната страна на Луната“, коментира директорът на Ocean Census Оливър Стийдс.

„Откриването на по-голямата част от живота на собствената ни планета – в нашите океани – струва само малка част от това. Въпросът не е дали можем да си позволим да го направим, а дали можем да си позволим да не го направим.“