Личните данни се превръщат в изключително важен ресурс в AI ерата, а стойността им нараства заедно с уязвимостите им. Според анализ на Fast Company обществото влиза в технологичен период, който може да се окаже изключително важен за бъдещето на поверителността – в момент, когато защитните механизми могат да се определят като всичко останало, но не и адекватни.

Но как стигнахме дотук?

Съвременната концепция за лична поверителност е сравнително нова. В исторически план обществата рядко са предлагали реално уединение – от религиозното убеждение, че „нищо не остава скрито“, до живот в плътни общности през Средновековието.

Разпространението на книгопечатането през XV век дава тласък на идеята за лична автономия, а Просвещението формулира първите принципи за неприкосновеност.

През XIX век се появява понятието „право на личен живот“, а индустриалната и модерната епоха започват да оформят и законодателни рамки.

С появата на мобилните устройства, камерите и държавните разузнавателни служби поверителността на личните данни получава нова дефиниция. Интернет ускорява ерозията ѝ – социалните мрежи, бисквитките, рекламните профили и постоянното цифрово проследяване създават среда, в която личните данни се превръщат в разменна монета.

Съвременните закони като GDPR и CCPA дават известни права на гражданите, но често се оказват недостатъчни спрямо динамиката на дигиталната икономика.

Давайки му достъп, вие незабавно и необратимо предавате правата си над пълна моментна снимка на най-личната си информация, включително имейли, съобщения, стари календарни записи и други

Цената на удобството: Колко лични данни струва един AI асистент?

AI ускорява кризата на поверителността

Навлизането на изкуствения интелект изостря проблемите.

Компаниите вече не разчитат само на история на браузване или покупки, а изграждат модели върху много по-интимна информация – изражение на лицето, тон на гласа, емоции, навици, местоположение, лични търсения и дори психологически слабости.

Няколко тенденции засилват рисковете:

  • производителите на устройства с изкуствен интелект предлагат носими системи, които следят емоциите в реално време;

  • разработват се очила и устройства, които записват и анализират постоянен видеопоток;

  • AI чатботове започват да играят ролята на терапевти или „приятели“, въпреки че функционират без реална експертна или етична рамка.

Според Fast Company именно комбинацията от масово събиране на данни, непрозрачни алгоритми и липса на регулации създава изключителен риск – не само за личната информация, но и за моделирането на поведение. Данните вече пряко участват в оформянето му.

От „правото да бъдеш оставен на мира“ до данни, които определят живота ти

Настоящата дефиниция за поверителност предполага, че данните биват споделяни при ясни условия. На практика обаче повечето компании скриват съгласието в дълги политики и непрозрачни механизми. Резултатът е, че потребителите реално не притежават контрол върху собствената си информация.

Изкуственият интелект прави тази уязвимост още по-голяма. Данните вече включват както действия, така и прогнози за бъдещо поведение, емоционални реакции и лични модели, които могат да се използват както за удобство, така и за манипулация.

Наречено Max, то е сравнявано с китайското WeChat заради липсата на криптиране от край до край и политика за поверителност, която дава достъп на властите до лична информация на потребителите

Шпионин във всеки джоб: Ново приложение затяга хватката около гражданските свободи в Русия

Може ли AI да реши проблема, който сам създава?

Анализът предлага и по-оптимистична перспектива: изкуственият интелект може да играе важна роля в изграждането на нов модел на поверителност. Необходима е инфраструктура, която да позволява на потребителите да съхраняват своите данни в защитени „портфейли“ и те да се използват от личен, локален AI, който работи единствено за своя собственик.

Пример за потенциална употреба е чувствителна информация като проследяване на месечния цикъл. Вместо да се съхранява на сървърите на трети страни, тя би могла да бъде обработвана локално от личен AI инструмент, който да предоставя помощ, без да съществува риск от правни или етични последици.

Нужда от „нова печатна преса“

Според Fast Company днешният свят има нужда от технологичен еквивалент на печатната преса – инструмент, който да даде реален контрол върху личните данни и да постави гражданите, а не корпорациите, в центъра на цифровата екосистема.

Този модел би позволил на изкуствения интелект да се превърне в средство за подобряване на живота, а не за наблюдение и контрол. Реализирането му изисква промени както в регулациите, така и в бизнес стимулите – процес, който тепърва предстои да бъде изграден.