В продължение на десетилетия НАСА изгражда и изстрелва свои собствени орбитални апарати и космически инструменти, за да пренася ценни данни обратно на Земята. Сега агенцията преминава към закупуване на свързаност като услуга, подобно на това, което прави за изстрелване и транспорт на астронавти.

Тази промяна катализира надпревара, в която основните конкуренти предлагат начини за поддържане на онлайн връзка с мисиите до Марс. Залогът не е един-единствен договор, а каналът за предаване на данни до Марс.

Този нов подход, който ще съчетае активите на НАСА и търговската инфраструктура, постепенно ще замести мозаечната релейна мрежа, на която агенцията разчита днес. Обикновено това става чрез орбитални апарати като Mars Reconnaissance Orbiter и MAVEN, които събират данни от ровъри и кацащи апарати и ги предават на гигантските антени на Deep Space Network (DSN) на Земята.

Релейните космически апарати на НАСА все още са в добро състояние, но никога не са били предназначени да бъдат постоянна основа на комуникационна инфраструктура, припомня TechCrunch. Последният преглед на агенцията относно планетарните мисии подчертава критичната роля на MAVEN като релейна станция и предоставя стъпки за поддържането му в експлоатация до началото на 2030-те години. Но в крайна сметка този хардуер ще се износи.

Ядрено-термичното задвижване може да има редица предимства пред химическото

Нов вид ракетен двигател скъсява наполовина времето за пътуване до Марс

В същото време програмата за космически комуникации и навигация (SCaN) на НАСА, която управлява DSN, търси решения за обновяване на тези остаряващи активи. Целта е да се създаде оперативно съвместим пазар, на който агенцията да бъде един от многото клиенти, а не собственик-оператор.

Настоящото искане е насочено към проучвания на възможностите, а не към незабавни покупки на хардуер. Искането е двустранно: „лунна магистрала“ между Луната и Земята и комуникации от край до край с Марс, които пренасят данни от апарати на повърхността, през орбитата на Червената планета, до оперативни центрове на Земята.

Това е огромно предизвикателство. Всяка архитектура трябва да се справи с огромното разстояние между Земята, Луната и Марс, дългите латентни периоди, периодичните слънчеви смущения и прозорците за видимост от Земята, както и високите изисквания за системи, устойчиви на грешки. Ето защо НАСА иска планове, за да прецени как индустрията може да реши тези предизвикателства, вместо да се впуска веднага в закупуване.

SpaceX на Илон Мъск залага на частни иновации за покоряване на Марс, докато Китай инвестира държавни ресурси в създаването на автономна база до 2038 г.

Завоеватели на Марс: Колко близо е САЩ до Червената планета?

Няколко водещи компании вече са се включили в състезанието.

Blue Origin току-що представи Mars Telecommunications Orbiter. Той е изграден на платформата Blue Ring и е описван като маневрен, високопроизводителен космически кораб, който да подпомага мисиите на НАСА до Марс още през 2028 г. Rocket Lab пък рекламира своята концепция за телекомуникационен апарат за Марс - основен елемент от предложената от нея архитектура за кампанията Mars Sample Return.

През 2024 г. програмата за изследване на Марс на НАСА финансира отделно 12 кратки проучвания за търговски услуги, включително три за релейни услуги от следващо поколение, на SpaceX, Lockheed Martin и Blue Origin. Дългосрочната цел е да се трансформира програмата за изследване на планетите на агенцията от чисто научни мисии към постоянно човешко присъствие на Луната и в крайна сметка на Марс.