Марсоходът на НАСА Curiosity е направил най-необичайната си находка на Марс досега - скали от чиста сяра. Всичко започва, когато 1-тонният марсоход случайно преминава през една скала и я разчупва, разкривайки жълтеникаво-зелени кристали, които никога досега не са забелязвани на Червената планета.

„Мисля, че това е най-странната находка от цялата мисия и най-неочакваната“, казва Ашвин Васавада, учен по проекта Curiosity в Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Пасадена, Калифорния, цитиран от CNN. „Трябва да кажа, че тук е намесен и голям късмет. Не във всяка скала има нещо интересно.“

Екипът на Curiosity нямаше търпение марсоходът да изследва канала Gediz Vallis - виеща се бразда, създадена преди 3 милиарда години от смесица от течаща вода и отломки. Каналът е издълбан в част от високата 5 километра планина Sharp. Марсоходът се изкачва по планината от 2014 г. насам.

Още в началото той предава изображения на бели камъни в далечината и учените от мисията искат да ги разгледат отблизо. Водачите на марсохода в JPL, които изпращат инструкции на Curiosity, правят 90-градусов завой, за да поставят роботизирания изследовател в правилната позиция, така че камерите му да заснемат околния пейзаж.

Сутринта на 30 май Васавада и екипът му разглеждат снимките, изпратени от марсохода, и виждат смачкана скала, лежаща сред следите от колелата му. По-близък кадър потвърждава „умопомрачителната“ находка.

Някои от откритията на Curiosity, като например езера, съществували милиони години, и наличието на органични материали, играят важна роля за крайната цел на мисията на марсохода: да се опита да определи дали на Марс има обитаеми среди. Сега учените имат мисия да разберат какво означава наличието на чиста сяра на Червената планета и какво разкрива то за историята ѝ.

Curiosity вече е откривал сулфати на Марс, или соли, съдържащи сяра, които се образуват при изпаряване на водата. Екипът е видял доказателства за яркобял калциев сулфат, известен също като гипс, в пукнатини на марсианската повърхност, които по същество са твърдоводни отлагания, останали от древни потоци подземни води.

„Но никой не е имал чиста сяра на бинго картата си“, казва Васавада.

Сярните скали обикновено имат това, което той описва като „красива, полупрозрачна и кристална текстура“, но изветрянето на Марс по същество е опесъчило външната страна на скалите, за да се слеят с останалата част от планетата, която до голяма степен се състои от оранжеви нюанси. Сега обаче членовете на екипа са зашеметени два пъти - веднъж, когато виждат „великолепната текстура и цвят във вътрешността“ на скалата, а след това, когато използват инструментите на Curiosity за анализ на скалата и получават данни, показващи, че става дума за чиста сяра.

Преди това, докато изследва Марс, марсоходът Spirit на НАСА чупи едно от колелата си и се налага да го влачи, като използва останалите пет, за да се движи назад. Влаченето на колелото разкрива яркобяла почва, която се оказа почти чист силициев диоксид. Наличието на силициев диоксид предполага, че някога на Марс може да е имало горещи извори или парови отвори, които биха могли да създадат благоприятни условия за микробен живот.

Откритието на силициев диоксид все още е едно от най-важните открития на марсохода Spirit, който работи на Марс от 2004 до 2011 г. И Васавада казва, че именно то е вдъхновило екипа да „погледне зад гърба“ на марсохода Curiosity и по този начин да види смачканата сяра.

„Челюстта ми падна, когато видях изображението на сярата“, казва Бриони Хорган, съизследовател на мисията на марсохода Perseverance и професор по планетарни науки в Purdue University в Уест Лафайет, Индиана. „Чистата елементарна сяра е много странно откритие, защото на Земята я намираме предимно на места като хидротермални извори. Помислете за Йелоустоун! Затова за мен е голяма загадка как тази скала се е образувала в планината Sharp.“