Някога на Марс вероятно е имало огромен океан, покриващ една трета от повърхността на планетата. Преди милиарди години водата се е изпарила, оставяйки след себе си уникален геологичен белег: обширна равна ивица, която очертава старите брегове.

Ако преките наблюдения потвърдят съществуването на този крайбрежен шелф, това би дало решаващ отговор в дългогодишния научен дебат. Макар наличието на пресъхнали речни корита, делти и езера категорично да доказва водното минало на Марс, въпросът за съществуването на цял океан все още разделя учените. Подобно откритие би било ключово, тъй като би доказало, че някога Червената планета е била много по-подобна на Земята, отколкото сме предполагали. 

„Въпросът е, ако е имало океан на Марс и той е пресъхнал, какви следи би оставил“, казва пред CNN Майкъл Ламб, водещ автор на изследването, публикувано миналата седмица в списание Nature. „Търсихме ивица, наподобяваща равна тераса, която да очертава някогашния бряг. Това е същата структура, която на Земята познаваме като континентален шелф.“ 

НАСА обяви, че марсоходът Perseverance е открил интригуващи проби, които може би са създадени от древен живот.

Живот на Марс? Скали с „леопардови петна“ може да са най-голямата улика досега

Днес Марс е червеникава, студена и прашна планета, приблизително наполовина по-малка от Земята, с много тънка атмосфера.

Ламб – професор по геология в Калифорнийския технологичен институт – и водещият автор Абдала Заки от Тексаския университет в Остин използват компютърни симулации, за да „изсушат“ земните океани и да проучат оставените следи. Изследването показва, че континенталният шелф е най-устойчивата структура, която запазва формата си въпреки колебанията в морското равнище.

Водени от този извод, учените търсят подобен аналог на Марс чрез данни от лазерния висотомер MOLA на НАСА. „Открихме признаци, че такава структура може да съществува и на Червената планета“, обяснява Ламб. „Тя не е идентична със земния шелф, така че разполагаме с важни улики, но все още не и с пълната картина.“

Натрупващи се доказателства

Идеята за съществуването на океан на Марс се заражда още през 70-те години, когато мисиите Viking 1 и Viking 2 откриват структура, която някои учени тълкуват като брегова линия, както и депресия в северното полукълбо, напомняща древно морско дъно.

Тези данни обаче никога не са били окончателни. „Проблемът с предполагаемата брегова линия е, че тя не следва постоянна височина, както бихме очаквали“, посочва Ламб. „Тя се издига и спада.“

Едно възможно обяснение са вулканични процеси, които са деформирали повърхността, но това остава трудно за доказване. 

Друг проблем е, че самите брегови линии са твърде тънки. „Ако търсим доказателства за дълготрайни океани, трябва да има нещо по-мащабно от брегова линия – и според нас това е крайбрежният шелф“, пояснява Заки.

Освен това агенцията подготвя изстрелването на космически апарат с ядрено задвижване до Марс

НАСА ще строи база на Луната

Според новото изследване този шелф има няколко предимства като доказателство: той е по-широк (между 200 и 400 метра), по-лесно различим и по-устойчив на ерозия в продължение на милиарди години. Той би се образувал от наносите, пренасяни от реки, както и от промени в морското равнище. „На Земята континенталният шелф е най-големият седиментен „резервоар“ именно заради материалите, пренасяни от реките и натрупвани от вълните и теченията“, допълва Заки.

Допълнителна подкрепа идва и от китайския марсоход Zhurong, който през 2021 г. откри следи от древни плажове в северните равнини на Марс – в същия регион, където учените предполагат наличието на крайбрежен шелф.

Къде е изчезнала водата?

Днес Марс все още има значителни количества вода, концентрирана предимно в полярните ледници и в скрити подземни резервоари, които биха могли да запълнят цял океан. С течение на времето обаче планетата е загубила по-голямата част от повърхностните си води. Причината е изтъняващата атмосфера, която е позволила на водните молекули буквално да се „изпарят“ в открития космос. Изчисленията сочат, че течна вода е могла да се задържи на повърхността допреди около 2 милиарда години. 

Очаква се бъдещи мисии да дадат по-ясен отговор. Европейският марсоход Rosalind Franklin, планиран за изстрелване през 2028 г., ще изследва северното полукълбо и ще може да анализира както повърхността, така и подземните слоеве. „Той ще ни даде окончателен отговор“, коментира Заки.

Потвърждението на древен океан на Марс би помогнало да разберем по-добре как планетата се е променила толкова драматично – и дали някога е била обитаема.

В продължение на десетилетия НАСА изгражда свои собствени орбитални апарати и космически инструменти, за да пренася ценни данни обратно на Земята, но сега обръща поглед към частния сектор

Кой ще построи комуникационна магистрала до Марс? НАСА дава старт на състезанието

Хипотеза, която може да бъде проверена

Според независими учени изследването предлага обещаващ нов подход, но остават въпроси. Един от тях е свързан с липсата на тектоника на плочите на Марс, което поставя под съмнение формирането на толкова ясно очертана структура като крайбрежния шелф.

Други учени също отбелязват, че сравненията със Земята не са напълно точни, тъй като там тектониката, приливите и теченията играят важна роля.

Основните загадки са две: какъв е бил източникът на това огромно количество вода и каква точно е съдбата ѝ. Въпреки неизвестните, мнозина изследователи вярват, че хипотезата е напълно проверима. Бъдещи мисии ще имат за задача да изследват минералния състав и геологията на тези древни морски дъна.

„Разполагаме с неоспорими доказателства за водното минало на Марс“, обобщава Ламб. „Трябва да разберем колко е продължила тази ера. Днес планетата е ледена пустиня и разплитането на причините за тази трансформация е сред най-вълнуващите предизвикателства пред съвременната наука.“